Решение № 99 от 19.07.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Търговище, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500123 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 52 от 03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 448/2023 година по описа на Поповския районен съд, съдът е обявил за недействителен спрямо „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., обективирания в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, pег. № 3580/20.08.2018 г. на нот. П. Н., вписан в СВ - Попово под акт № 39, том VII, вх. peг. № 2758/ 20.08.2018г., ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот от 20.08.2018 г., по силата на който Б. Б. М., ЕГН **********, от гр. *******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап.

****, е прехвърлил на Б. Б. М., ЕГН **********, от гр.********, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** и на Р. Б. М., ЕГН **********, от гр.

*******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, съсобствената си ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с предназначение „за жилищни нужди“ в гр. Попово, и именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Попово, 1 одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.Попово, обл.

Търговище, ***, ет. 4, ап. 7, ведно с прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, и над обекта - няма, който имот по документ за собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под № 135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997г. на СВ - Попово, представлява: жилище апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов", застроен в общинско дворно място, парцел I в квартал №121, на бул. „Михаил Маджаров“ № 28 в гр. Попово, състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от 13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно с 11.73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като е отхвърлил иска за разликата над ¼ ид.ч. от този имот до претендираната ½ ид.ч. от него. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така постановеното решение са постъпила две въззивни жалби:

1. От Б. Б. М. с ЕГН ********** от гр. *******, ул. „********" № ****, вх.

****, ап. ****, в която същият излага следните основни съображения: От показанията на свидетелите по делото, които съдът кредитира изцяло, се установява по безспорен начин, че той и бившата му съпруга Г. М. към момента на придобиване на имота чрез „Договор за доброволна делба" през 1997 г. са били във фактическа раздяла , и съобразно трайната съдебна практика имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла, е индивидуална собственост на придобилия го съпруг. Според въззивника, всички доказателства по делото — писмени и свидетелски показания водят на категоричен извод, че той не е собственик на въпросния имот, независимо, че участва в сделката, обективирана в НА от 20.08.2018 г. и следователно тази сделка няма увреждащ характер спрямо ищеца, тъй като не намалява имуществото си. Моли за отмяна на атакуваното решение в частта, в която 2 искът е уважен.

Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ Н А ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София. бул. „Д-р Петър Дертлиев" 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю. - Изпълнителен директор, чрез ст. юрисконсулт Н. Я. И. , в който отговор се акцентира на следното:

„АСВ" ЕАД оспорва твърдението на ответника, изложено в отговорите им по делото, както и в депозираната въззивна жалба, по отношение на това, че Б.

М. не е собственик на ид. ч. от процесния имот. За разлика от дарението /и подобно на покупко-продажбата/, ид.ч. от имота, придобит по време на брак от единият съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, става собственост и на двамата съпрузи. Оттук и изводът, че твърденията на ответниците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Идеалната част от процесния имот, описан в исковата молба, е придобит вследствие на доброволна делба на наследствен имот, с възмезден характер, а именно срещу гледане и издръжка, и следва да се приеме, че Б. М. се явява съсобственик в процесния имот.

С оглед на изложеното се моли съдът да остави без уважение въззивната жалба като недоказана и неоснователна, а обжалваното решение да остави в сила като правилно в обжалваната му част.

2. Постъпила е въззивна жалба и от Р. Б. М., ЕГН **********, и постоянен адрес: гр. *******, ул. „*******" № ****, в която се излага следното: По съществото на спора има или няма увреждане на кредитора с въпросната разпоредителна сделка, обективирана в НА от 20.08.2018 г., счита изводите на първостепенния съд за неправилни. С показанията на свидетелите, които били приети изцяло от съда, се установява по безспорен начин, че родителите й Б.

М. - ответник по делото и майка й са били във фактическа раздяла по време на придобиване на въпросния имот, а съгласно обобщената съдебна практика имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла, е индивидуална собственост на придобилия го съпруг. Моли за отмяна на решението в атакуваната му част.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца чрез ст. юрисконсулт Н. Я. И., с който въззивната жалба се оспорва и се моли да бъде потвърдено съдебното решение в обжалваната му част.

Решението не е обжалвано от ответника Б. Б. М..

3

Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание въззивниците не се явявят. Постъпили са техни писмени молби за даване ход на делото с изразено становище за поддържане на подадените от тях въззивни жалби.

