Решение № 344 от 26.08.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Червен бряг, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря С. Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №

20264440100691 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг - специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.18, ал.1, вр. с чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на С. К. О., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******* и настоящ адрес: гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******** против Г. Ц. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******** и настоящ адрес: гр.

Бяла Слатина, обл. Враца, ул. *********** - лице, с което молителката е живяла на съпружески начала и с който имат общо дете.

В молба молителката описва, че с ответника се познават от май месец 2017г. като от същия период имали връзка. Нямат сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство имат едно дете - Ц. Г. Ц.а. Съгласно одобрено споразумение от PC - Червен бряг по гр. д. № 0222/ 2026 г. между молителя и ответника, родителските права над общото им дете били предоставени на майката, като на бащата бил определен и съответният режим на контакти с детето.

О. сочи, че първите проблеми във взаимоотношенията между нея и ответника се проявили още по време на бременността й. Същите се изразявали в караници, скандали и вербална агресия.

Допълва, че отношенията им се влошили драстично през месец декември 2025 г., когато разкрила, че Г. й изневерява с друга жена. През месец януари 2026 г. ответникът си позволил да упражни и физическо насилие спрямо О.. Твърди, че агресията на Г. спрямо нея отново ескалирала, когато същият отправил заплаха към нея за противозаконно повреждане на недвижимото й имущество, заявявайки, че ще запали къщата й, която се намира в гр. Червен бряг, ул. ******** - къща, в която 1 живеели заедно, докато молителката не я напуснала след 19.06.2026 г., тъй като изпитвала основателен страх за живота и здравето си.

Молителят сочи още, че последният акт на насилие спрямо нея се осъществил на 19.06.2026 г., в къщата, в която живели заедно, находяща се на ул. ********, когато ответникът се опитал чрез манипулативни методи да накара молителката да остана при него и да бъдат заедно като двойка, като я заплашил в присъствието на майка й, че ще се самоубие в тяхно присъствие и че О. трябвало да отиде при нейните родители, за да се уравновеси, а ответника заедно с майка му щял да гледа детето. След което Г. отправил заплахи към О., че ще направи така, че да бъде отстранена от работа и по този начин нямало да има финансови средства, за да задоволява потребностите на детето.

С оглед защита правата и интересите й молителя С. К. О. входирала жалба в РП - Плевен, заведена под вх. № 5432/23/07.2026г.

Твърди, че в горния случай на 19.06.2026г. в гр. Червен бряг, в къща находяща се на ул.

******** спрямо нея е причинено домашно насилие, изразяващо се в извършването на психически тормоз, извършен от Г. Ц. Г.. Същият чрез манипулативни методи целял да накара молителката да остана при него и да бъдат заедно като двойка, като я заплашил в присъствието на майка й, че ще се самоубие в тяхно присъствие. Отделно от това, Г. отправил и вербални заплахи към О., че ще направи така, че да бъде отстранена от работа и по този начин нямало да има финансови средства да задоволява потребностите на детето.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

Молбата е уважена, като съда е издаде Заповед за незабавна защита с № 14/24.07.2026г.

След издаването на първата Заповед за незабавна защита с № 14/24.07.2026г., в деловодството на съда постъпва становище с вх. № 3643/29.07.2026г., от Адвокат д-р Х. Р. Г., член на САК и процесуален представител на ответника Г. Ц. Г., становище с вх. № 3709/03.08.2026г. от молителя С. К. О., с ЕГН: ********** и писмо с вх. № 3720/03.08.2026г. от Началника на РУ Червен бряг.

Съдът като съобрази изложеното в гореописаните становища, уважи част от исканията и на основание чл.19, ал.1 от ЗЗДН измени с Определение рег. № 371/05.08.2026г. издадената Заповед за незабавна защита с № 14/24.07.2026г. Така беше издадена нова Заповед за незабавна защита с № 16/05.08.2026г. с постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от Закон за защита от домашното насилие, по отношение на С. К. О., с ЕГН: **********.

МОЛИТЕЛКАТА - редовно призована се явява лично и с адв. Д. Н. К. от ПлАК, която поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. С. К. О. твърди, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в постоянен психически тормоз, извършен от Г. Ц.

Г.. В проведеното открито заседание изразява становище, че извършеното спрямо нея домашно насилие е факт и моли съда за окончателна заповед за защита.

ОТВЕТНИКА - редовно призован се явява лично и с адв. д-р Х. Р. Г.-САК. Адв. Г. оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по основателност на същата. Претендира разноски. Г.

