Решение № 134 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 177/2026
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.125 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 531, ал. 1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
- чл. 538, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500177 по описа за 2026 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 557 по описа за 2025 година е прието за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 535 ТЗ, по отношение на Ц. П. П. ЕГН:
**********, с адрес:гр. П., ул. „Н. М." №**, че “Креди йес” ООД ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. “България” № 196 е носител на парично вземане в размер на сумата 1765 лв. - главница по договор за паричен заем № 594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661 сключен между страните по делото, обезпечен със запис на заповед от 09.01.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №708/2019 г. по описа на Районен съд - П., като е отхвърлен иска над уважения размер от 1765 лева до предявения размер от 5640 лева.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. П. П. ЕГН: ********** да заплати на “Креди йес” ООД ЕИК 200688545 сумата в размер на 168,92 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 312,94 лв. разноски направени в исковото производство.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “Креди йес” ООД ЕИК 200688545 да заплати на Ц. П. П. ЕГН: ********** сумата в размер на 625,88 1 лв. – разноски направени в исковото производство.
Осъдено е дружеството “Креди йес” ООД ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. “България” № 196 да заплати по сметка на Районен съд - П. сума в размер на 112,80 лева- дължима ДТ, както и на 5 лева само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Ц. П. П., чрез процесуалния му представител.
Счита,че решението е необосновано и неправилно.
Съдът установил правилно фактическата обстановка , но правните му изводи не съответствали на доказателствата по делото.
Предметния обхват на делото бил фиксиран още с издаването на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №708/2019 г. по описа на Районен съд гр. П., при което заявителят е обосновал своето материално право въз основа на Запис на заповед, макар и същият да обезпечава договор за паричен заем. Не следвало , въпреки цитираната съдебна практика, да се борави изборно веднъж с правопораждащия за правоотношението договор за заем, веднъж с издадената за неговото обезпечение Запис на заповед. Съдът бил дал указания, които и с допълнителната молба останали неизпълнени. Рамката на заповедното производството, предопределяла и рамката на последващия същински исков процес. Сумите по договора за заем от 09.01.2019 г. и тези търсени от заявителя по Записа на заповед били различни.
Решението било необосновано, тъй като съдът приел в диспозитивната му част размер на дълга от 1765 лв., без изобщо да са изискани или приобщени по делото доказателства по отношение на този факт. Не било приложено изпълнително дело 1083/2024 г. по описа на ЧСИ Д. С., от материалите по което може да се установи какви суми са събрани от длъжника Ц. П. .Твърди,че са събрани около 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/, за задължение по договор за заем в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, а по Запис на заповед - 5 640 лв. и 539.80 лв. за разноски.
Прилагат се доказателства , касаещи изпълнителния процес.
Съдът неправилно се произнесъл и по направеното възражение за давност.
От момента, в който заявителят се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение № 451 от 07.10.2019 г., съответно с Изпълнителен лист от 07.10.2019 г. и е забавил по една или друга причина образуването на изпълнително дело, както е в настоящия случай / от ПДИ е видно, че това е станало една на 27.09.2024 г./, то следва безспорно че в този промеждутък от време тече в полза на длъжника погасителна давност. Ответникът се позовал на специалната 3- годишна давност, доколкото претенцията се основава на Запис на заповед, а не на договор за заем.
Моли решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.
2
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, на които съдът е отговорил с нарочно определение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Креди Йес“ООД.
Излагат становище ,че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
От събраните в хода на делото пред първата инстанция доказателства се установило, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Ищецът предоставил реално на ответника на 09.01.2019 г. парична сума в размер на 2000 лв., като ответникът е поел задължение да върне посочената сума до 08.01.2021 г. и за обезпечаване на изпълнението на това задължение е подписал запис на заповед. Следователно налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което в първоинстанционното решение съдът правилно е приел, че ответникът дължи, съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената в заем сума.. Ответникът не е представил доказателства за доброволно изпълнение на посоченото задължение в претендирания в исковата молба размер и съдът правилно приел за недоказани възраженията на ответника за недължимост на сумите, посочени в исковата молба.
Неоснователно било възражението на въззивника за отчитане по реда на чл.235, ал.З ГПК на плащанията, извършени от него по изп.д.№ 1083/2024 г. по описа на ЧСИ Д. С., образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство. Разрешение на тази въпрос било дадено в т.9 на ТР № 4/2013 г. но ОСГТК. Фактът на плащането в изпълнителното производство, не следвало за бъде вземан предвид при постановяване на решение.
Възразяват по направените доказателствени искания.
Оспорват и основателността на възражението за погасителна давност.
