Разпореждане № 2928 от 03.04.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2928 гр. София, 03.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900663 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с вх. номер №

38251/02.04.2024 г. на В. Б. Я., за прогласяване нищожността на решение, обективирано в протокол № 11 от 21.03.2024 г. на Съвета на директорите на „Т.-х.“ ЕАД, за прекратяване на договорът му за управление с „Т.-л.“ ЕООД и за назначаването на нов управител на това дружество във връзка с проведен конкурс.

При така отправеното към съда искане и с оглед изложените в искова молба фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:

Оспореното в настоящето производство решение по протокол № 11 от 21.03.2024 г. на Съвета на директорите на „Т.-х.“ ЕАД касае вземането на решение за освобождаване на управител, съответно назначаването на нов такъв в дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът „Т.х.“ ЕАД. Ищецът, в качеството му на освободен с това решение управител на „Т.-л.“ ЕООД, няма правен интерес от предявяване на заявения иск за прогласяване нищожността на решението на Съвета на директорите, обективирано в протокола от 21.03.2024 г. Правният интерес от предявяване на установителен иск е налице, ако същият е заявен от лице, чието правно положение се засяга и зависи от атакуваното решение. В случая последиците от това решение се отразяват пряко единствено в правната сфера на дружеството „Т.-л.“ ЕООД, като вземането на това решение е от компетентността на едноличния собственик на капитала /чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 от ТЗ/, и формираната от него воля да вземе такова 1 решение не може да бъде повлияна от поведението на освободения управител, спрямо когото това решение е произвело ефект от момента на неговото вземане. Ищецът може да иска от съда защита на свои права, произтичащи от прекратения с решението на Съвета на директорите договор за управление на „Т.-л.“ ЕООД /при изложените от Я. твърдения, че процесното решение нарушава негови субективни права, част от съдържанието на този договор/, но такъв иск за защита на имуществените му права, произтичащи от възникналото въз основа на договора за управление мандатно правоотношение, не е предявен. Ищецът не разполага с гарантирано от закона право да участва в управлението на търговското дружество, едноличен собственик на капитала на което е ответникът, поради което същият не разполага с право да иска установяване нищожността на процесното решение, доколкото това решение не нарушава негово членствено право. Следва да се отбележи още, че от съдържанието на исковата молба не може да се обоснове извод, че е предявен иск за нищожността на решението на съвета на директорите, обективирано в процесния протокол. Дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, а последният има задължението сам да даде такава, съобразявайки изложените обстоятелства и отправено към него искане. В случая се твърди, че решението е нищожно /без да се излагат конкретни твърдения за наличието на основания за нищожност, съответни на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по т. д. № 1/2002 г., кои основания водят до нищожност на решението на колективен орган на търговско дружество/. Изложените от Я. твърдения в исковата молба за вземане на решението в нарушение на императивни разпоредби на закона не са основание да се приеме, че с нея се предявява иск за нищожност на решението на Съвета на директорите.

Съгласно т. 1 на тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, квалифицирането на решенията на търговското дружество като нищожни е допустимо само по критериите на Търговския закон. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Решенията на ОС на дружеството нямат характер на сделка по смисъла на ЗЗД, съответно спрямо тях са неприложими установените в ЗЗД хипотези за нищожност на сделките.

Решенията на ОС са задължителни единствено за членовете на дружеството, включително и за тези членове, които са участвали при тяхното приемане, но 2 изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвали в ОС, на което е прието дадено решение. То е резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за съвпадащи си волеизявления. Съгласно Тълкувателното решение нищожно е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола или решение, което е взето извън пределите на компетентност на органа, определена от закона и учредителния акт. В случая Я. по същество не излага никакви фактически твърдения за нищожността на атакуваното решение поради липса на компетентност, тъй като не се твърди, че взетото решение е извън компетентността на едноличния собственик на капитала, а се твърди, че Съветът на директорите не е органът, който може да изразява волята на едноличния собственик на капитала на дружеството, на което е бил управител ищецът до вземането на решението, съответно по същество се поддържа, че не е спазен установеният в устава ред, по който следва да се вземат решенията от името на едноличния собственик на капитала по отношение на дружеството „Т.-л.“ ЕООД. Горецитираното тълкувателно решение на ВКС изрично се посочва, че вземането на решенията в нарушение на повелителните разпоредби на закона или устава не обуславя нищожност на приетите решения, а се отразява върху тяхната законосъобразност и пътят на защита е чрез предявяване на иск по чл. 74 от ТЗ или 71 от ТЗ /когато решението е взето от орган на дружеството, различен от върховния такъв/. В случая Я. не разполага с активно процесуална легитимация да предяви такъв иск по чл. 71 от ТЗ, тъй като няма качеството на акционер в „Т.-х.“ ЕАД.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, съответно исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл.

130, изр. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх.

№ 38251/02.04.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 663/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

3

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4