Решение № 193 от 17.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501970 по описа за 2024 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК, образувано по жалбата на адв.С. А. - САК, със служебен адрес:гр.София, ***, ет. 1, кант.8, в качеството на пълномощник на ищците по гр.д.№1922/24г. по описа на БРС:М. Я. Щ. ЕГН ********** и Щ. Я. Щ., ЕГН **********- двамата с адрес: ****, подадена СРЕЩУ Решение № 2284 от 06.11.2024г. по гр.д. № 1922/2024г. на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателите за приемане за установено по отношение на ответника Община Созопол, че са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол с площ от 21 822 кв.м., с трайно предназначение на територията:земеделска земя, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота 001219,както и за осъждането му да им предаде фактическата власт върху този имот.

Решението се сочи за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.

Оплакванията са, че актът е постановен без обсъждане на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в мотивите му не са изложени всички установени фактически обстоятелства, вследствие направен анализ на доказателствата, завършващ с обосновани и задълбочени изводи, които не се опират на предположения и хипотези (съществени процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и 1 чл.236, ал.2 от ГПК).

Решението не давало възможност да се провери дали вътрешното убеждение на съда е формирано при спазване на принципа на чл.10 и чл.12 ГПК.Страната счита, че така констатираният порок на мотивите следва да се приравни според практиката на ВКС към липса на мотиви изобщо, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като горното не позволява на следващата инстанция да разреши казуса по същество.

Съдът бил допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантни за делото факти и обстоятелства в резултат на неправилно използване на правилата на формалната логика, опита и правната теория. Изводите на съда се сочат за неправилни и необосновани. Решението – за постановено в противоречие със събраните в хода на настоящото производство доказателства. Фактите по делото били едностранчиво и формално възприети, превратно са изтълкувани писмените и гласните доказателства и РС е достигнал до неправилни правни изводи, които противоречат на събрания по делото доказателствен материал. В мотивите на обжалваното решение не били посочени и обсъдени исканията и възраженията на страните, нито изготвената и приета СТЕ и направените в нея изводи; неясни, неразбираеми и доста объркващи са според страната фактическите констатации и правните изводи на решаващия първоинстанционен съд.

Въззивникът оспорва като неправилни мотивите на първата инстанция, че проведената дотук административна процедура по възстановяване правото на собственост на ищците не ги легитимира като собственици, поради което претенцията им по чл.108 ЗС следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и в двете й части.В противовес на това страната намира вещните си права за доказани, т.к. с влязло в сила на 29.04.2008г. Решение № 459 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 2136/2007г. по описа на Районен съд Бургас, съдът е уважил предявения иск по чл. 11 ,ал.2 от ЗСПЗЗ и е приел за установено по отношение на Общинска служба земеделие и гори Созопол правото на М. Я. Щ. и Щ. Я. Щ. в качеството на наследници на Я. Щ. К. б.ж. на гр. Созопол да възстановят собствеността си върху Нива от 24.2 дка в м. Герените при граници - Н.Я.К., път, Х.А., Д. Н. и Х.Т., както и други поземлени имоти, които не са предмет на настоящия иск.Акцентира се, че решението е било постановено след изтичането на законоустановения срок по §22 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи до 09.05.2007г. и след приемането на плана за земеразделяне за землището на Община Созопол.

В този случай съгласно чл.25, ал.З от ППЗСПЗЗ собствениците с влезли в сила съдебни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, представени в общинската служба по земеделие след изтичането на срока по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, се обезщетявали със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, а при недостиг - по реда на чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ и със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината или се възстановявали в правата си по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.

Поддържат, че в конкретния случай ищците били поставени именно в положение да имат влязло в сила съдебно решение след изтичането на предвидения по закон срок за предявяване на искове по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и при действащ план за земеразделяне( 2 същото и според констатациите на в.л. инж. Мавродиев сочещ, че получените имоти в Приложение 1,2 и 3 са съпоставени с документите за собственост, КВС и действащата КК по площ, местоположение и граници).

Заявяват, че между тях и ответника е налице спор за субективно материално право, който следва да бъде решен по исков път. Намират правото си на собственост върху процесния имот за доказано с Нотариален акт № 97, дело 71/1926г., per. № 576/1926г., с Решение № 459 от 04.04.2008г. постановено по гр.д. № 2136/2007г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 20.04.2008г., с Решение № 1428 от 17.02.2009г. на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ гр. Созопол, ведно с изготвените проекто скици при условията на чл.45ж от ППЗСПЗЗ от „Геокад“ ЕООД за поземлен имот 001219/бивш/, настоящ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, м. „Герени“ и с Решение № 3887 от 11.04.2023г. постановено по адм.д. № 444/2023г., по описа на ВАС,Четвърто отделение. Същевременно Община Созопол още в писмения си отговор по делото е заявила, че владее имота непрекъснато от 2003г. и посочва като правно основание за това Решение № 914 от 02.09.2002г. на ОСЗГ Созопол за възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и Протокол на ПК Созопол за въвод във владение № 145 от 03.02.2003г., въз основа на които е издаден Акт за частна общинска собственост № 681 от 19.04.2005г. и Акт № 1040 за общинска собственост от 18.06.2008г. , а от 15.11.2019г. и АПОС за същия имот. Позовават се и на отказа на ОСЗ Созопол да им издаде скица за този имот, както и да бъдат въведени в него, предвид така афишираните права на общината. В обобщение се моли за нова преценка на доказателствата по делото, за правен извод в полза на ищцовата страна и за произнасяне на БОС, при което първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, уважаващо заявените ревандикационни претенции.

