Решение № 1636 от 27.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Русе, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520101338 по описа за 2023 година

Ищцата М. И. М. твърди, че с ответника са законни наследници на Р. И. К.а, починала на 15.05.2008г. – нейни дъщеря и преживял съпруг. След смъртта си нейната майка оставила в наследство следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 1159, УПИ Х, с площ 1 583 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. и селскостопанска сграда от 20 кв.м., находящи се в гр.Глоджево, Община – гр.Ветово, обл.Русенска, с адрес на имота: гр.Глоджево, ул.”Вела Пеева” № 65. Този недвижим имот бил прехвърлен на Р. К.а с нотариален акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 1983г., когато тя и ответникът били в брачно правоотношение и същият е станал съпружеска имуществена общност, а след смъртта и ищцата е наследила ¼ идеална част от имота, а останалите ¾ идеални части са останали собственост на ответника. След смъртта на майката на ищцата, тя няколкократно е водила преговори за делбата на този имот с ответника. Лично М. М. е ходила няколко пъти да наглежда имота. Имала познати и приятели в гр.Глоджево, срещала се с тях, с тогавашния кмет на гр.Глоджево, като пред свидетели ответникът й предлагал да й наплати нейната идеална част или да продадат имота и да си разделят продажната цена. Ищцата изпращала и нейни познати да говорят с ответника, тъй като той започнал да живее в имота – да го освободи, или поне нейната част от имота, за да може да го ползва съобразно нейните права. Живеела постоянно в гр.София, на е искала да ползва съобразно правата си имота. След като К. разбрал, че е сериозна и няма да се дезинтересира от имота, той преди 3-4 години започнал да живее постоянно в него. Сменил ключалките и тя нямала достъп до имота. Била предупредена, че ако направи опит да влезе, ще се оплачат на властите от нейните действия. Отново изпращала познати хора да говорат с ответника да освободи нейната част от имота и да й предостави достъп, но 1 това не се случило. Това обсебване на целия наследствен имот се случило и по отношение на друг наследствен от нейната майка имот, поради което дори подала сигнал в прокуратурата и ответникът все още не е предприел незаконосъобразни действия да го придобие. Може би защото по отношение на имота в гр.Глоджево не подала сигнал в прокуратурата, тъй като ответникът само й предлагал варианти да се поделят, за това и той незаконосъобразно се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 96, том 7, рег.№ 10456, нот.дело № 982/14.12.2020г. на нотариус № 629 с район на действие РРС, съгласно който неправомерно е обявен за собственик на целия имот, включително и на притежаваната от ищцата ¼ идеална част, която бил придобил по давност.

Твърди, че не се е дезинтересирала от своята, придобита по наследство ¼ идеална част от недвижимия имот. Ходила е на място, правила е опити да влезе в имота, изпращала е посредници да разговарят с ответника относно делбата на имота. Пред свидетели същият е признавал правата й няколкократно в периода 2010г. – 2020г. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Б. К., че тя е собственик по наследство на ¼ идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 1159, УПИ Х, с площ 1 583 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. и селскостопанска сграда от 20 кв.м., находящи се в гр.Глоджево, Община – гр.Ветово, обл.Русенска, с адрес на имота: гр.Глоджево, ул.”Вела Пеева” № 65 и да бъде осъден ответника да й предаде владението на ¼ идеална част от този недвижим имот, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен и издадения в полза на ответника костативен нотариален акт № 96, том 7, рег.№ 10456, нот.дело № 982/14.12.2020г. на нотариус № 629 с район на действие РРС до размера на собствената й ¼ идеална част от недвижимия имот, придобита от нея по наследство. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ответникът Б. В. К. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че на погребението на съпругата му, ищцата направила скандал, след което си тръгнала за гр.София, където живее постоянно, както самата тя е посочила в исковата си молба. От този момент нито я е виждал, нито я е чувал. Не е показвала никакъв интерес към имота, в който той живее постоянно вече 15 години – откакто е починала съпругата му и до момента. От 15.05.2008г. ищцата не е водила разговори с него нито лично, нито по телефон, нито чрез посредници, както тя твърди. Дори и тя да е изпращала посредници от нейно име, при К. не са идвали такива. Никой не е оспорвал това, че той живее постоянно, ползва, подобрява и стопанисва целия недвижим имот вече в продължение на 15 години. Липсва каквато и да е незаконосъобразност при съставянето на оспорения нотариален акт. Абсолютно всички предпоставки са били налице за съставянето му – към 15.12.2020г. Само той е владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик, без някой да е оспорвал имота в настоящите му граници повече от 10 години – от 2008г. до 2020г., т.е. 12 години. За 2 дезинтересирането към имота от страна на ищцата свидетелства фактът, че тя дори не си е плащала данъците за тази идеална част, за която претендира по делото. За нейните данъци от Община Ветово търсели него. Представя и последната квитанция, с която е погасил нейните задължения за дела й от имота. На квитанцията пише нейните данни като задължено лице, но на „платил” е неговият подпис.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата и ответника са законни наследници на Р. И. К.а, починала на 15.05.2008г. – нейни дъщеря и преживял съпруг, което се доказва и от представеното удостоверение за наследници № 3158/26.05.2008г., издадено от Община – гр.Русе, както и че след смъртта си Р. К.а е оставила в наследство следния недвижим имот:

Поземлен имот с планоснимачен № 1159, УПИ Х, с площ 1 583 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. и селскостопанска сграда от 20 кв.м., находящи се в гр.Глоджево, Община – гр.Ветово, обл.Русенска, с адрес на имота: гр.Глоджево, ул.”Вела Пеева” № 65. Този недвижим имот бил прехвърлен на Р. К.а с нотариален акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 1983г., когато тя и ответникът били в брачно правоотношение и същият е станал съпружеска имуществена общност, а след смъртта й ищцата е наследила ¼ идеална част от имота, а останалите ¾ идеални части са останали собственост на ответника. С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 96, том 7, рег.№ 10456, нот.дело № 982/14.12.2020г. на нотариус № 629 с район на действие РРС, Б. К. е бил обявен за собственик на целия процесен недвижим имот, включително и на притежаваната от ищцата ¼ идеална част, която той бил придобил по давностно владение.

