Определение № 19 от 16.01.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 623/2023
- Вид
- Определение № 19
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 16.01.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.128 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.205 · Закон за задълженията и договорите
- чл.206 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.335 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19 гр. Ловеч, 16.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
РС-Тетевен е постановил разпореждане №2232/9.10.23 г., по ч.гр.д.№547/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Р. С. Г. ЕГН ********** от **** за сумата от 543,55 лв неустойка, за разликата от 109,31 лв. до 230,33 лв., а именно за 121,02 лв,лихва за забава за периода от 5.08.20 г. до 1.06.23 г.. Заявлението в останалата му част е уважено, като е издадена заповед за изпълнение №322/9.10.23 г. за сумата 480 лв. адв.възнаграждение и 25 лв. ДТ. В мотивите на разпореждането се съдържа произнасяне за уважаване на заявлението в останалата му част, но такъв диспозитив липсва, както и липсва издаване на заповед за изпълнение за уважената сума.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД-София против разпореждане №2232/9.10.23 г., по ч.гр.д.№547/23 г., с твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с действителната фактическа обстановка и нормите на материалния и процесуалния закон. Позовава се на действие на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, която предвижда възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора между тях задължения, като предвидят неустойка. Позовава се на практика на ВКС. Развива съображения, че съгласно чл.54.12 от ОУ договорът с абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни и на това основание той е в правото си да претендира неустойки по посочения договор. Твърди, че тази клауза за неустойка се съдържа и в договор, в двете приложения и по така формулираната неустоечна клауза се е постигнало споразумение между КЗП и „Мобилтел“ЕАД по гр.д.№1268/14 г. по описа на СГС обективирана с протокол от 21.04.2016 г. По отношение на възстановяване на 1 направените отстъпки при закупуване на устройство, то неустойката цели да компенсира вредите, представляващи разликата между пазарната цена на устройството и тази, за която е закупено от потребителя, тъй като занапред договора за услуги е прекратен и длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с последствията от неплащане на задълженията му. Твърди, че не е налице претендиране на неустойка в размер на всички оставащи дължими абонаментни такси по договора за услуги и за продажба на изплащане на крайно устройство, каквито такси мобилният оператор ще има право да получи, като договорът не е развален и така формираният размер на неустойката не води до неоправдано разместване на имуществени права и не накърнява принципа за неоснователно обогатяване на някоя от страните на правоотношението. Цитира и практика на ОС-Плевен в подкрепа на становището си.
Моли съда да отмени разпореждането на ТРС, като незаконосъобразно и да постанови издаването на заповед за изпълнение и за тези суми.
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 18.10.2023 г., а частната жалба с вх.№547 е подадена на 25.10.2023 г, чрез ЕПЕП, с което е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК..Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника Р.
С. Г. ЕГН ********** от **** за сумата 917,39 лв. и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 230,33 лв. представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. В т.12 заявителят пояснява, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор сключен между Р. С. Г. и А1 България ЕАД, както следва за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6407*** като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 501900***, задълженията за периода от 20.07.2020 г. до 27.01.21 г. на обща стойност 917,39 лв, формирани, както следва неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 214,24 лв. и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 159,60 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на 543,55 лв. Подробно са изброени счетоводните документи, въз основа на които са начислени горепосочените суми, като се претендира и присъждане на дължимата ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 480 лв. Приложени към заявлението са договора, ведно с приложенията към договора и ОУ.
С разпореждане №1448/20.07.23 г. е оставил без движение на основание чл.411, 2 ал.2,т.1 от ГПК, заявление с вх.№ 3539/19.07.23 г. по описа на ТРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ЕАД-София, като нередовно и е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, а именно да посочи в т.12 от заявлението получил ли е длъжникът уведомление по чл.87 от ЗЗД за прекратяване на договора и ако е получено, кога и по какъв ред е изпратен, да посочи кога е сключен договор №501900*** и на коя дата е прекратен. Това разпореждане е връчено на заявителя на 14.08.23 г.
„А1 България“ЕАД-София е подал молба с вх.№4019/15.08.23 г, с която уточнява, че на 6.10.20 г.длъжникът е уведомен с кратко съобщения на мобилния му телефон, че на 9.10.20 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата. Посочено е, че съгласно ОУ и договора, той се счита едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължило повече от 124 дни. Уточнява, че договор №501900*** е подписан на 17.10.2019 г. и е прекратен на 13.12.2020 г.
Постановено е следващо разпореждане №2037/25.09.23 г., с което отново е оставено без движение заявление вх.№ 3539/19.07.23 г. по описа на ТРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ЕАД-София, като нередовно и е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, а именно не са представени месечните фактури, както и не е посочено каква част от претендираната сума е лихва и за къкъв период и каква сума е главницата, по отношение на незаплатени електронно съобщителни услуги неплатена сума за устройство и неустойка. Няма данни, кога това разпореждане е съобщено на заявителя, но с молба с вх.№5015/5.10.23 г. той уточнява сумата, претендирана като цена на предоставени елекронни съобщителни услуги -214,24 лв., 159,60 лв. претендирана цена за устройство по договор за продажба на изплащане, и 543,55 лв. неустойки, както и мораторна илхва в размер на 230,33 лв.. Прилага и фактури от заявлението.
С разпореждане №2232/9.10.23 г., по ч.гр.д.№547/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Р. С. Г. ЕГН ********** от **** за сумата от 543,55 лв неустойка, за разликата от 109,31 лв. до 230,33 лв., а именно за 121,02 лв,лихва за забава за периода от 5.08.20 г. до 1.06.23 г. В мотивите на това определение съдът е посочил, че неустойката и мораторната лихва върху нея не се дължат, тъй като няма данни договорът да е бил прекратен, след като волеизявлението за прекратяване на договора не е достигнало до длъжника по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Тетевен правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираната неустойка. За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 3 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текста на приложение №1 към договор №501900*** за мобилни услуги от 2.126.2019 г. е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка/включително и за допълнителния пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на съответния срок на ползване, като когато абонатът е ФЛ, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срока на абонамента по техния стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.12 от Общите условия е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Твърди се, че договорът е прекратен на 13.12.2020 г., чрез СМС, получен от абоната-длъжник по телефона, с който той е уведомен, че предстои прекратяване на услугите му на 9.10.20 г.
В текста на договора за продажба на изплащане №501900*** раздел четвърти „Срокове и прекратяване“ т.13 е посочено, че договорът може да бъде развален от изправната страна при нарушение на задълженията на другата страна, съгласно разпоредбите на чл.335 от ТЗ и чл.205 и чл.206 от ЗЗД, като страната, която разваля договора следва да уведоми писмено неизправната страна като даде достатъчен срок за отстраняване на нарушението, който не може да бъде по-малък от 14 дни. В Общите условия, в чл.54.12 е посочено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги на датата 13.12.2020 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според чл.9 от ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите се в чл.20а ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, настоящият състав приема, че основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. В случая страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договора от страна на дружеството доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което по отношение прекратяването на договора, сключен между страните, следва да намери приложение общата разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Не са представени доказателства, нито са изложени твърдения, че договорът е прекратен след писмено уведомление съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е 4 достигнало до другата страна. Според настоящата инстанция, изпращането на СМС, че предстои прекратяване на услугите на абоната не е равносилно на уведомление за едностранно прекратяване на договора, тъй като услугите на абоната, според общите условия могат да бъдат преустановени и на други основания:39г, 40е, 40ж и др.