Решение № 21 от 10.02.2020, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 309/2019
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 10.02.2020
- В сила
- 10.03.2020
- Състав
- НАСЯ ИВАНОВА ЯПАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е №
21 гр. Поморие, 10.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Нася Япаджиева при секретаря Валентина А. , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 309 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Б.Х.А.. В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2017г. между ищеца и „Микро Кредит“ АД е подписано приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД от Б.Х.А. произтичащо от договор за заем CrediGo №5332-00007836/15.05.2017г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и издадената Заповед за изпълнение длъжника е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и в указания от съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК, с който моли съда да приеме за установено, че Б.Х.А. дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1415,94 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева 94 ст. ) – главница по договор за заем от 15.05.2017 г.
; 272,17 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ;
93,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2018 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че на 15.05.2017г. между „Микро Кредит“АД и Б.Х.А. е сключен договор за заем CrediGo №5332-00007836 за сумата от 1500лв. с уговорена лихва, като ответницата се задължила да върне сумата от 1808.70лв. на 15 месечни погасителни вноски всяка от по 120,58лв. На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги като
„Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя застраховка „Защита“ към ЗК „Уника живот“ АД, като заемателя се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 15.06.2017г. до 15.09.2018г. на равни погасителни вноски от по 75.00лв. или обща сума за застрахователна премия 1125.00лв. Сочи, че падежа е настъпил на 15.08.2018г. и договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, а на длъжника е нечислена лихва за забава по договора за заем – 272,17лв. за периода от
15.07.2017г. до 15.08.2018г. и сумата от 93,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018г. Ответницата платила сумата 195.59лв., с която са погасени 84.06 лв. – главница, 36.53 лв. – договорна лихва, 75.00лв.
– застрахователна премия. Относно прехвърлянето на вземането твърди, че цесията не е съобщена на длъжника, тъй като по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от „Микро Кредит“АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/5332-00007836 от 15.05.2017г. изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем, но писмото се е върнало в цялост, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Ищецът моли съда да приеме за установено, че Б.Х.А. дължи на Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1415,94 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева 94 ст. ) – главница по договор за заем от 15.05.2017 г. ; 272,17 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ; 93,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.07.2017 г. до 03.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2018 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор от назначеният на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, предвид призоваването на ответницата по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че цесията не е редовно съобщена на ответницата, поради което иска е недопустим. Прави възражение за нищожност на договора за застраховка, тъй като противоречи и заобикаля на закона и противоречи на добрите нрави.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 304/11.10.2018г. по ч.гр.дело №625/2018г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложеното ч.гр.дело №625/2018г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата Б.Х.А. за сумите:
1415,94 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева 94 ст. ) – главница по договор за заем от 15.05.2017 г. ; 272,17 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2017 г. до 15.08.2018 г. ; 93,12 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.07.2017 г. до 02.09.2018 г. , 1050 лв. - застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на
Ч.гр.д.№625/18г. - 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. ПРС е издал Заповед №304/11.10.2018г . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите така както са претендирани. По делото не е спорно, че е сключен Договор за заем CrediGo №5332-00007836, че „Микро Кредит“ АД е предоставила на Б.Х.А. заем в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева, като страните са уговорили и договорна лихва и заемателя се задължил да върне сумата от 1808.70лв. на 15 месечни погасителни вноски всяка от по 120,58лв. В договора е посочено, че предоставената в заем сума от 1500.00лева е получена от заемателя, а сумата от
794.60 лева е отбелязана като "рефинансирана сума". Към договора е налице погасителен план подписан от страните, от който е видно, че падежа на последната вноска е на 15.08.2018г., т.е. договора не е обявен за предсрочно изискуем. Сключването на договора е предшествано от Искане за заем подадено от ответника на 13.05.2017г. за сумата от 1500лв.
На основание попълнен и подписан от заемателя формуляр е предвидено е ползване на допълнителна услуга, представяваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, която ще се заплаща на 15 месечни вноски по 75.00 лева. Приложени са и общи условия към договора, както и погасителен план. Видно от представената застрахователна полица за застраховка "защита" договор е сключен между ЗК "Уника Живот" АД и Б. А. с начална дата на застраховката 15.06.2017г. Посочени са покритите рискове, застрахователната премия от 1125.00 лева, като ползващо се лице е "Микро кредит" АД.
Между "Агенция за събиране на вземанията" АД /понастоящем "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД/, в качеството на цесионер, и "Микро кредит" АД, в качеството на цедент е бил сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който страните се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти. Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от цедента опис-
Приложение № 1 към този договор. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 – опис за прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г. вземания от "Микро кредит" АД на ищеца
/л.11/, като под № 274 /л.20/ е отразено прехвърлено вземане по договор № 5332-00007836/15.05.2017г., с отпусната главница в размер на 1500 лева, договорна лихва 308.70лв., общо задължение по кредита и застраховката - 2933,70лв., остатък от главница – 1415.94лв, остатък от лихва-
272,17 лв. и общо дължима сума към продажбата – 2738,11лв.
От представеното пълномощно /л. 21/ се установява, че цедентът "Микро кредит" АД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да изпраща съобщения до длъжниците, чийто вземания са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията. Видно е от представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми длъжника за извършената цесия. В тази връзка е представени 2 бр. уведомителни писма /л.22 и л.24/ до ответницата, изпратени на постоянен и настоящ адрес, но върнати в цялост с отбелязване, първото че получателят се е преместил на друг адрес, второто с отбелязване, че няма връзка с получателя. Връчването на длъжника е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и заявителя е предявил иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем, ответницата е изплатила сумата общо в размер на 195.59 лева, като не представя платежните документи за извършените плащания.
Безспорно по делото е, че кредитодателят е прехвърлил вземането си спрямо ответника на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.
99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Практиката приема, че няма пречка съобщението за цесия да бъде връчено на длъжника чрез назначения му в процеса особения представител, който осъществява защитата на ответника, както чрез възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право. В този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета като обективно, компетентно изготвена и неоспорена от страните и от същата се установява, че ответницата е платила една вноска в размер на 195.59 лева. По начина, по който е била приспадната от ищеца, задълженията й към ищеца за главница по договора за заем и за възнаграждения по договор за допълнителни услуги и за застраховки съвпадат по размер с исковите претенции. Видно от заключението на вещото лице с погасителната вноска към 15.06.2017г. направена от ответницата е погасена главница – 84,05 лв.; лихва по договор за заем – 36,53 лв.; застраховка – 75 лв. Или според вещото лице остатъка от задължението на ответницата за главница е 1415.94лв.; договорна лихва 272,17 лв. и застраховка 1050лв. Общия остатък от задължението за главница, лихва и застраховка е в размер на 2738.11 лв. Дължимата лихви за забава е изчислена от вещото лице, за периода от датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска 16.07.2017г.
/падежната дата на втората непогасена вноска/ - до датата на подаване на заявлението в съда е 93,12 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e84d22e-b212-43f0-a17b-2ac1e0946449