В подадения от въззиваемата страна отговор жалбата се сочи за неоснователна и необоснована. Моли се БОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. По същество се поддържа извода на първата инстанция, че собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в него и в правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че посочените административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници. Страната намира, че Решение № 1428/17.02.2009г., с което ОСЗ Созопол е признала на наследниците на Я. Щ. К. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3

24.200 дка, находяща се в землището на гр. Созопол, м. „Герените“, без посочване на граници на имота, номер на имота по действащ или предходен план и без да е придружено със скица, няма конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР, поради което предявените вещни искове са неоснователни. Заявява се, че така постановеното първоинстанционно решение изцяло кореспондира и със съображенията на ответника за неоснователност на иска, изнесени в отговора му на иска. Твърди се, че в конкретния случай общинската администрация многократно е информирала ищците, че възстановения със съдебното решение имот не може да бъде идентифициран в съществуващи реални граници, тъй като при направено до Общинска служба „Земеделие” /ОбСЗ/ Созопол запитване за идентифициране по действащо КВС и описаните граници на бивши собственици и имоти се установява, че липсва картен материал за местност „Герените“, както и че липсват преписки за възстановяване на земи на лица, посочени като съседи на имота и че за имот № 001219 по КВС е съставен акт за общинска собственост № 681 от 19.04.2005г. въз основа на скица и влязло в сила Решение № 914 от 02.09.2002г. на Служба Земеделие -гр.Созопол. Страната се солидаризира с извода на първата инстанция, че в случая е налице недовършена административна процедура съгласно §27, ал.2, т. 1, т.2 и т.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която да легитимира ищците като собственици на процесния имот, поради което претенцията им за собственост е неоснователна.

Страните не ангажират нови доказателства.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба на М. Я. Щ. и Щ. Я. Щ.- двамата от гр. Созопол,подадена срещу Решение № 2284 от 06.11.2024г. на Районен съд Бургас по гр.д. № 1922/2024г. за редовна и допустима,а проверката по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на първата инстанция.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по повод исковата молба на М. Я. Щ. и Щ. Я. Щ.- двамата от гр.Созопол против Община Созопол, представлявана от Кмета Тихомир Янакиев, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ от 21 822 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота 001219, както и да осъди ответника да им предаде владението върху процесния недвижим имот.

Претенцията е с правно основание чл.108 от ЗС.

За да обосноват правата си, ищците са твърдели, че с влязло в законна сила на 29.04.2008 г. Решение №459/04.04.2008 г., постановено по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-Бургас, е прието за установено по отношение на ОСЗГ Созопол, че те като наследници 4 на Я. Щ. К. имат правото да им се възстанови собствеността върху нива от 24,2 дка в м.“Герените“. Въз основа на така постановеното съдебно решение ОСЗГ Созопол се била произнесла с Решение №1428/17.02.2009 г., с което им признала правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 24,200 дка, находяща се в землището на гр.Созопол, м.“Герените“. Издадена им била и скица на възстановения имот, който идентифицират с процесния, но т.к. ответната страна го считала за своя собственост, отказала да им го предостави. Те поискали от общината въвод във владение през 2009, 2010г. и 2011г., но такъв им бил отказан.На 06.04.2021 г. ищците отправили до ответника писмено искане за предоставяне на процесния имот по реда на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, на което получили отказ от извършване на административната процедура с мотив, че имотът представлява публична общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост въз основа на решение на ОСЗГ-Созопол с №914/01.09.2002 г. и протокол на тази комисия с №145/03.02.2003 г. Отказът бил обжалван пред Административен съд Бургас.Образуваното по този повод адм.д.№1148/2021 г. приключило с решение №12/06.01.2022 г.в тяхна полза, потвърдено и с Решение №3887/11.04.2023 г. по адм.д.№444/2023 г. на ВАС. Ищците отново представили пред Община Созопол всички документи, легитимиращи ги като собственици, но производството по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ било прекратено.Считат, че предвид изнесените обстоятелства , следва да защитят собствеността си по исков ред.