Решение № 4988 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4988 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330110938 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. А. Г. против „Креди Йес ООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1.5 от Договор за потребителски паричен заем №

***/27.05.2024 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Ищцата твърди, че между нея и „Креди Йес ООД е сключен Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 000 лв. срещу насрещното й задължение да върне сумата 8 вноски. Твърди, че в договора е установен годишен процент на разходите от 47, 748 %. Сочи, че в клаузата на чл. 1.5 от Договора е установено задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане от 740, 44 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е 1 посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази смисъл се позовава на съдебна практика. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 1.5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК, доколкото се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че договорът е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като последният е валидно сключен при съобразяване на принципа на свобода на договарянето. Сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 000 лв., като последната е заплатила сумата в размер от 542, 22 лв. Поддържа, че годишният процент на разходите е посочен в договора и е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че таксата за експресно разглеждане е начислена, доколкото ищцата е пожелала да ползва допълнителна услуга и молбата й да бъде разгледана в рамките на 1 час. Поддържа, че предоставената услуга е допълнителна, не е свързана със задълженията по сключения след това договор, като при изчисление на годишния процент на разходите изцяло е спазена законоустановената за това формула и действителният годишен процент на разходите съответства на посочения в договора. Оспорва твърденията за недействителност на клаузата за начисляване на такса за експресно разглеждане. Твърди, че таксата не е обвързана със задължения по договора за кредит и последната не представлява задължително условие за сключване на договора и разглеждане на искането, а е начислена единствено, защото ищцата е пожелала молбата й да бъде разгледана експресно – в рамките на 1 час. Сочи, че таксата е начислена за осъществена допълнителна услуга, за която ищцата е запозната още с предоставянето на Стандартен 2 европейски формуляр. Поддържа, че възможността за въвеждане на такси извън стойността на договорения размер на заема е предвидена в разпоредбата на чл. 10 а ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на чл. 1.5 от Договора, който да бъде разгледан при условията на евентуалност.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 000 лв.; 2. че в клаузата на чл. 1.5 от Договора е установена такса за експресно разглеждане от 740, 44 лв. и 3. че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен заем № ***/27.05.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 1 896 лв. на 8 погасителни вноски. Към договора е представен и погасителен план, в който е установен падежът и размерът на вноските.

Установен е месечен лихвен процент от 2, 50 % и годишен процент на разходите от 47, 748 %.

В клаузата на т. 1.5 от Договора страните са уговорили, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрени на паричен заем, предоставена от заемодателя, което е декларирано в попълнена заявка за онлайн кандидатстване. Установено е, че за извършената от заемодателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 740, 44 лв., като е постигнато съгласие за разсрочване на таксата и заплащане на части към всяка или към част от погасителните вноски.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на 3 паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сдЕ. с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени 4 към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.