Въззиваемата страна също не изпраща представител. Постъпила е молба от юк. Н. И. с вх. № 2521/28.06.2024 г. за даване ход на делото в нейно отсъствие, поради невъзможността й да се яви за съдебното заседание, в която изразява и становище по същество, ведно с приложени към молбата списък на разноските и пълномощно.

Съдът, след като констатира, че всяка една въззивна жалба е подадена срок и е

ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, който се е разпоредил с идеална част от свой имот след възникване на задължението като е дарил тази идеална част на своите деца – останалите ответници по делото. Моли да бъде обявен договора за дарение от 2018 година за относително недействителен спрямо тях в качеството им на кредитор на първия ответник, на основание чл.

135 от ЗЗД.

По фактите съдът съобрази следното:

Ответникът Б. Б. М. и свидетелката Г. Н. М. са бивши съпрузи. Те са сключили граждански брак на 04.04.1982 година, който е бил прекратен впоследствие с Решение № 4738 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1852/2010 г. по описа на Районен съд - Благоевград чрез развод по взаимно съгласие.

От приложения договор за доброволна делба на недвижим имот от 22.08.1997 г., вписан под № 135, том II, парт. 120, том XXXII в НС на Районен съд - Попово, се установява, че бащата на Г. Н. М. е починал на 25.02.1992 година като във връзка със смъртта му е възникнала съсобственост по отношение на процесния имот, поради което Р. Н. М., Г. Н. М. и тяхната майка Р. Н. А. са извършили доброволна делба на процесния апартамент в гр.

Попово като притежаваната от Р. Н. А. по наследство идеална част се предоставя на двете сестри Г. и Р. при равни части срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане на майка им до смъртта й при учредено в нейна полза право на ползване върху имота.

4

На 03.08.2007 година Райфайзенбанк (България) ЕАД отпуска на ответника Б. Б. М. и съпругата му към този момент Г. Н. М. кредит в размер на 142 100 лв., с краен срок на погасяване на кредита - 25.07.2023 г. Видно от договора, кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху имот, находящ се в гр.

Разлог. Поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит от 03.08.2007 г., банката подала заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №845/2011 г. на РС-Разлог. По посоченото дело била издадена заповед за незабавно изпълнение №2976/28.05.2011 г., както и ИЛ против Б. Б. М. и Г. Н. М. за сумата от 132 264.41 лв. На 22.06.2017 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор от 11.11.2016 г. между „Райфазейнбанк (България)“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно който банката прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Б. Б.

М., произтичащи от Договор за банков кредит от 03.08.2007 г.

На 20.08.2018 г. се сключва договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, рег. № 3580/20.08.2018 г. на нот. П. Н., вписан в СВ - Попово под акт № 39, том VII, вх. рег. № 2758 от 20.08.2018 г., по силата на който Г. и Б. М.и, в качеството им на дарители и родители на Б. и Р. М.и, прехвърлили безвъзмездно съсобствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с предназначение за жилищни нужди в гр.Попово, и представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Попово, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.Попово, обл.

Търговище, ***, ет. 4, ап. 7, ведно с прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съответни съседни самостоятелни обекти в сградата, който имот по документ за собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под № 135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997 г. на СВ - Попово, представлява: жилище апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов", застроен в общинско дворно място, парцел I в квартал №121 на бул. „Михаил Маджаров“ № 28 в гр. Попово, състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с 5 тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от 13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно с 11.73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Няма спор по делото, че така описаният дарен имот е идентичен с имота, предмет на доброволната делба от 22.08.1997 г.

През 2021 г. от страна на Б. Б. М. било заведено гр.д. №953/2021г. по описа на ОС-Благоевград по чл. 439 от ГПК. С Решение №1298/02.11.2022 г. по в.гр.д. №1261/2022 г. на АС-София е отменено решението по гр.д. №953/2021 г. по описа на ОС- Благоевград, и предявеният иск за признаване за установено, че Б. Б. не дължи суми, представляващи предмет на принудително изпълнение по ИД № 1003/2011 по описа на ЧСИ Г. Ц., които суми били визирани по ИЛ, издаден по ч.гр.д. №845/2011 г. на РС-Разлог, в рамките на производство по чл. 417 от ГПК, е отхвърлен. Така посоченото решение не е допуснато до касационно обжалване, видно от Определение №2029/06.07.2023 г. по гр.д. №441/2023 г. на ВКС, III г.о.