Решение № 127 от 03.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Благоевград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600052 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. М. К., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия В. М. А., против Присъда № 79/16.10.2025 г., постановена от Районен съд – Петрич по н.о.х.д. № 487/2025 г., с която подсъдимият В. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 от НК вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 2 години от влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия А. – адв. К., се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо и противоречащо на целите на чл. 36 НК, тъй като неправилно било определено при условията на чл. 54 НК след като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Иска се присъдата да бъде изменена, като се намали наказанието на подсъдимия В. А. с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК.

В допълнение към въззивната жалба се изразява съгласие с приетата от районния съд фактическа обстановка, но се излагат подробни съображения за несъгласието на жалбоподателя с направените от първата инстанция изводи, че подсъдимият бил на прага на пълнолетието и осъзнато е целял настъпването на противоправните последици от деянието.

Изброени са в жалбата много на брой смекчаващи обстоятелства към датата на обвинението и настъпилите промени в поведението на подсъдимия след това, в който смисъл налагането на наказание лишаване от свобода според защитника би накарало подсъдимия да се върне към предишния си начин на живот. Защитникът допълва, че ако на А. се наложи наказание пробация или обществено порицание, на последния ще се даде шанс да преосмисли постъпките си и да осъзнае кое е правилно за него; подсъдимият щял да извършва активни действия, свързани с изпълнението на наказание пробация, като по този начин щяло да му се въздейства както възпиращо, така и превъзпитаващо. Иска се изменяване на присъдата, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода се замени с пробация при 1 условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК или при условията на алтернативност – да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Срещу подадената въззивна жалба и допълнението към нея не са депозирани писмени възражения от РП – Благоевград ТО - Петрич след връчване на преписи от същите.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, касаещи актуалните характеристичните данни на непълнолетния подсъдим, както и актуална справка за съД.ст на подс. А..

В хода на пренията представителят на ОП - Благоевград оспорва жалбата и сочи, че първоинстанционният съд е наложил адекватно и справедливо наказание, съобразено с всички обстоятелства по случая и с целите на чл. 36 НК.

Подсъдимият А., както и неговите родители, не се явяват пред въззивния съд, като делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.

Същият се представлява от служебния му защитник – адв. К., която в пледоарията си изброява множество смекчаващи обстоятелства, поради които се иска на подсъдимия да се наложи едно по-леко наказание - пробация, което се явявало и по-адекватно, тъй като би го накарало да се установи в едно населено място и да има ангажимента да се явява пред пробационния служител. Иска се обжалваната присъда да бъде изменена като наложеното наказание лишаване от свобода се измени на пробация или при условията на евентуалност – да бъде наложен по-нисък размер от 8 месеца лишаване от свобода.

ОС - Благоевград, след като разгледа въззивната жалба и допълнението към нея, обсъди събраните по делото в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК пред районния съд и във въззивната инстанция доказателства, и доводите на страните в хода на съдебните прения, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС – Петрич е проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. В. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти, като след приключване на съкратеното съдебно следствие, в което е разпитан като свидетел Д. С. – управител на КЦ „Ново начало“ – гр. Гоце Делчев, са приобщени от районният съд по реда на чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 НПК събраните по досъдебното производство доказателства и с обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия В. А. за виновен в това, че на 08.05.2025 г. в местността „Д.ва ливада“ в землището на гр.

Петрич, като *, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи, а именно един брой овца порода „Асаф“, 49 кг, на стойност 400 лева, и един брой овца порода „Асаф“, 50 кг, на стойност 400 лева, на обща стойност 800 лева от владението на собственика М. Г. К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 54 НК с присъдата е определено на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 НК вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила.

С оглед събраните доказателства в наказателното производство, въззивната инстанция намира за обосновани направените в мотивите на районния съд фактически изводи, в които са приети за установени фактите, при които е извършено престъплението от подс. А., който прави признание на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях, и самопризнанието на подсъдимия законосъобразно е прието, че се подкрепя от доказателствата по досъдебното производство.

Правилно е прието от районния съд следното от фактическа страна, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият В. М. А. е * и към настоящия момент, роден е на * г., завършил е * образование, не учи, към инкриминирания момент не работел. Бил е настанен в *** след 2 датата на обвинението - от 12.05.2025 г. до 12.11.2025 г., след което е настанен при *** – М.

Д. Й., който не го е ***. Майката на подсъдимия - М. К. А., е ***.

До пролетта на 2024 г. подсъдимият В. А. живеел заедно с баща му М. Й., който полагал грижи за него, после живеел в гр. Р., а през 2025 г. се установил в гр. П. и заживял в дома на брат си Х. А., който обаче през пролетта на 2025 г. заминал за И., като подсъдимият останал сам в дома на брат си.

Подсъдимият В. М. А. е осъждан с влязло в сила споразумение № 170 от 10.10.2023 г., постановено от РС - Дупница по н.о.х.д. № 941/2023 г., за престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 и във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 13.04.2023 г., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 1 година и 6 месеца.

