Присъда № 2 от 01.03.2024, Районен съд - Оряхово

Мотиви към Присъда № 2 от 01.03.2024 г. по НОХД № 281/2023 г. по описа на РС Оряхово

Районна прокуратура гр. Враца, ТО Оряхово е внесла в съда обвинителен акт срещу Л.П. К. – роден на 20.02.2004 г. в гр. София, с постоянен адрес с. Остров, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Гео Милев“ № 30, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН: ********** за това, че: на 10.02.2023 година, около 03:00 часа, в село Остров, обл. Враца, ул.

„Христо Смирненски“ № 2А е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 100 лв. /сто лева/ от владението на другиго - на Л.К.С. от село Остров, обл. Враца, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в събаряне на земята и нанасяне на удари – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК; на 10.02.2023 година, около 03,00 часа в село Остров, обл. Враца, ул.

„Христо Смирненски“ № 2А, през нощта е влязъл в чуждо жилище частен дом, находящ се в с. Остров, ул. „ул. Христо Смирненски“ № 2А, собственост и обитаван от Л.К.С., като е употребил за това сила, чрез неустановено техническо средство е разбил и отворил входна алуминиева врата – престъпление по чл. 170, ал. 2 НК.

След приключване на разпоредителното заседание, по искане на защитника и подсъдимия, съдебният състав допусна предварително изслушване и продължи разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК - в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

След направено от страна на подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а при постановяване на присъда съдът да ползва даденото от него признание и доказателствата събрани в досъдебното производство, то съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва даденото от подсъдимия признание и подкрепящите го доказателства от досъдебната фаза на процеса, без да събира доказателства за фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на РП Враца, ТО Оряхово поддържа повдигнатото обвинение като намира, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и е безспорно доказано. Счита, че наказанието следва да се определи при при условията на чл. 55 от НК - 2 години лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението му за срок от 5 години по чл. 66, ал. 1 НК – за престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, а за това по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – 3 месеца лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години по чл. 66, ал. 1 НК. Предлага и определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия за двете деяния по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подсъдимия намира, че деяни ята са доказани по 1 безспорен начин, предвид и направеното от К. самопризнание. Счита, че наказанието следва да бъде определено също при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като за двете деяние се определи едно общо наказание от една година лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението му по чл. 66, ал. 1 НК за минималния срок от три години.

Подсъдимият Л.П. К., при упражняване правото си на лична защита, поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума пред съда изразява съжаление за извършеното и се признава за виновен.

Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл. 373, ал. 3 НПК, съдебният състав след като прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 4, вр. с чл.

371, т. 2 НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия , приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.П. К., с ЕГН ********** е роден в гр. София, Софийска област, българин, български гражданин, с адрес в с. Остров, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. “Гео Милев” № 30, неосъждан, като не се ползва с добро име в населеното място, конфликтен е и агресивен.

Подсъдимият и пострадалото лице Л.С. се познават, тъй като живеят в едно населено място – с. Остров, общ. Оряхово. Пострадалият живее сам в къща в с. Остров, обл. Враца, ул. „Христо Смирненски № 2А - пенсионер, със заболявания и трудно подвижен, за който грижи полага св. Л.М..

На 08.02.2023 г. пострадалият С. получил пенсията си в пощата в с.

Остров за месец февруари 2023 г. от св. А.И., в размер на 571,45 лв..

На 10.02.2023 г., подсъдимият К. бил в казино, където похарчил всичките си пари. В същото време се сетил, че може да изкара бързи пари, като извърши кражба от дома на пострадалия Л. С.. За целта на 10.02.2023 г. около 02,00 часа подсъдимият отишъл пред дома на пострадалия С. и наблюдавал стаята му, в която светело. Изчакал да изгасе светлината и около 03,00 часа прескочил металната порта - вход към дворното място, след което доближил до външната бяла алуминиева врата на къщата. След това с неустановено техническо средство /метално плоско желязо/, което поставил между вратата и каста, в областта на заключващия механизъм, с натиск върху средството, успял да влезе в остъклението на къщата. Влязъл в стаята, в която се намирал пострадалият С., който бил заспал, светейки си с фенерчето на мобилния с и телефон. В това време подсъдимият К. казал на пострадалия „давай парите“, при което той станал от леглото и се изплашил. Пострадалият С . м у отвърнал, че няма пари, при което подсъдимият му нанесъл удар в областта на крака, в следствие на което С. паднал до леглото си. Докато бил на земята подсъдимият започнал да тършува в стаята на пострадалия , с цел да намери парите му и нанесъл няколко удара на пострадалия, който 2 продължавал на лежи свит на земята. В този момент К. намерил и взел сумата от 100 лева, които били поставени на маса под телевизора в стаята. След това подсъдимият избягал от дома на пострадалия.

В следствие на нанесения побой пострадалият Л . С. получил контузия на лицето, тялото и ляв горен крайник, изразяващи се в рани и охлузвания.

Около 06,20 часа той провел телефонен разговор със св. Л.М. и й съобщил за случилото се. След това е подаден сигнал и е образувано досъдебно производство за осъществяване съставите на две престъпления - по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2, предл. първо във вр. с ал. 1 от НК.

Междувременно, след като излязъл от дома на пострадалия, подсъдимият Л. К. отишъл в дома на св. Ангел Методиев, а когато го потърсили полицейски служители, той излъгал същите, че се намира в гр.

