Решение № 155 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600257 по описа за 2023 година С присъда №1 от 16.01.2023г. по НЧХД № 5/ 2022г. Районен съд-Средец е признал подсъдимия И. С. В. с ЕГН ********** за невинен в това, че на 27.08.2018г. между 20.00 часа и 21.00 часа в село Д., община С., област *******, ул.“********“, № **, да е причинил на Р. С. М., ЕГН ************, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в наранявания, нанесени с твърд предмет, охлузвания по пръстите на ръката, наранено коляно, вследствие на хвърлена базалтова плоча - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Недоволен от постановената присъда Р. С. М., чрез повереника си по делото адв.Д. М. от АК-Бургас е подал въззивна жалба. С жалбата са въведени оплаквания за неправилност на присъдата, тъй като правните изводи на съда не съответствали на доказаните факти по делото. Твърди се, че са били пренебрегнати заключението по съдебномедицинската експертиза, както и свидетелските показания. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият И. С. В. да бъде признат за виновен за повдигнатото с тъжбата обвинение.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа жалбата.

Твърди, че свидетелските показания се допълват и водят до единствен 1 обоснован извод за съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, като експертиза № 347 доказвала, че са налице твърдените наранявания. Според повереника, дори да няма очевидци на нанесения побой, всички доказателства, разгледани в тяхната цялост, сочели към единствения извод, че автор на деянието е подсъдимия И. В.. Това е така, тъй като на инкриминираната дата, в час, близък до този, който се съобщава от тъжителя, двама свидетели са видели подсъдимия да присъства на местопрестъплението, както и че е имало конфликт между него и пострадалия Р. М.. От друга страна според показанията на косвения свидетел З. Г., пострадалият бил посочил именно И. В., като извършител на това деяние, а фактът, че същият се е върнал на местопрестъплението, след като всички свидетели вече били напуснали мястото, изобщо не е било констатирано в мотивите на съда.

Защитникът на подсъдимия счита присъдата на Районен съд-Средец за правилна и законосъобразна. Счита, че при разглеждането на делото тъжителят не е успял да докаже твърденията си в частната тъжба. Моли съда с решението си да потвърди обжалваната първоинстанционна присъда.

Подсъдимият И. В. поддържа становището на защитника си. Заявява, че не е извършил деянието, за което е обвинен и иска да бъде оправдан.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима, Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата, като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, и на база пълно, всестранно и обективно изследване, е извел фактическа обстановка, идентична с установената от настоящата инстанция.

Доcъдебно производство № 87/2019г., по описа на РУ МВР-Средец е било образувано за това, че на 27.08.2018г. в с.Д., общ.С. се заканил с убийство на Р. С. М., с думите „Ще те убия, ще те хвърля в мазето“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

С постановление от 06.07.2021г. на прокурор от ТО Средец - Районна прокуратура-Бургас, доcъдебното производство № 87/2019г., по описа на РУ МВР-Средец е било спряно, тъй като са били налице данни за леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, получени от Р. М. и деянието се преследва по тъжба на пострадалия пред районен съд. Постановлението е съобщено на тъжителя Р. М. на 13.07.2021г., който в рамките на шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК е подал тъжба пред Районен съдСредец.

Не се спори, че подсъдимият И. В. продал на тъжителя Р. М. фреза, в 2 гаранционен срок, ведно с инвентар към нея, включително и ремарке, които закарал в дома му, заедно с всички документи. В. и М. се уговорили за продажната цена от 1500 лева, но при предаването на фрезата, М. му дал 1300 лева, с уговорката, че останалите 200 лева щял да му ги даде след двадесет дни, като вземе пенсията.

След като В. продал фрезата на М., отишъл пред дома му в с.Д., общ.С..

По същото време свидетелката С. Л., която била съседка на Р. М. седяла с друга жена отвън на пейката, пред нейната къща, когато чула „гюрултия“.

Жената, която била с нея казала, че това бил Р. М.. Двете решили да видят какво се случва, но другата жена си влязла в двора. Свидетелката Л. срещнала на улицата подсъдимия И. В., в близост до къщата на М.. Попитала го каква е тази „гюрултия“, а той и отговорил, че си е „продал нивите, за да го купи“.

Подсъдимият бил навън на улицата и едва стоял на краката си, тъй като бил много пиян. В този момент Р. М., който бил в къщата си се обадил и му казал да си отива, че е много пиян и да дойде утре, за да се разберат. Двамата не са били един до друг, не са се борили, нито В. е нанасял удари на М.. След случилото се свидетелката С. Л. и подсъдимия В. си тръгнали и повече не се чула „гюрултия“.

На 29.08.2018г. тъжителят Р. М. отишъл на преглед при личния си лекар д-р А. С. и му съобщил, че след травма бил с намалена подвижност и болки в лявото рамо и втори и трети пръст на лявата ръка. След прегледа свидетелят А.С. установил, че костта на лявата раменна става била с намален обем на движение и болка, в областта на втори и трети пръст на лява ръка била увредена нокътната плочка. Предвид това лекарят решил да насочи пациента към консултация с ортопед, за което издал направление.