Изпитателният срок е изтекъл на 10.04.2025 г., към който момент подсъдимият е бил реабилитиран по право, поради което за целите на настоящето производство подсъдимият е неосъждано лице.

Свидетелят М. К. е регистриран като земеделски производител, притежавал ферма в с. М., община П., в която отглеждал 194 броя овце. При него като пастир работил св. Р. М. от с. Я., община П., който ежедневно полагал грижи за животните, като включително ги извеждал на паша. В стадото на св. М. К. имало овце порода „Асаф“, които се отглеждали с цел производство на мляко.

* свидетел В. З. Д., роден на * г., живеел в гр. П., на ул. *** заедно с родителите му, които притежавали кон и каруца. * свидетел М. С. Д., роден на * г., живеел в гр. П., на ул. *, бил ученик в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ с. Р., община П., родителите му живеели и работели в И. и за него тогава се грижила баба му по майчина линия С. Д.. Свидетелите В.

Д. и М. Д. били съседи и приятели, а след като и * подсъдим В. А. се преместил да живее в гр. П., тримата започнали да общуват често.

На 08.05.2025 г., около обяд, подсъдимият В. А. отишъл с каруца в местността „Д.ва ливада“ в землището на гр. Петрич с намерение да извърши кражба на овце. По това време там се намирало стадото на св. М. К., изведено на паша от св. Р. М.. Без да бъде забелязан от М., * подсъдим В. А. завързал краката на една овца, която оставил в близките храсти. След това завързал краката на още две овце порода „Асаф“, едната с тегло 49 кг, другата с тегло 50 кг, които натоварил в каруцата. Свидетел на това станал * св. В. Д., който бил с каруцата на родителите му в същата местност, за да коси трева. Св. М. видял лице от * произход да се крие в храстите и тръгнал в същата посока, за да провери, но лицето избягало, но зад храстите св. М. намерил завързаната за краката овца, която разпознал, че е от неговото стадо, развързал я и я пуснал в стадото.

По-късно същия ден подсъдимият предложил на св. В. Д. да закара двете овце на св.

Д. А., за който е знаел, че отглежда животни, и да му ги продаде. Около 18 часа на 08.05.2025 г. св. В. Д. предложил двете овце порода „Асаф“ за продажба на св. Д. А., като му обяснил, че ги е намерил в полето, св. А. ги закупил срещу заплащане на сумата от 180 лева, която впоследствие подсъдимият В. А. и свидетеля Д. си разделили по равно. По-късно св. Д. А. заклал едната овца, а другата пуснал в кошарата при неговите животни. Когато вечерта на 08.05.2025 г. св. Р. М. прибрал стадото във фермата, установил, че две овце липсват, уведомил собственика им св. М. К., който му казал да го уведоми незабавно, ако това се повтори.

След два дни - сутринта на 10.05.2025 г., подсъдимият В. А. отишъл в дома на св. В. Д., събудил го и му предложил да тръгнат с каруцата на родителите му за полето. С тях тръгнал и * св. М. Д., на който казали, че отиват на работа и ще изкарат пари. Потеглили в посока полето в землището на с. М., община П. и придвижвайки се с каруцата стигнали в близост до мястото, където пасяло стадото на св. М. К.. Подсъдимият слязъл от каруцата, за да се скрие в храстите и да търси възможност отново да извърши кражба, но бил забелязан от св.

Р. М., на който му направило впечатление присъствието на лица от * произход, веднага се обадил по телефона на св. М. К. и го уведомил какво е видял, а междувременно 3 подсъдимият се качил в каруцата и заедно с двамата свидетели Д. и Д. бързо напуснали района, като се отправили в посока ромската махала на гр. Петрич.

Св. М. К. потеглил с управлявания от него лек автомобил през полето и преди ромската махала на гр. Петрич настигнал каруцата, в която били непълнолетните подсъдим и свидетели Д. и Д., които разпознал по описанието на св. Р. М.. Когато ги наближил, тримата непълнолетни се уплашили, слезли от каруцата и побягнали в посока ромската махала на гр.

Петрич. Скоро след това св. В. Д. се обадил от неговия телефон с номер ********** на телефон 112 и съобщил, че в полето джип се е ударил в каруцата му и че шофьорът на джипа е взел коня и каруцата. След като получил указания да отиде в полицията и да съобщи какво се е случило, с таксиметров автомобил св. В. Д., св. М. Д. и подсъдимият отишли в сградата на РУ на МВР гр. Петрич.

След като лицата избягали и изоставили каруцата и коня, св. М. К. ги прибрал във фермата му и веднага след това също отишъл в РУ на МВР гр. Петрич. Впоследствие по случая започнало ДП № 314 ЗМ-180/2025 г. по описа на РУ-Петрич. При проведените действия било установено лицето, на което на 08.05.2025 г. били продадени двете овце – св.