Решение № 600 от 25.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500543 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 6279 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 844/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 28 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на В. К. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно повдигнати обвинения в извършване на две престъпления, за които лицето е било оправдано с присъда по НОХД № 1622/2017 г. п описа на СГС, НО, 33 състав, като искът е отхвърлен за разликата до 40 000 лв.. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 395 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца В. К. В.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд не е извършил пълен и всестранен анализ на събраните в хода на производството доказателства, а е интерпретирал същите в полза на ответника. Необосновано решаващият съд е приел, че наказателният процес от 3 години е продължил в разумен срок. В случай, че е можел да пътува и работи в Германия, определеното от съда обезщетение би било равно на едномесечното му възнаграждение. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че след като му е повдигнато обвинение в Република България, това не се е отразило на контактите му със семейството му, което живее постоянно в 1

Република Германия. Неправилно е прел също така, след като е разведен, той не контактува с бившата си съпруга и дъщеря си. По делото са ангажирани свидетелски показания, че ищецът има общ бизнес с бившата си съпруга, които стопанисват ресторант, както и че е прекъсната дълбоката и силна връзка на ищеца с дъщеря му, която е тенисистка и постоянно е водена от него на тренировки и турнири. Поддържа, че прекъснатата силна връзка между родител и дете налага определяне на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер. Заради повдигнатите му обвинения на ищеца е отказано назначаването му на работа, което е затруднило събирането на средствата за внасяне на определената му гаранция, както и за заплащане на защитата му. В резултат на воденото наказателно производство е имал здравословни проблеми. В нарушение на процесуалния закон решаващият съд се е позовал на материали, събрани в наказателното производство.

Същевременно не е допуснато изслушване на поисканите с исковата молба съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи. Повдигнатото му обвинение е станало публично достояние в малкия град, в който живее.

Счита, че определеното от съда обезщетение и е значително занижено и не е съобразено с актуалните икономически условия в страната. Решаващият съд не е установил правилно фактическата обстановка, не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че изложените от жалбоподателя доводи относно размера на платената гаранция и минималната работна заплата нямат отношение към спорния предмет, в който се включва иск за заплащане н обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ищецът не е заявил искова претенция за заплащане на имуществени вреди. Счита, че решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и е съобразил всички релевантни за размера на дължимото обезщетение обстоятелства – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия и съдебни заседания, начина, по който наказателното производство се е отразило на ищеца, затруднението на социалните контакти на ищеца и дъщеря му. Обосновано решаващият съд е приел за недоказано по делото твърдението на ищеца, че е живеел постоянно в Германия със съпругата си и дъщеря му, както и че наказателното производство се е отразило на отношенията му със съпругата му. Недоказано е останало и твърдението, че е бил лишен от работа в Германия заради повдигнатото му обвинение, че е влошено здравословното му състояние, както и че наказателното производство е станало публично достояние. Решаващият съд е извършил правилна преценка относно доказателствената стойност на ангажираните по делото свидетелски показания. Счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че решаващият съд се е позовал на доказателства, събрани в наказателното производство. По искане на ищеца материалите по наказателното производство са приложени по делото. Ищецът не е представил 2 по делото медицински документи във връзка с твърденията му за влошаване на здравословното му състояние. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че ответникът повдигнал и поддържал обвинение за извършване на две тежки престъпления, за които е изготвен обвинителен акт и е образувано НОХД № 897/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав. С разпореждане на съдията – докладчик делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.

След отстраняване на процесуалните нарушения е образувано НОД № 1622/2017 г. По повдигнатото му обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан. Постановената оправдателна присъда е била потвърдена от въззивния съд. Като мярка за процесуална принуда на ищеца е била определена парична гаранция. За внасянето на определената гаранция ищецът е търсил заеми. Твърди, че живеел със съпругата и дъщеря си в Германия. Дъщеря му била състезателка по тенис на корт. Заради образуваното наказателно производство ищецът не можел да пътува с дъщеря си на различни състезания и по този начин се възпрепятствало нейното развитие. За срок от 3 години тяхната връзка била прекъсната, а ищецът бил принуден да живее в гр. ***. По този начин е бил лишен от средства за живот. Не можел да започне работа заради изискваните справки за висящи производства от потенциалните работодатели. Преживял унижение от това, че в продължение на 3 години е бил смятан за престъпник от близки и познати, че е бил съучастник в извършване на две тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. за всяко от тях.

През време на наказателното производство ищецът живял в състояние на потиснатост и тревожност от неизвестния изход на образуваното наказателно дело, както и от възможността да бъде осъден ефективно за престъпление, което не е извършил. Изпитвал чувство, че е обвинен несправедливо.

Наказателното производство продължило на две инстанции. Изпитвал страх от негативните последици за него и семейството му. Причинени му били силни психически стресове и страдания, които е изживял много тежко, след като му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“. В резултат на незаконните действия на ответника се прекъснали връзките със семейството му. Преживял притеснения, свързани с организиране на защитата му, тъй като не разполагал с необходимите финансови възможности и се налагало да търси заеми. Заради воденото срещу него наказателно производство не могъл да започне работа и да върне кредитите си. Качеството му на лице с висящо наказателно производство в продължение на 3 години силно било накърнена неговата чест и лично достойнство. Не бил осъждан.

Винаги работел, полагал грижи за семейството си, но по време на наказателното производство се чувствал дискредитиран, ненужен на обществото, в тежест на семейството и близките си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за 3 повдигнато обвинение в извършено престъпление по чл.354, ал.1, пр.4 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, сумата от 20 000 лв. – обезщетение за повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354в, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

С молба от 23.02.2023 г. ищецът е уточнил, че общият размер на претендираното обезщетение е 40 000 лв. Ищецът е получил хипертония в резултат от повдигнатите му обвинения, както и влошеното му здраве се дължи на прежиляния стрес и негативните емоции.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно действително търпени вреди от ищеца, като пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение. По НОХД № 1622/2017 г. по описа на СГС, НО, са проведени 4 открити съдебни заседания, а по ВНОХД № 1520/2017 г. по описа на САС, НО, са проведени две открити съдебни заседания. Поддържа, че наказателното производство е приключило вразумен срок. Тъй като ищецът е разведен, оспорва твърдението му за отдалечаване от семейството му. Твърди, че ищецът живеел през 2014 г.

– 2015 г. в България, търси си жилище в гр. София заедно с приятелката му Г.

А.. С оглед на това оспорва твърденията на ищеца, че заради наказателното производство не можел да пътува и да присъства на състезания на неговата дъщеря. Наложената на ищеца мярка „парична гаранция“ не се е отразила на възможността му да напуска страната. Оспорва твърдението на ищеца, че не можел да работи в Германия. По делото не са ангажирани доказателства, че преди повдигане на обвинението е работел в Германия. Липсват и доказателства, че е търсел работа в България. По делото не са ангажирани медицински документи относно здравословното състояние на ищец счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е в многократно завишен размер и е прекомерно, не съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да определи обезщетение в по – нисък размер.

С постановление от 28.09.2015 г. по ДП № 513 ЗМК 262/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14464/2015 г. по описа на СГП ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, предл.4 НК и чл.354в, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК

С постановление за привличане на обвиняем от 10.02.2017 г. по ДП № 513 ЗМК-262/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 4464/2015 г. по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, предл.4 вр. чл.20, ал.1 вр. ал.1 НК и чл.354в, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.

С разпореждане от 07.03.2017 г., постановено по НОХД № 897/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на СГП за отстраняване на констатираните в обстоятелствената част процесуални нарушения.