Определение № 425 от 01.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600473 по описа за 2023 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. М. Р. като защитник на подс.А. А. против протоколно определение № 842 от 12.10.2023г. от разпоредително заседание по НОХД № 934/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора поради съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, както и е оставено без уважение искането на подс. А. А. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановеното определение и в двете му части, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на прокурора за отстраняване на недостатъци при изготвянето на обвинителния акт, както и изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в полека.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок от защитника на подсъдимия, а разгледана по същество за неоснователна.

Делото се разглежда за втори път от Старозагорския окръжен съд след отмяна на постановената присъда от Апелативен съд- Пловдив с решение по ВНОХД № 291/2023г. по описа на съда. За разлика от проведеното първо разпоредително заседание по делото / НОХД № 2778/2021г. на Окръжен съдСтара Загора /, когато страните, включително подс. А. и защитника му адв.Р.

1 не са предявили възражения за допуснати на досъдебното производство, и поконкретно при изготвяне на обвинителния акт, съществени процесуални нарушения, в новото разпоредително заседание претендират такива, свързани с фактологията на обвинителния акт относно начина на извършване на деянието, разположението на превозните средства- на автомобила и на мотоциклета при навлизането им в регулираното със светофарна уредба и с пътни знаци кръстовище, тяхното местонахождение, момента на пресичането на „стоп-линията“ и навлизането на автомобила в кръстовището, скоростта на мотоциклета в момента на удара, възможността на водачите за възприемане на опасността и избягване на удара при преминаването им през кръстовището и т.н. По този начин според защитата се нарушавало правото на защита на подсъдимия против фактическото, респ. и правното обвинение поради непълнота и неяснота на тезата на държавния обвинител в тази насока.

Настоящата инстанция не констатира подобни непълноти, неяснота, липса или недостатъчност на фактите и обстоятелствата свързани със съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предявените нарушения на правилата за движение и причинната им връзка с инкриминирания резултат в обвинителния акт, който впрочем е напълно идентичен с предходния, по който вече е било проведено разпоредително заседание с обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК. В този смисъл се възприемат като правилни и законосъобразни изложените в обжалваното определение мотиви, че обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл.246 ал.2 НПК и съдържа не само достатъчно, но и изчерпателно описание на всички факти и обстоятелства относно транспортното произшествие и причините за настъпването му, за участниците в него и тяхното поведение като водачи на МПС, за допуснатите нарушения на специалното законодателство, за видимостта и възприемането на пътната обстановка, включително местонахождението им преди и по време на пресичане на кръстовището, за регулирането на движението в кръстовището със светофари и с пътни знаци и тяхното местоположение, за възможността за предотвратяване на удара и избягване на опасността, като са описани в цялост динамиката и механизма на произшествието и настъпилите вредоносни резултати. При тази процесуално издържана коректност при изготвяне на обвинителния акт не е правилно разбирането, че подс.А. е злепоставен да научи и разбере в какво е обвинен и може да възприеме ясно, конкретно, детайлно, разбираемо и в пълнота фактическата и правна трактовка на обвинението, респ. да осъществи ефикасно и пълноценно защитата си против него- както по фактите, така и по приложимото право. В този смисъл обвинителният документ е съобразен и с принципните положения в ТР№ 2/2002г. на ОСНК да бъде годна фактическа и правна рамка на обвинението и за провеждане на наказателното производство по делото.

Неоснователно е и искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. А. от задържане под стража в по-лека. Както е акцентирал и първият съд не са отпаднали предпоставките на чл.56 ал.3 НПК спрямо него да продължи да се прилага най-тежката мярка за неотклонение, за да се обезпечи провеждането на наказателното производство в разумен срок и участието на 2 подс. А., който е чужд гражданин и временно пребивава в Р България по време на следването си в * на *- *. От друга страна не са настъпили нови обстоятелства, включително данните за личността на дееца- съдимост, материално и семейно положение - които да налагат или да обуславят промяна на мярката за неотклонение в по-лека, поради което и въззивната инстанция счита, че целите по чл.57 от НПК и към настоящия процесуален момент могат да се реализират именно с обжалваната мярка, като в случай на промяна на обстоятелствата мярката за неотклонение може да бъде ревизирана по реда на чл.270 от НПК. Ето защо и предвид на изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 842 от 12.10.2023г., постановено по НОХД № 934/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, както и е оставено без уважение искането на подс. А. А. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3