Решение № 291 от 17.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 291/17.6.2020г. гр. ЯМБОЛ.17.06.2020..г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав, в закрито заседание на .......04.06.2020 г........година в състав:

Председател:Св.Димитрова при секретаря ..................................Ст.М......…...................................и в присъствието на прокурора....................................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА .………………….гр.дело N ..4548..... по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното................................................................

Производството по делото е образувано по молба на Д.А.А., с която претендира да се осъди ГД ПБЗН към МВР-С. да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., получен в резултат на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск от 1200лв. за периода 27.12.2016г. до 27.12.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.

Твърди, че работи като ***при РС”ПБЗН”-гр.Я., към ГД”ПБЗН” към МВР-С., като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 27.12.2016г.

– 27.12.2019г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени.

Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.

В хода на съдебното дирене исковете се поддържат, като е направено изменение на размера им, с оглед установеното от ССчЕкспертиза съответно: по иска за заплащане на положен от ищеца извънреден труд е увеличен на сумата от 1651,64лв. за 204 часа положен нощен извънреден труд, а иска за мораторна лихва е изменен на сумата от 155,93 лв.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.

Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § , т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ.

Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час.

Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.

Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.

Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания.

Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност на доводите и възраженията на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените от ответника платежни бележки ищеца е назначен в системата на МВР , като е заемал длъжността *** на РС „ПБЗН“-Я. при ГДПБЗН-МВР. Ответникът е представил заверени копия от справка за часове положен извънреден труд, графици за дежурства за процесния период и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч . и 06.00ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници, платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца.

Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г. ищецът е положил 201 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00ч. до 06.00ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143, за процесния период е 278 часа. Паричната равностойност на положения извънреден труд за периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. от 278 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер на общо 2158,57лв. Изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване на работното време“ за периода 27.12.2016г.

– 27.12.2019г., за 74 часа е в размер на общо 506,93лв. Неизплатеното възнаграждение на Д.А.А. за извънреден труд, представляващ часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143 за периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г., за 204 часа е в размер на 1651,64лв.

Общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2019г., е общо 155,93лв.

За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на МВР, с която е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР, и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Въз основа на представените доказателства съдът е приел в доклада си за безспорни фактите, че през периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е заемал длъжността ***при РСПБЗН-гр.Я. при ГДПБЗН-МВР и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – заверени копия на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове нощен труд му е било начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час.

Спорни между страните са въпросите дали е допустима трансформация на положеният от служители на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер.

Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на ВР, а техният размер – с негова заповед.

В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на ВР.

През процесния исков период – 27.12.2016г. – 27.12.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на ВР.

В чл.31, ал.2 от Наредба

№8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Уредена е нормална продължителност на работното време на държавните служители – 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.