2

Ц. Г. изразява становище, че не е извършил, каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието като акт на домашно насилие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката живяла на съпружески начала с ответника Г. Ц. Г.. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес - защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

По делото с молбата са приложени и приети - Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Писмо с вх.

№ 3860/14.08.2026г. от Регионален център Монтана, телефон 112; Писмо с вх. № 4020/25.08.2026г. от Районна прокуратура - Плевен по прокурорска преписка № 05432/2026г.; Характеристична справка от РУ Червен бряг за лицата С. К. О., с ЕГН: ********** и Г. Ц. Г., с ЕГН: **********;

Справка от РУ Червен бряг.

По делото като свидетел е разпитан: Г. Ц. Г., бивш съжителстващ на семейни начала с молителката С. К. О.. Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че иска да си вижда детето, не я заплашвал.

Молителят С. К. О., в о.с.з. поддържа казаното от процесуалния й представител и моли да бъде уважена молбата.

Х. И. О. (майка на молителката) - Разказва пред съда, че на 19.06.2026г. била на работа, получила обаждане от дъщеря си, която искала да иде в тях на ул. ********. В кухнята били ответника Г. и молителят С.. Дъщеря й С. плачела и искала да се разделят с Г.. Пред свидетелят Х.

О., ответника Г. заявил, че трябва дъщеря й С. да се изнесе при нея, докато се уравновеси, а те с майка си ще гледат детето през това време. Казал също, че ще запали къщата и споменал, че ще се самоубие пред тях. Казал, че ще я махне от работа, за да не може да се грижи за детето. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. О. като достоверни, независимо от факта, че пряко в спора е засегнат интереса на дъщеря й. Според настоящия съдебен състав свидетелят О., описва ситуация, в която е станала непосредствен свидетел и която пред съда изрази явно притеснение от случилото се.

С показанията си свидетелят Д. М. (майка на ответника), твърди че на 19.06.2026г. сина й Г. се обадил да иде за малко до тях на ул. ******** ******. Там свидетелят М. заварила С., майка й Х. и Г.. Видяла, че нещо се случва. С. казала, че иска да се разделят със сина й Г. и че не иска да живеят заедно. Свидетелят Д. М., сочи още пред съда, че след 19.06.2026г. детето идвало по някакво споразумение при сина й Г.. Преди тази дата М. не е присъствала на техни караници. М. твърди, че молителката пред нея не се е оплаквала да е тормозена. Като допълва, за процесната 3 дата, че на 19.06.2026г. сина й Г. бил там, събрали багажа, дрехи, помогнал на С. да изнесат чанти и пликове. Според М., обстановката при разделянето на двамата съпрузи била спокойна, нямало напрежение. Двете с майката на С. също разговаряли, но Х. О. й заявила, че С. и Г. са големи хора и да си решават те.

С писмо с вх. № 4027/26.08.2026г. от РУ-Червен бряг се прилагат характеристични справки за лицата Г. Ц. Г. и С. К. О.. В същото се отговаря, че няма подавани сигнали от С. О. срещу Г. Г. за периода от 01.01.2026г. до 24.07.2026г. От характеристичните справки за страните се установява, че същите не са криминално проявени, няма регистрирани ЗМ и съдебни дела за престъпления.

Същите са с добро име сред обществото в гр. Червен бряг.

С писмо с вх. № 3860/14.08.2026г. от Регионален център 112 - Монтана, уведомяват настоящия съдебен състав, че в периода януари 2026г. до м. юли 2026г., на тел. 112 не са намерени сигнали подадени от лицето С. К. О..

С писмо с вх. № 4020/25.08.2026г. от РП - Плевен, се изпраща прокурорска преписка №05432/2026г., образувана по жалба от Х. И. О.. Наблюдаващия прокурор отказва да образува досъдебно производство и прекратява прокурорската преписка. В кориците на преписката се установява, че субективното усещане на молителя О., че й е отправена закана с убийство, не отговаря на действително изяснената фактическа обстановка.

От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти опровергават изцяло твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск.

Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН - физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от ответника Г. Ц. Г. на 19.06.2026г. в гр.

Червен бряг. В процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.11, ал.3 от 4

Закона за защита срещу домашното насилие, молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг държавна такса в размер на 12,78 евро.

Ответника претендира съдебни разноски за процесуална защита, поради това настоящият съдебен състав следва да се произнася по същите. Съобразно изхода на делото, неговата правна сложност (производство не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в две открити съдебни заседания) и спазвайки изискванията на чл.22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът определя възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 306,78 евро (600,00 лв.), които следва да бъдат заплатени от молителя С. К. О. в полза на ответника Г. Ц. Г..