Решение № 121 от 09.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000025 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 284 от КЗ /отм./.

С Решение № 260043/ 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 58/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 282 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, ответника „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

/НББАЗ/“, ЕИК 130764706, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата М. С. Д., ЕГН **********, от гр. Тетевен, сумите: 35 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 555,77 лева – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2015 г., около 02,00 часа, в гр. Тетевен, между лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK – без застраховка „Гражданска отговорност“, с водач С.Б.С. /починал/, който губейки напречна устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159,4 км/ час и блъска лек автомобил „Ауди А6“, собственост и управляван от ищцата, ведно със законната лихва върху главниците считано 1 от: 05.06.2017 г. – относно обезщетението за неимуществени вреди;

05.06.2020 г. – относно обезщетението за имуществени вреди, до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е, като неоснователни и недоказани, искът за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума 35 000 лева до претендираната сума 90 000 лева, или за разликата от 55 000 лева, както и искът за обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдената сума 1 555,77 лева до претендираната сума 2 395,77 лева, или за разликата от 840 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат П. К. от АК – гр. София сумата 1 626,67 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА; на ищцата сумата 1 234,68 лева – разноски съръзмерно уважената част на исковете; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника сумата 2 204,20 лева – разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

С Определение № 260073/ 21.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е ИЗМЕНИЛ решението си, в частта за разноските, като вместо 2 204,20 лева е присъдил на ответника 2 368,67 лева разноски, съобразно отхвърлената част на исковете; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на присъденото в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение.

С Определение от 16.05.2022 г., постановено също по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника НББАЗ за допълване на Определение № 260073/ 21.02.2022 г.

С Решение № 260019/ 08.11.2022 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, Ловешкият Окръжен съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението си.

Недоволна от постановеното Решение, в отхвърлителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди, ищцата М. С. Д., ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат П. К. от АК – гр.

София, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер от съда и не отговаря на принципите за справедливост в ЗЗД и на трайната съдебна практика. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от Апелативния съд да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени 2 решението, в обжалваната част и уважи изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор на въззивната жалба е подаден от ответника НББАЗ, чрез пълномощника адвокат А. Д. от АК – гр. София. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Срещу Решението на съда, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, са постъпили въззивни жалби от ищцата М. С. Д., чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София и от ответника сдружение „НББАЗ“, чрез пълномощника адвокат А. Д. от АК – гр. София.

В жалбата на ищцата е посочено, че се подържа първоначалната въззивна жалба, като се навеждат идентични доводи и съображения, като се претендират разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В жалбата на ответника се възразява срещу определената от съда първоначална дата за присъждане лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди – 05.06.2017 г., като се твърди, че такава следва да се присъди от 04.12.2017 г.

В законно – определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не са подали отговор на въззивната жалба.

Срещу определението на съда, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника НББАЗ да се допълни Определение № 260073/ 21.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е подадена частна жалба, като насрещните страни, редовно уведомени, не са подали отговор.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, което подлежат на обжалване и 3 са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 3400/ 05.06.2020 г., от ищцата М. С. Д., ЕГН **********, от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат П. К. от АК – гр. София, срещу ответниците Сдружение „НББАЗ“, ЕИК 130764706, СЪС СЕДАЛИЩЕ В ГР. София и Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище в гр. София, с цена – 91 553,92 лева, от които: 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 553,92 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищцата твърди, че на 07.06.2015 г., около 02,00 часа, в гр. Тетевен, област Ловеч, на ул. „Вършец“, пред дом № 67Б, е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK – без застраховка „Гражданска отговорност“, с водач С.Б.С., ЕГН ********** /починал/, който губейки напречна устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159,4 км/ час и блъска лек автомобил „Ауди А6“, собственост и управляван от ищцата, в резултат на което ищцата е пострадала. Същата е получила множествени травми на глезена и стъпалото и е била приета в болницата в гр.