Договорът за заем бил сключен на дата 09.01.2019г., на която дата е издадена и ценната книга, обезпечаваща вземанията по него. Поради липса на плащания по погасителен план и в съответствие с договорните клаузи, на дата 30.09.2019г. е подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по договора за заем. На 19.09.2024. била подадена молба за образуване изпълнително производство до ЧСИ Д. С., рег. № 889 на КЧСИ. В периода от сключване на договора до първоинстанционното производство кредиторът е извършвал действия за принудително събиране на вземането, които прекъсвали давността.
Доводите на въззивника с цитираната съдебна практика били неоснователни. От доказателствата по делото можел да се направи обоснован извод за това, че през времето от сключване на процесния договор за заем до настоящия момент кредиторът е извършвал множество действия за принудително събиране на вземането и не е бездействал, поради което не е настъпила погасителна давност на вземането, предмет на исковата претенция, 3 още повече, че първоинстанционния съд е уважил исковата претенция единствено за дължимата и неплатена главница по договора за заем, изключвайки лихвите по договора.
Считат за неприложима кратката 3 годишна давност.
Молят решението да бъде потвърдено .
Претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността изцяло, допустимостта на постановеното решение в обжалваната част ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Производството е по чл.439 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата си молба против Ц. П. П. ищецът „Креди Йес“ ООД твърди,че на 30.09.2019г. подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС- П., с което „Креди Йес” ООД, в качеството си на заявител/кредитор е искало да му бъде присъдена сумата в размери, както следва:
Сумата от общо 5640,00 лв., главница и разноските по заповедното производство 112,80 лв. държавна такса и 427,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Искането било насочено срещу длъжниците Ц. П. П. и П. Н. Д. във връзка с неизпълнение на задължение за плащане по Запис на заповед от 09.01.2019 г„ предявена на 10.01.2019 г.
Образувано било ч.гр.д.№ 708/2019г . по описа на РС-П.. Издадена бла Заповед № 451 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 1.10.2019 г. и Изпълнителен лист № 537 от 07.10.2019г. срещу длъжника: издателя Ц. П. П. с ЕГН: ********** и авалиста П. Н. Д., ЕГН: **********, като били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Креди Йес” ООД заявените суми: главница: 5640 лв. по Запис на заповед от 09.01.2019г., както и съдебни разноски по делото - 112,80 лв. държ.такса и 427 лв. адв. възнаграждение.
На 19.09.2024г. на основание чл.426 и сл. от ГПК била подадена молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Д. С., рег. № 889 на КЧСИ. Образувано било изпълнително дело.
Ищцовото дружество било уведомено ,че в заповедното производство е подадено в срок възражение от длъжника Ц. П.. Указана била от съда възможността за предявяване на иск и ищцовото дружество упражнило правата си.
Твърдят , че вземането на „Креди Йес“ ООД е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 09.01.2019г., издадена от Ц. П. П.. Тази заповед била валидна и представлявала обезпечение по Договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от 09.01.2019г., сключен между „Креди Йес” ООД, в качеството му на Заемодател и Ц. П., в качеството му на заемател. Тъй като заемателят не е изпълнил задълженията 4 си за плащане на дължимите погасителни вноски, съгласно погасителния план, то заемодателят „Креди Йес” ООД упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред.
Записа на заповед , на който основават вземането си бил представена в оригинал пред съда по заповедното производство .Издаден бил от Ц. П. П. и той поел безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 5640 лв. на предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД.
Записът на заповед е надлежно предявен за плащане на издателя Ц. П. на 10 януари 2019г.
Записа на заповед бил валиден ,съобразен с чл.535 от ТЗ.Съдържал наименованието „запис на заповед”, изписан на български език както в заглавието на акта, така и в самото съдържание на текста на документа; съдържа безусловно обещание на издателя Ц. П. да плати сумата от 5640,00 лв.; падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл.537, бр. с чл. 486, ал.1, т.I ТЗ - на предявяване, като е предявен за плащане на издателя на 10 януари 2019г..; съдържа място на плащането: гр.Хасково, ул. „Лозарска” № 12; съдържа името на лицето, на което трябва да се плати - „Креди Йес” ООД; съдържа дата и място на издаването 09 януари 2019 г град Пловдив; съдържа подпис на Издателя Ц. П., с изписване на трите му имена .
Записа на заповед бил издаден като обезпечение на сключения договор.
На 04.01.2019г. била подадена Молба за заем № 78661 до „Креди Йес“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми, от Ц. П.. С така подадената молба заемоискателят отправя искане към „Креди Йес” ООД да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 5000 лв. с цел „ за ремонт“.
След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, „Креди Йес” ООД е одобрило молбата за заем на Ц. П. за предоставяне в заем на сума до размер от 5000 лв. На 09.01.2019г. в гр.П. между страните — Ц. П., в качеството му на Заемател и „Креди Йес” ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №594010 към Искане №78661.
В чл. 3 на договора било направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора било посочено, че същия служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от Заемателят. Неразделна част от договора за заем съставлява погасителния план, предоставен на заемателят.