София и веднага след края на телефония разговор запалил и изгорил дрехите, с които бил облечен и сим картата на мобилния си телефон.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка напълно съвпада с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните. На основание чл. 373, ал. 3 НПК съдът прие за установени изложените фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: писмени доказателства – докладни, справка за полиграфско изследване на подсъдимия, справки ЗЕС, справка за съдимост и характеристика на подсъдимия; писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, с приложен фотоалбум към него, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за освидетелстване на лице; гласни доказателствени средства –показанията на свидетелите Л. С., Л.М. Е.А., И.С., А.М., Д.Г., Анелия Илиева, К.С., както и заключени ята на изготвената СМЕ, ДНК експертиза от НИК МВР София и СППЕ.

При проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по чл. 305, ал. 3 НПК, а приема за установени по безспорен начин признатите от подсъдимия обстоятелства по обвинителния акт. В тази връзка по отношение на съществените по делото факти доказателствения материал е последователен и безпротиворечив, като основен източник на информация са гласните доказателствени средства – свидетелските показания, на които съдът даде вяра и възприе като логични, непротивречиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на правно релевантните факти.

Писмените доказателства по делото се кредитираха изцяло, като автентични и неоспорени, а заключенията на извършените експертизи бяха възприети като обективно и компетентно изготвени от вещите лица.

3

От правна страна:

При тези факти се налага изводът, че подсъдимият Л.П. К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 198, ал.

1 от НК и по чл. 170, ал. 2, предл. първо във вр. с ал. 1 от НК, за ко ито са му повдигнати съответните обвинения.

От обективна страна на 10.02.2023 г. в къща, находяща се в в с. Остров, ул. „Христо Смирненски“ №2А подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия С., като е сломил и предотвратил всякаква възможност за съпротива от негова страна, а след това е отнел от владението му сумата от 100 лева, собственост на пострадалия.

От субективна страна деянието по чл. 198, ал. 1 от НК е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че упражнява насилие над пострадалия, изразяващо се в нанасяне на удари, събаряне на земята, с оглед преграждане на възможността за съпротива от страна на пострадалия, с цел да вземе парите му – в случая сумата от 100 лева, с ясното съзнание, че парите са собственост на пострадалия С., като е установил свое трайно фактическо владение върху сумата и е преустановил владението й от пострадалия С.. Следователно, деецът е съзнавал общественооопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

По отношение на деянието по чл. 170, ал. 2, предл. първо във вр. с ал. 1 от НК, същото е осъществено чрез действия по разбиване /взломяване/ на входната врата на къщата, която обитава пострадалият, за да проникне в имота му. Деянието е извършено през нощта и подсъдимият е употребил сила - упражнен натиск, с техническото средство над входната врата, водеща към стаята на пострадалия, нейното разбиване /взломяване/ и последвалото влизане в чуждия имот.

От субективна страна и това деяние е извършено с форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че с действията си по разбиване на входната врата, цели противозаконното влизането в чуждото жилище, а именно това, собственост на пострадалото лице С., какъвто престъпен резултат е настъпил именно с проникването в къщата на пострадалия и влизането в неговата стая.

По тези съображения съдът счете, че Л. К. с действията си е извършил престъпленията по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2, предл. Първо , във вр. с ал. 1 от НК, призна го за виновен и затова му определ и съответни наказания.

По наказанието:

За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години, а за това по чл. 170, ал. 2, 4 предл. първо, във вр. с ал. 1 от НК законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от една до пет години.

Като прецени отегчаващите, смекчаващите отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции, тежестта на престъпленията, обществената опасност на извършените деяния и дееца, съдебният състав прецени, че не са налице спрямо подсъдимия нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по чл. 55 от НК и определи наказанията по чл.

54 от НК – близки до законово определения минимум на наказанията по двете деяния – съответно 3 години лишаване от свобода (по чл. 198, ал. 1 от НК) и 1 година и 6 месеца лишаване от свобода (по чл. 170, ал. 2 от НК), редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК до размерите съответно на две години лишаване от свобода, респ. една година лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на същите по чл. 66, ал. 1 от НК.

По делото се установи условен превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – той е неосъждан (реабилитиран), показал е добро процесуално поведение, съжалява за извършеното и признава вината си, докато отегчаващите обстоятелства се извеждат от характеристичната справка за подсъдимия, както и от механизма на извършените деяния, който сочи на предварително планиране от негова страна. При това положение съдът прецени, че следва да му наложи наказания „лишаване от свобода“ в посочените по-горе размери съобразно чл. 54 от НК , като отчитайки обществената опасност на двете деяния и на дееца, както и това, че засягат имуществените права на особено уязвимо лице – в напреднала възраст, с тежки заболявания, трудно подвижно лице и пр ., определи наказанията в размери съответно на 3 години лишаване от свобода , респ. 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и отложи изпълнението на същите съответно за деянието по чл. 198, ал. 1 от НК - за максималния срок от пет години, съобразно посочените вече съображения, а за деянието по чл. 170, ал. 2 от НК – за срок от три години. Съдебният състав определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия измежду налижените му за двете деяния в размер на 2 години лишаване от свобода (след редукцията по чл. 58а НК) и прие, че определеното наказание в оптимална степен ще постигне целите на наказанието по чл. 36 НК, като не се налага да бъде изтърпявано ефективно и подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение. Пр и наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК съдът прецени, че данните за личността на подсъдимия, личния му и социален живот, също дават основание да се приеме, че той ще се поправи и превъзпита и без да бъде откъсван от обществото и изолиран в местата за лишаване от свобода, като общото му наказание отложи за срок от пет години. Съдът прие, че подсъдимият не е необходимо да бъде изолиран от социума си, а налагането на т ака определеното и сериозно по вид, а и размер, наказание, ще допринесе той да преосмисли поведението си и да го насочи към спазване законите на страната, без да го изтърпява ефективно.