Решение № 21650 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21650 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110123820 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*******“ ЕАД срещу П. И. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 289328, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76136/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 713.51 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; 173.65 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.12.2024 г.; 18.94 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; 6.15 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 13.12.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството му на вещен ползвател, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през периода топлинна енергия за имота, като той не е заплатил дължимата от него 1/2 част от цената, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от общите условия.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдения, че собственици на имота при равни квоти са *************** и ***************, като именно те живеят в имота, а той не живее там от 35 години.

Във възражението по чл. 414 ГПК К. твърди, че собственици на имота при равни квоти са *************** и ***************, а другият длъжник по заповедното производство – ************** К.а, е тяхна баба и ползвател на услугата.

Третото лице – помагач на ищеца „***********“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на тези суми, за които е издадена срещу ответника П. И. К. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76136/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок от П. И. К. възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните факти: наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането; извършването на услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия период и нейната цена; дължимостта й именно на ищеца; съществуването и размера на главните дългове; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетенията за забава.

В случая с Определение № 38623/17.09.2025 г., в което е обективиран проектът за доклад, допълнен с протоколно определение от 06.11.2025 г. и приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните факти: реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период, 1/2 от чиято цена възлиза на сумата от 713.51 лв.; извършване от „***********“ ООД на услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период, 1/2 от чиято цена възлиза на сумата от 18.94 лв.; липсата на плащане от ответника на претендираните главници и лихви; сключването между страните на споразумението, представено на л. 62 от делото.

С чл. 1 от Споразумение от 23.09.2025 г., сключено между „*******“ ЕАД и П. И. К., страните са се съгласили във връзка с висящото съдебно производство по гр. д. № 23820/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, че към датата на споразумението дължимата от ответника сума е в общ размер 1 065.33 лв. и включва: 732.46 лв. – главница /сбор от претендираните по делото главници за цената на топлинната енергия и за цената на услугата 2 дялово разпределение/; 179.81 лв. – лихва за забава върху главницата /сбор от лихвите за забава върху двете главници, претендирани по делото/; 78.06 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението; 50 лв. – съдебни разноски, извършени от „*******“ ЕАД във връзка с делото. С чл. 2 от споразумението ответникът е признал задължението. Така извършеното от К. извънсъдебно признание на основанието и размера на задълженията му следва да бъде съобразено от съда и само по себе си обуславя извод, че възникването на задълженията е доказано по делото.

Само за пълнота следва да се посочи, че поддържаното в отговора на исковата молба възражение, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията, е неоснователно по следните съображения:

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.

Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Обстоятелството кой фактически живее в имота и потребява доставената в него топлинна енергия е ирелевантно.

В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том І, рег. № 4428, дело № 110/2020 г. на нотариус с рег. № 104 в НК, е видно, че на 27.05.2020 г. ответникът и ************** К.а са дарили на трети лица процесния имот, но са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него заедно и поотделно. Следователно именно те в качеството си на вещни ползватели на имота, придобито през 2020 г., са материалноправно легитимирани да отговарят по равно за задълженията за доставената в него топлинна енергия през исковия период.

Съгласно чл. 2 от сключеното споразумение между страните ответникът се е задължил да заплати сумата от 1 065.33 лв. при спазване на следния погасителен план: авансова вноска от 319.60 лв., платима в деня на подписване на споразумението; 6 вноски от по 124.29 лв., платими месечно до 23-то число, считано от 23.10.2025 г. и с падеж на последната вноска на 23.03.2026 г. С чл. 3 страните се съгласили, че при точно изпълнение на погасителния план ищецът няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите 3 суми – предмет на споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на описаното в чл. 1, ал. 2 задължение. Според чл. 4 при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума от страна на ответника повече от 5 работни дни ищецът има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Съдът намира, че сключеното между страните споразумение има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, като с него е извършено разсрочване на задълженията. Уговореният в споразумението падеж на вноските представлява нов факт, който съдът следва да съобрази по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

В открито заседание на 06.11.2025 г. ищецът признава неизгодния за него факт, че е получил плащания по споразумението, с които ответникът е погасил частично задълженията си за главница и изцяло е погасил задълженията си за мораторна лихва, законна лихва, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като е останала неплатена единствено сумата от 395.73 лв. – главница за топлинна енергия.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на приключване на устните състезания ответникът е платил сумата от 669.60 лв. /формирана като разлика между признатия общ размер на задълженията – 1 065.33 лв., и останалата като неплатена главница в размер на 395.73 лв./, която сума надвишава сбора на първите две погасителни вноски по споразумението, чийто падеж е настъпил към този момент – авансовата вноска в размер на 319.60 лв. и вноската в размер на 124.29 лв., платима към 23.10.2025 г. Останалата като неплатена главница в размер на 395.73 лв. следва да бъде платена с погасителни вноски, чийто падеж не е настъпил към датата на приключване на устните състезания – 06.11.2025 г.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени – към момента на приключване на устните състезания изискуемите по споразумението задължения са платени, а останалите не са изискуеми.

По разноските:

Независимо от изхода на делото, щом отхвърлянето на исковете е резултат, от една страна, на извършено в хода на исковото производство частично плащане, и от друга страна – на частична неизискуемост на задълженията, обусловена от сключено в хода на исковото производство извънсъдебно споразумение между страните за разсрочване на задълженията, съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за разноските.

В случая ищецът признава неизгодния за него факт, че с получените до момента плащания по споразумението са погасени вземанията му за разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, поради което не претендира същите. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „*******“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.

*************, срещу П. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абон. № 289328, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.