Решение № 105 от 05.07.2022, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Кнежа, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антон Цв. Антонов при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело № 20211430100494 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба от М. ИЛ. М. ЕГН: ********** гр. В., „УЛ.М.“ № *, ет.*, общ. В., обл. В. чрез адвокат Ц.Й. В. от ВрАК, адрес: гр. Б. Сл., ул.“Д. Бл.“ № **, ПРОТИВ: АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: ********** гр. Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет. *,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.*, с която е предявен иск с правно основане чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена : 1729 лева.

С молбата са представени следните писмени доказателства: Споразумение от 22.05.2020г.; приложи с е ч.гр.д.№199/2021г. по описа на РС-Кн. ; беше назначена, изслушана и прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

На ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В указания срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор по делото, в който заявява, че не дължи суми по прекратеният договор за аренда на земеделска земя, а е надплатил сума по този договор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, 1 прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в първото съдебно заседание и тези по ч.гр.дело № 199/2021г. по описа на РСКн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено от съда п о ч.гр.дело № 199/2021г. по описа на РС-Кн. , с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцата е предявила настоящият иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1729 лева.

Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните по настоящото дело на 27.05.2016г. е сключен Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № 17, том 4, № 1836/ 07.06.2016г. на Служба по вписванията гр.Б. Сл. за 5 стопански години между ответника АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: ********** - арендатор и М. ИЛ. М. ЕГН: ********** – арендодател, за три ниви с обща площ от 39,804 дка, находящи се в землището на с.П., Община Б. Сл., Окръг Вр.. В договора е записано, че всяка стопанска година следва да се приеме, че започва от 01. Октомври и завършва на същата дата през следващата година.

В Раздел IV от Договора е посочено, че арендното плащане е в размер на 50,00 лева за един декар земя, плаща се в пари, еднократно, след приключване на всяка стопанска година.

На 22.05.2020г. страните по настоящото дело сключват Споразумение, нотариално заверено и вписано в АВ гр. Б. Сл., с което прекратяват Договора за аренда на земеделска земя от 2016г. по взаимно съгласие. В това споразумение – т.2 е записано, че арендадора в срока на договора ще заплати на арендодателя дължимото арендно плащане само за обработваемите площи, за стопанската 2019/2020г.

Тъй като това не станало до 01.10.2020г. ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът уважил искането и издал Заповед № 133 от 26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.З. К.. Ответната страна възразила, че не дължи 2 изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е заплатил на М. ИЛ. М. сума от 10127,80 лева.

Съдът дал указания на ищцата да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на тези указания е образувано настоящото гр. дело №494/2021г.

По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, прието от страните без възражение е, че за стопанската 2019/2020г. изплатеното арендно плащане за площите по сключения Договор за аредна на земеделска земя общо за трите имота от 39,804 лева е в размер на 1000 лева, а неизплатеното такова е в размер на 990,20 лева, за целият размер на земеделската земя и 958,30 лева за реално обработваемите площи.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

Ищцовата страна е инициирала заповедно производство, чието продължение е настоящият исков процес и това е станало в изпълнение на указанията на РС-Кн. дадени с Определение № 102 от 09.06.2021г. по ч.гр.д. № 199/2021г.

Тези указания са в смисъл, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Тези указания са изпълнени в срок и е образувано настоящото дело с което ищеца защитава правния си интерес, за който вече има издадена заповед за изпълнение.

Настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим при наличие на активна процесуална лигитимация на ищеца, който твърди, че има парично вземане спрямо ответника в определен размер и срещу когото е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

От представените писмени доказателства е видно, че ответника е уведомен за стойността на задълженията си, в заповедното производство по образуваното пред РС-Кн. ч.гр.д. №199/2021г. но на основание чл.414 от ГПК е възразил, че не дължи изпълнение на цялото вземане по издадената заповед за изпълнение.

Предвид представените писмени доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза съдът приема, че исковата претенция се явява частично основателна и следва да уважи предявения иск за главницата за сумата от 958,30 лева - реално обработваемите площи, като се отхвърли за 3 остатъка до пълния първоначално предявен размер от 1729 лева, като неоснователен.

Съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника само в този размер.

Направеното възражение от ответника, че е платил на ищцата авансово сума в размер на 1976,30 лева по Еконт, след което е заверила договора за аренда на земеделска земя от 27.05.2016г. настоящият състав счита за неотносимо при следните съображения: По делото е приложена разписка за паричен превод от 23.11.2015г. издадена от Еконт Експрес ООД за сумата от 1976,30 лева, изпратена от С.К. на М.М.. Договора за аренда на земеделска земя е от 27.05.2016г. – шест месеца по- късно, като нито в него, нито в споразумението за прекратяването му по взаимно съгласие от 22.05.2020г. не е упоменато, че има предварително плащане за стопанска година между страните. В договора е записано, че всяка стопанска година започва от 01.Х. и завършва на същата дата през следващата година. В Раздел IV от него е посочен размера на арендното плащане за един декар земя, и че се плаща в пари, еднократно, след приключване на всяка стопанска година.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, съобразно уважената част от иска , както следва: сумата от 423,05 лева – държавна такса; разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, по настоящото дело и по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция - държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 218,05 лева.

Водим от горното съдът ,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че към 25.02.2021г. в полза М. ИЛ. М., с ЕГН: ********** гр. В., „УЛ.М.“ № *, ет.*, общ. В., обл. В., чрез адвокат Ц.Й. В. от ВрАК, адрес: гр. Б. Сл., ул.“Д. Бл.“ № **, съществува вземане против: АНДР. ЗДР. К. ЗП. , ЕИК: ********** гр.

4

Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет. *,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г.

П. от ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.* , за сумата от 958,30 лева – главница и законна лихва върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.З. К. ЗП , ЕИК: ********** гр. Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет.

*,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.* , съществуването на вземането за сумата над 958,30 лева, до първоначално предявения размер от 1729 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 25.02.2021г. до изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.З. К. ЗП , ЕИК: ********** гр. Кн., УЛ.“Д. Б.“ №**, вх.*, ет.

*,ап. **, общ. Кн., обл. Пл., чрез адвокат П. Г. П. от ПлАК, със служебен адрес в гр. Пл., ул.“Г. Д.“ № **, ап.* , ДА ЗАПЛАТИ на М. ИЛ. М. ЕГН:

********** гр. В., „УЛ.М.“ № *, ет.*, общ. В., обл. В. чрез адвокат Ц.Й. В. от ВрАК, адрес: гр. Б. Сл., ул.“Д. Бл.“ № **, направените деловодни разноски, съобразени с уважената част от иска, както следва: сумата от 423,05 лева – държавна такса ; разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение , по настоящото дело и по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция - държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 218,05 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 5