Няколко дни след случилото се тъжителят отишъл при кметския наместник на с.Д. свидетелката З. Г.-Т.. Той и обяснил за ситуацията с въпросната фреза, разкопчал си ризата и показал синьо петно, за което твърдял, че било нанесено от И. В.. Свидетелката не могла да посочи дали нараняването е било на рамото или под него. М. и съобщил, че му продали фреза, която била развалена, след което подсъдимият подходил агресивно към него и му посегнал физически. След този разговор, в следващите дни свидетелката З. Г.-Т. срещнала случайно на улицата подсъдимия И. В. и разговаряла с него. В. и обяснил, че такава ситуация не се е случила и не е нанасял побой на Р. М..

От приобщеното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза № 566/2022г., изготвена от вещото лице д-р С. Ш., става ясно, че на 21.09.2018г. М. бил освидетелстван в отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ- Бургас, където е установена контузия на лява раменна става, лява колянна става с оток и контузия на първи и втори пръсти на лява длан, както и ограничени по обем движения в раменната става. Нараняванията отговаряли да са получени по време и начин от действието на или върху твърди тъпи предмети. При разпита на вещото лице в съдебно заседание 3 същото е завило, че няма пречка уврежданията на М. да са получени вследствие на инцидента, така както е съобщено в тъжбата, като е уточнила, че не бил извършван преглед на тъжителя. Според вещото лице описаното увреждане представлявало разстройство на здравето извън случаите, посочени в разпоредбите на чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 от НК, като изводите и, че Р. М. бил пострадал при побой на 27.08.2018г. били извършени на база съдебномедицинските заключения, изготвени от д-р П. в досъдебното производство № 87/2019г., по описа на РУ МВР Средец, а не въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели в производството пред Районен съд-Средец.

Първоинстанционният съд е намерил гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена от показанията на свидетелите А. С., С.

Л., Р. Я. и З. Г.–Т., както и от всички писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени по делото. Според настоящият състав, районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите А. С., С.

Л., Р. Я. и З. Г.–Т., като по отношение на последната, това е сторено единствено в посочените части. Показанията на горепосочените свидетели са оценени, като последователни и логични.

Показанията на свидетеля Р. Я. касаят сделката, сключена между В. и М. за покупко-продажбата на фрезата, нейното предаване, ведно с инвентара към нея и документите, договорената цена, платената сума на продавача и размера на остатъка от дължимата сума, който е следвало да бъде заплатена от М. в по-късен момент, след получаване на пенсията.

Показанията на свидетелката С. Л. обективират непосредствените и впечатления относно моментът, в който подсъдимият е бил пред дома на тъжителя. Тя е възприела и казаното от М. на В., „да си отиде, тъй като е много пиян и да дойде на следващия ден да се разберат“, който според нея бил много пиян и едва си стоял на краката. Според тази свидетелка В. бил на улицата, а М. в къщата си. Двамата не са имали пряк контакт, не са били един до друг, не са се борили и В. не е нанасял удари на М.. Според нея, след като В. си тръгнал повече не се чул шум.

От показанията на свидетеля д-р А. С. се установява, че тъжителят М. действително е бил на преглед непосредствено след описания в тъжбата инцидент – на дата 29.08.2018г., но при прегледа са установени само следните наранявания : костта на лявата раменна става била с намален обем движение и болка, в областта на втори и трети пръст на лява ръка била увредена нокътната плочка, поради което свидетелят С. издал направление на пациента за консултация с ортопед.

Настоящият състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд относно показанията на З. Г.-Т., като косвен свидетел. Показанията и относно обстоятелствата, че продадената от В. фреза била развалена, и че същият подходил агресивно и посегнал физически на тъжителя основателно не са били ценени от съда. Свидетелката Г.-Т. не е заявила свои 4 непосредствени впечатления за физическо посегателство от страна на подсъдимия към тъжителя, а информацията за това и е съобщена от тъжителя, който се явява заинтересовано лице. Показанията и не установят, че подсъдимият е нанесъл телесните увреждания, посочени в тъжбата, още повече, че нараняването, което свидетелката е възприела, като „синьо петно“, не съответства на посочените в тъжбата увреждания на М. – на пръстите на ръката и на коляното.

Съдът е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза, с което се установяват травматичните увреждания на Р. М.. Приобщил е като доказателства по делото справка за съдимост на подсъдимия В., досъдебно производство № 87/2019г. по описа на РУ МВР-Средец.

Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и законосъобразни. От съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания на свидетеля А. С. се установява, че М. е имал контузия на лява раменна става, лява колянна става с оток и контузия на първи и втори пръсти на лява длан, както и ограничени по обем движения в раменната става. Приобщените свидетелски показания и писмени доказателства, не установяват тези телесни увреждания да са причинени от подсъдимия В.. Правилно районния съд е приел, че между двамата не е имало достатъчно разстояние за физически контакт, така че да бъдат нанесени удари, които да причинят на М. сочените в тъжбата увреждания или да бъде хвърлена базалтова плоча, която да удари коляното му. Тези изводи кореспондират с показанията на С. Л. – очевидец на случилото се, която свидетелства, че В. не е нанасял удари на М., тъй като двамата не са били един до друг и не са се борили. Фактът, че подсъдимият е бил в тежко алкохолно опиянение, в известна степен изключва възможността същият да нанесе на тъжителя телесни увреждания, по начин и със средства описани в тъжбата. Дори и да е имало някакъв конфликт между двамата, той е бил само вербален, тъй като подсъдимият В. е бил на улицата, а М. в къщата си.