Представени са и 2 броя приходни квитанции, съгласно които ответникът е заплатил данъците и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот за периода 02.07.2012г. до 31.10.2016г. за притежаваните от него идеални части, включително и за притежаваната от ищцата ¼ идеална част от имота за периода 02.07.2012г. до 02.11.2020г. Изискана е от нотариус № 629 с район на действие РРС и приложена към настоящото дело, нотариалната преписка по издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 96, том 7, рег.№ 10456, нот.дело № 982/14.12.2020г. на нотариус № 629 с район на действие РРС.

В показанията си свидетелят А. И. К. твърди, че е роден в гр.Глоджево, познава дядото, бабата и покойната майка на ищцата, като знаел и какъв е бил спорът между страните по делото. След смъртта на майката на М., той срещнал последната през 2017г. или 2018г. и я попитал за имота, защото търсел да си закупи имот. Попитал я дали продава техния имот в гр.Глоджево, но тя му отговорила, че продава само нейният дял, защото не можели да се разберат с Б. К.. След този случай я срещнал още 2-3 пъти пак в гр.Глоджево и отново я питал за имота, но тях пак му отговаряла, че продава само нейния дял, тъй като още не били оправили отношенията си с ответника. Той спрял да се интересува, защото искал да закупи цял имот, а не само част от такъв. Имотът на страните го е виждал само отвън и не е влизал вътре в него. В гр.Глоджево си ходел само през лятото, а през останалото време не 3 живее там. Б. К. не е виждал и не е разговарял с него, тъй като малко го познавал.

В показанията си свидетелят В. А. Ислям твърди, че познава имота на страните. Той живеел в центъра на гр.Глоджево, но после си купил къща от другата страна на улицата в една махала с имота на страните. Този имот бил собственост първо на дядо Иван, а след това на дъщеря му Р. К.а, която било съпруга на ответника и майка на ищцата. Един ден, когато майката на ищцата вече била починала, срещнал М., когато ходил до фурната и това е било 2008г. или 2009г., като тогава тя го попитала дали търси да си купи къща, но продавала само нейния дял. Още един път след този случай видял М. в гр.Глоджево, но тогава не са разговаряли. Ответникът живеел в тази къща след смъртта на съпругата му Р.

К.а, в целия имот и той отговарял за него, като още живеел там. Свидетелят не знае дали през цялото време живее там, но го е виждал в гр.Глоджево по улиците или в магазина.

Имота го познава отвън, но не е влизал вътре в него. Прозорците на къщата били покрити с балатум и имота не се стопанисвал, като в двора не се обработва земята, Не е виждал и някой да влиза или да излиза от там. Имота е заключен и ключовете са в ответника. Не е виждал Б. К. в двора, но знае,че той живеел там.

В показанията си свидетелят А. М. Я. твърди, че се запознал през 2015г. в гр.София с ищцата и поддържали приятелски отношения. Споделяла му, че била имала баба и дядо в гр.Глоджево, като от тях й останал дял от къща, която щели да продават. От работата на свидетеля имали офиси в гр.Русе и той често пътувал служебно. През 2016г. предложил на ищцата да я закара до гр.Глоджево, тъй като имал работа към гр.Русе и тя се съгласила.

Отишли в гр.Глоджево и тя му показала къщата. Последната била занемарена, прозорците били затворени с балатум и обрасла с растителност и къщата изглеждала безлюдна. Ищцата влязла в къщата, той останал навън, след което излязла с някакъв човек, с когото разговаряли, но свидетелят не чул за какво, защото бил в автомобила си. Когато се качила в автомобила ищцата го помолила да отидат до Общината в града, за да видела как било положението с документите, защото щяла да продава къщата. Отишли в Общината, ищцата му казала, че всичко било наред. След този случай я питал какво е станало с къщата, но тя му отговорила, че трудно можели да я продадат, защото не можела да се свърже и направи връзка с човека. Твърди, че не познава Б. К. и не го е виждал.

В показанията си свидетелката Н. Х. Ш. твърди, че е съседка на Б. К. в гр.Глоджево, като живеела на ул.”Вела Пеева” № 59 и го познавала от 40 години. Преди 10 години, след като починала жената на ответника, ищцата идвала в гр.Глоджево и се карала с К., като искала дял от къщата, като дори посягала на бой. Това чула от хората в гр.Глоджево, но лично не била присъствала. Твърди и че ответникът ползвал цялата къща и дворното място, като го е виждала там да шета и да копае. Не знаела дали ползва всички стаи в къщата.

Зимата си слагал найлони и балатуми на прозорците, за да не влизало студ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл.108 от ЗС е 4 необходимо да се докаже: 1. че ищците са собственици на вещта, предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание.