Определение № 1026 от 05.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002100637 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Евро Енерджи Болкан“ ООД, чрез адв.

Г. Г., срещу решение № 1320 от 13.11.2023г., постановено по гр.д. № 1818/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260048/26.05.2023 г. по гр. д. № 11687/2020 г. на Районен съд-Варна, с което по иск по чл.90, ал.1, пр.1, вр. чл.88 ЗКИР, предявен от „Минев солар“ ЕООД е прието за установено по отношение на „Евро Енерджи Болкан“ ООД, че в Службата по вписвания при РС-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство - договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., вписан в Служба по вписвания при РСЕлхово с входящ № 1017/27.06.2019 г, акт 80, том IV и е отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1

1. Всеки от трите иска по чл.90 ЗКИР, съединен с искане по чл.88 ЗКИР, е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес; налице ли е правен интерес от негова страна, без да сочи нарушени и/или нереализирани права и процесуално допустим ли е предявеният иск?

2. С този иск установява ли се нищожност или унищожаемост на сделка, която вписаният акт материализира; вписването елемент ли е от фактическия състав на сделката ?

3. Кой е предметът на исковете по чл.90, вр. чл.88 ЗКИР – установяване на недопустимост и недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство, или неговото заличаване?

По горните три въпроса се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

4. Допустимо ли е учредяването на сервитути по чл.64 ЗЕ във форма на описания по-горе договор, съгласно редакцията на закона към датата на сключване на договора и подлежат ли на вписване сервитути за ползване на изградените съоръжения на техническата инфраструктура; подлежат ли на отбелязване в кадастъра в качеството им на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ и съгласно Правилника за вписванията ?

5. Допустимо ли е сервитути по ЗЕ да се уговарят с безвъзмездна сделка между съсобственици на два съседни имота, служещ и господстващ, които са и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, през които се прокарва кабел ниско ел.напрежение, както и да се уговаря правото на безвъзмездно ползване – отказ от получаване на обезщетение от титуляра на имота по смисъла на ЗЕ; какво е правното значение на отказа от получаване на обезщетение от титуляра на имота спрямо трети лица, включително и по отношение на ползвателя?

6. Намира ли приложение текстът на чл.64, ал.8, изр.2 ЗЕ към процесния случай, в който съоръженията за присъединяване са изградени преди влизане в сила на цитирания законов текст ?

7. Изключва ли редакцията на чл.64 ЗЕ /редакция към ДВ, бр. 36/04.04.2008г./, действаща към момента на изграждане на съоръженията /2009г./ възможността за договорно уреждане на сервитутни права за такива съоръжения, или съществува законова възможност за договорно уреждане на 2 сервитутните права във връзка с изградени към 2009 г. съоръжения и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, как тя се отнася към действащата редакция на чл.64, ал.4 ЗЕ?

8. Предпоставките за възникване на сервитутите преди изменението на чл.64 ЗЕ от 2012 г., какъвто е договор за безвъзмездно учредяване на сервитут право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., с начина им на възникване – по силата на закона, както е отграничено спрямо сервитутите по чл.193 ЗУТ в мотивите на ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, като задължение, което подлежи на отбелязване в кадастъра, в качеството на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на чл. 34, ал.1, вр. § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ в полза на енергийните предприятия, които се вписват в имотния регистър при условията и по реда на ЗКИР, а до откриване на производство по създаване на имотен регистър – по реда на ПВп, като направеното вписване противоречи на закона и на ПВп ?

Касаторът сочи, че по последните пет въпроса е налице противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на ВКС - ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019 г. на ВКС, I-во т.о. и определение № 521/08.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2339/2021 г. на ВКС, I-во г.о.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от „Минев солар“ ЕООД“, чрез адв. В.. Оспорва се наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по делото срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът „Минев Солар“ ЕООД е собственик на поземлен имот № *** от КВС, с площ 3.667 дка, находящ се в землището на [населено място], [община]. Ответникът „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД е собственик на поземлен имот № *** от КВС на [населено място]. Двата имота са с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия .

С договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на 3 отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., който договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, „Минев солар“ ЕООД, като собственик на поземлен имот №*** е учредило безвъзмездно в полза на „Евро Енерджи Болкан“ ЕООД, като собственик на поземлен имот № ***, сервитут: право на прокарване на кабелно ел. захранване за имот № *** през част от поземлен имот №***. Сервитутът е учреден като безсрочен. Договорът е вписан на 27.06.2019г. в Службата по вписванията при РС- Елхово.

Съдът е посочил, че от преписката на община Елхово с изх.№ 11-03379/07.07.2021 г. се установява, че няма започнато производство за извършване на процедура по чл.210 и чл.211 от ЗУТ за поземлен имот № *** по КВС на [населено място], идентичен с ПИ № ***. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че към 18.03.2009 г. не е имало влязъл в сила подробен устройствен план за процесния имот. Одобрен ПУП има от 11.05.2009 г., когато е издадена заповед № ТСУ-13/11.05.2009 на кмета на община Елхово. С одобрения подробен устройствен план /парцеларен план/ за изграждане на подземен електропровод от поземлен имот *** до електропровод 20 КV по КВС на [населено място] са определени местоположението на засегнатите имоти през които минават съоръженията на техническата инфраструктура, а именно: нива - частен имот № *** на М. Минев Минев; нива - частен имот № *** на А. Ж. К.; полски път № *** на община Елхово.

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР е допустим - за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, защото с вписването на договора за безвъзмездно учредяване на сервитут е засегнато правото му на собственост като собственик на служещия имот.

Изложени са мотиви, че по предявения иск в тежест на ответника е да се установи, че е вписано съществуващо обстоятелство, а именно наличието на валиден договор за безвъзмездно учредяване на сервитут, както и че са спазени изискванията на ПВ за вписване на акта. Съдът е посочил, че с иска по чл. 90 от ЗКИР не се разрешава материалноправен спор относно разпоредителната сделка, но в мотивите на съдебния акт преюдициално подлежи на разглеждане нейната действителност, тъй като ако такава не е налице, не може да се приеме, че е вписано съществуващо обстоятелство.

4

По- нататък в решението си въззивният съд е посочил, че ищецът се позовава на нищожност на вписания акт, поради неспазване на специалните изисквания на Закона за енергетиката за учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В тази връзка са изложени мотиви, че страните са енергийни предприятия по смисъла на параграф 1, т. 24 от ЗЕ и за регулиране на отношенията между тях следа да се приложи ЗЕ като специален по отношение на общия ЗУТ. Според чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, при които в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите възникват, когато:има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

В случая, предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че първото изискване за възникване на сервитут - да има влязъл в сила ПУП не е осъществено. Посочено е, че обезщетение на собственика на служещия имот се дължи, само ако има влязъл в сила ПУП, какъвто в случая няма и поради липса на влязъл в сила ПУП, на собственика на служещия имот не се следва възнаграждение, защото не е възникнало сервитутно право.

Следователно щом няма сервитут, не следва такъв да бъде вписван в службата по вписванията.

В заключение въззивният съд е посочил, че липсата на влязъл в сила ПУП на служещия имот обуславя извод, че процесният договор е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 64 от ЗЕ, поради което се явява нищожен.Вписването на нищожен акт съставлява по същността си вписване на несъществуващо обстоятелство и предявеният иск е основателен.

При тези мотиви на въззивния съд не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, който е за необходимостта ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР. Исковете по чл. 90 от ЗКИР са установителни и по отношение на тях, доколкото в закона изрично не е предвидено друго, е приложимо общото правило на чл. 124, ал.1 ГПК, предвид на което и процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на правен интерес от предявяването му. Относно задължението на 5 ищеца по предявен установителен иск да изложи твърденията, с които обосновава правния си интерес е налице трайна и последователна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. В частност налице е и такава по исковете по чл. 90 ЗКИР /определение № 647 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6097/2014г., I г. о./, която практика не се нуждае от осъвременяване, предвид на което и по поставения въпрос не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК .

По следващите два въпроса, свеждащи се до предмета на исковете по чл. 90 ЗКИР, също не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.

280, ал.1, т.3 ГПК, защото и по тях има формирана практика на ВКС. В определение № 511 от 7.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2133/2021 г., II г. о. е прието, че предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е установяване на пороци във вписването /фактите, сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство/, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР, действали към момента на извършването му. Същият не е за установяване на съществуването на вещни права, нито за недействителност на договор за вещни права.