Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 23.07.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 413/2026
Вид
Решение № 117
Подписан
23.07.2026
В сила
12.08.2026
Състав
ПЕТЯ ХАНТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Петрич, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20261230200413 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Ж. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Петрич, ул. „С.Х“ № 17, против Наказателно постановление № 26-0314-000204 от 26.05.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно, а действителната фактическа обстановка не отговаря на описаната в АУАН и самото НП, както и че при издаването на същото са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен от него защитник, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Административно наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич, не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от 1 проведеното съдебно заседание на 21.07.2026 г., разпитани бяха свидетелите А. Г. и С.

М..

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

На 28.04.2026 г. около 21:30 ч. на ул. „Славянска“ в гр. Петрич, до клон на Пощенска Банка с посока на движение от ул. Гоце Делчев към ул. Яне Сандански, жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 320Д с рег. № Е9699КА, собственост на Г.К.Г от гр. Петрич под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARРМ-0699, с проба № 3604 от 28.04.2026 г. в 21:33 ч. като уреда отчел положителен резултат от 0,53 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване с № 295497. Изготвена е ПХЕ № 95/04.05.2026 г. в която е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръв от 0,58 промила.

За извършеното от жалбоподателя П. И., актосъставителят А. Г., в присъствието на свидетеля С. М., съставил АУАН Серия GA № 5238155/28.04.2026 г., в който възприел горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя на същата дата 28.04.2026 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

На жалбоподателя е издадена и Заповед №GPAот 28.04.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1б.“б“ от ЗДвП, с която е постановено отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността.

Въз основа на цитирания АУАН, в кръга на своите правомощия Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ – Петрич, издал атакуваното наказателно постановление № 26-0314-000204/26.05.2026 г., с което възприел, че на 28.04.2026 г. около 21:30 ч. на ул.

„Славянска“ в гр. Петрич, до клон на Пощенска Банка с посока на движение от ул.

Гоце Делчев към ул. Яне Сандански, жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 320Д с рег. № Е9699КА, собственост на Г.К.Г от гр. Петрич под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARРМ-0699, с проба № 3604 от 28.04.2026 г. в 21:33 ч. като уреда отчел положителен резултат от 0,53 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване с № 295497. Изготвена е ПХЕ № 95/04.05.2026 г. в която е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръв от 0,58 промила, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.

1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро/500,01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз - 2539/2012 г.от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

НП е връчено лично и срещу подпис на упълномощен представител на жалбоподателя 2 на 03.06.2026 г., в законоустановения срок – 10.06.2026 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

След издаване на атакауваното НП жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл.27 ал.3 от Наредба №1/2017 г. и е поискал при условията и в сроковете на наредбата да бъде извършен повторен анализ на кръвна проба за наличие на алкохол.

От представения от АНО Протокол за повторно химическо изследване по реда на Наредба №1/19.07.2019 г. на контролната кръвна проба, взета от П. Ж. И. е видно, че кръвната проба е постъпила за изследване по служебен път в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София на 19.06.2026 г без придружаващи Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване. Опаковката и състоянието на предоставената проба за изследване отговарят на изискванията на Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС. В протокола е удостоверено, че изследването е извършено на 19.06.2026 г. трикратно чрез метода на газова хроматография с пламъчно-йонизизационен детектор и отчитане по калибрационна права.

В изследваната кръвна проба, взета от жалбоподателя се установява наличие на алкохол (етанол) в концетрация 0,49 g/L (на хиляда).

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители А. Г. и С. М., които дават показания досежно констатираното в АУАН, извършената проверка с техническо средство и издаването на талон за медицинско изследване.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, съдържащи се в събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания, както и от приложените към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. Изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира в цялост.

При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски показания, които настоящия състав кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива противоречия с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

3

Разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

По процесуалнаната законосъобразност:

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, който е действал съобразно делегираната му компетентност, видно от приобщената по Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. От същата заповед се извежда и компетентността на административно наказващия орган- в случая –

Началник РУ към ОДМВР

Благоевград, РУ Петрич.

При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания.

Индивидуализиран е нарушителят. В този смисъл на нарушителят му е било възможно ясно, конкретно и безпротиворечиво да научи в какво именно се състои обвинението, респ. каква санкция му се налага.

Горното мотивира съдът да достигне до извода за липса на допуснати съществени процесуални нарушения проведеното адмнистративно-наказателно производство, както във фазата на установяване на нарушението, така и във фазата на налагане на 4 административни санкции.

По приложението на материалния закон:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, забраняваща на водачите на МПС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство под въздействие на алкохол, като в чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуванието на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

В §6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач“. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.

Понятието „управление“ на автомобил, включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно П. И. е бил водач на процесния лек автомобил и в случая не се оспорва това обстоятелство, поради което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административно-наказателната отговорност.

Като водач, управляващ МПС – лек автомобил (който факт съдът намира за безспорно установен по делото), жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил, след употреба на алкохол, който обективен факт е категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно като административно нарушение, съгласно административнонаказателните състави на чл. 174, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО в хипотезата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, визираща управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.