Ловеч. На 08.06.2015 г. на ищцата е била извършена операция, като е била изписана от болницата на 16.06.2015 г. На 14.12.2015 г. след използване на 180 дни болнични за временна нетрудоспособност за периода от 07.06.2015 г. до 03.12.2015 г., с Експертно решение на Телк № 2038, на ищцата е определена временна нетрудоспособност, като същата е продължена с още 60 дни, а впоследствие с болничен лист – още 30 дни. Тъй като след проведеното лечение с медикаменти, физиотерапия и рехабилитация, походката на ищцата била все още силно нарушена и болезнена, а придвижването й се осъществявало с помощни средства, ищцата е била насочена към ТЕЛК, като временната й нетрудоспособност от 300 дни е била продължена с още 60 дни.

На 27.05.2016 г. поради оплаквания от силна болка ищцата е насочена към оперативно лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон“ – гр. Плевен, а на 29.09.2016 г. са й направени риоосепороза и метална синтеза на скочна кост. На 29.09.2016 г. сЕкспертно решение на ТЕЛК на ищцата е определена 30% трайно намалена работоспособност. Налице са данни за съдово – нервни увреди на десния долен крайник. Пътният инцидент е довел до рязка негативна промяна в живота на пострадалата, във всеки негов аспект – личен, професионален, социален, семеен и др. – ищцата е приключила принудително активната си трудова дейност, като е дал отражение и в пихологически 4 аспект. Претърпените болки и страдания представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Във връзка с лечението си ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1 553,92 лева, които също следва да бъдат обезщетени. Във връзка с претърпените неимуществени и имуществени вреди ищцата е отправила писмени застрахователни претенции към двамата ответници, като ответникът Сдружение „НББАЗ“ е изплатил обезщетение в размер на 5 768,13 лева, от което 5 000 лева за неимуществени вреди, а ответникът при условията на евентуалност Гаранционен фонд – 40 829,65 лева, от които – 40 000 лева за неимуществени вреди. Ищцата претендира от двамата ответници, при условията на евентуалност, обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 90 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на още 1 553,92 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.06.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 58/ 2020 г. по описа на съда.

С молба – уточнение, с вх. № 260886/ 24.02.2021 г., ищцата е уточнила, че претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, като претенцията не представлява частичен иск, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 395,77 лева.

В о.с.з. на 26.02.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат К. е заявил, че подържа исковата молба и молбата – уточнение. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете, като в представените писмени бележки е изложил доводи за основателността им.

С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили основателността на исковете, навеждайки довод и за съпричиняване от страна на ищцата. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника Сдружение „НББАЗ“ – адвокат Д. е поискала от съда да отхвърли исковете доколкото претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди са били напълно обезщетени.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от приложените в том 1, л.л. 111 – 113 писмени доказателства е, 5 че увреждащото МПС лек автомобил „БМВ“, с рег. № Т 865 SDK е обичайно пребиваващо на територията на Великобритания към датата на ПТП – 07.06.2015 г., поради което е налице хипотезата на чл. 284, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 282 от КЗ /отм./ и застрахователната претенция правилно е била насочена спрямо ответника Сдружение „НББАЗ“.

С исковата молба ищцата е посочила, че са й били изплатени застрахователни обезщетения, както следва: главният ответник НББАЗ е изплатил обезщетение в размер на 5 768,13 лева, от което 5 000 лева за неимуществени вреди, а ответникът при условията на евентуалност Гаранционен фонд – сумата 40 829,65 лева, от които – 40 000 лева за неимуществени вреди, като с отговорите на исковата молба ответниците са признали изплащане на застрахователни обезщетения. В тази връзка страните са представили и писмени доказателства, установяващи този факт.

С оглед установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н.С. Колев е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 23.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, дало е обяснения по него и е отговорило на поставените му въпроси. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Във връзка с установяване на получените от ищцата увреждания, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н.Х.В. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 25.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.