Решение № 934 от 09.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Бургас, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100102034 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод исковите претенции на С. И. С., ЕГН ********** и С. Я. С., ЕГН **********, и двамата от град Б., ул. „С.“ №**, със съдебен адрес град София, ул.

„Богатица“ №20, вх. Б, ет. 1, ап. 5 против „Обединена българска банка“ АД със седалище град София и адрес на управление ***б за приемане за установено, че ищците не дължат на ответното търговско дружество олихвяема сума за главница в размер на 43 515.85 лева, ведно със законната лихва от 07.09.2021 година, която до момента е 96.89 лева, неолихвяема сума за законна лихва в размер на 8451.97 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 1 152.49 лева, олихвяема сума за главница в размер на 26 390.13 лева, ведно със законната лихва от 07.09.2021 година, която до момента е 58.76 лева, неолихвяема сума за законна лихва в размер на 5154.09 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 848.47 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, претендирани от същото по изпълнително дело № 20218000400867 по описа на ЧСИ с peг. № 800, с район на действие Бургаския окръжен съд, което производство е образувано въз основа на заповед за изпълнение № 2681 от 10.05.2012 година по частно гражданско дело № 3967/2012 година по описа на Районен съд-Бургас и изпълнителен лист от 15.05.2012 година и заповед за изпълнение №2658 от 11.05.2012 година по частно гражданско дело № 3968/2012 година по описа на Районен съд-Бургас и изпълнителен лист от 15.05.2012 година поради погасяване на вземанията по давност, съответно поради плащане, а също и недължимост поради ненастъпил падеж. В подкрепа на отправените 1 искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че срещу ищците по молба на „Обединена българска банка“ АД било образувано въз основа на заповед за изпълнение № 2681 от 10.05.2012 година по частно гражданско дело № 3967/2012 година по описа на Районен съд-град Бургас и изпълнителен лист от 15.05.2012 година изпълнително производство № 20218000400867. Въз основа на същото изпълнително основание било образувано и изпълнително дело № 2012800400314 пред ЧСИ Ивелина Божилова. То било прекратено поради перемпция с постановление от 08.10.2020 година. Единственото изпълнително действие по него било налагането на възбрана върху имота на ищците от 20.07.2012 година.

Съдебният изпълнител изпратил на ищците покана за доброволно изпълнение за плащане процесните посочени по-горе суми. Ищците твърдят, че не дължат същите поради погасяването им по давност, респективно поради плащане, както и поради ненастъпил падеж и следователно поради недължимост.

Излага се от тях следната фактическа обстановка:

Претендираната от ответника сума ищците платили в пълен размер в периода от 2013 - 2021 година. На 23.06.2004 година те сключили с ответника договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство MG***, по силата на който им бил предоставен кредит в размер на 55 000 лева, а на 07.02.2008 година сключили с него договор за предоставяне на ипотечен кредит MG***, по силата на който им бил предоставен кредит в размер на 70 000 лева.

На 25.01.2013 година подписали с ответника два броя споразумения по двата договора за кредит, по силата на които споразумения се задължили за следните суми и плащания, а именно:

По първото споразумение, касаещо договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство за сумата от 47 634.48 лева, платима, както следва: в срок до 20.01.2014 година - сума в размер на 7 200 лева; в срок до 20.01.2028 година - 41 461.15 лева. Тези суми, обаче надхвърляли общата сума по споразумението, визирана в т. III и погасителния план към него.

По второто споразумение, касаещо договора за ипотечен кредит за сумата от 64 467.35 лева, платима, както следва: в срок до 20.01.2014 година - сума в размер на 10 524 лева; в срок до 20.01.2028 година - 64 467.35 лева, които суми също надхвърляли общата сума по споразумението визирана в т. III и погасителния план към него.

Ищците твърдят неправилно пресмятане на сумите и по двете споразумения, включително след приспадане на платените от тях вноски по двата кредита. Видно било от приложените вносни бележки, че от 2012 година до датата на исковата молба те били платили сума в размер на 101 140 лева.

На следващо място се твърди, че вземането било погасено по давност. В процесния случай давността за принудително събиране на процесното вземане била изтекла още преди 2 предприемането на действия по образуване на новото изпълнително производство.

Ответната по делото страна „Обединена българска банка“ АД, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. На първо място счита, че искът е недопустим, тъй като същият можел да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти към датата на подаване на исковата молба не били настъпили.

Не се оспорва наличието на подписани два договора от 23.06.2004 година и от 07.02.2008 година за банкови кредити в размер на 55 000 лева, съответно 70 000 лева, и двата изцяло усвоени. Поради допуснати просрочия по договорите банката обявила ползваните кредити за предсрочно изискуеми и се снабдила с изпълнителни листи и заповеди за изпълнение. Образувано било изпълнително дело № 314/2012 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Поискано било насрочване на принудително изпълнение спрямо недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката. Изложена е хронология на извършените по изпълнителното дело действия. От тях било видно, че банката многократно спирала принудителните действия спрямо длъжниците с оглед водени с последните преговори за доброволно издължаване на дълга. В резултат на това на 25.01.2013 година било подписано споразумение между банката и ищците за доброволно издължаване на задължението им към банката по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.06.2004 година, като съгласно параграф III от споразумението, към 31.01.2013 година общият размер на задълженията на длъжника С. С. бил в размер на 47 634.48 лева, който дълг същият поел задължение да издължи съгласно подробно описания в параграф V погасителен план и при облекчаващи условия.

На същата дата било подписано споразумение между банката и С. С. за доброволно издължаване и на другото задължение на същия към нея по договора за предоставяне на ипотечен кредит от 07.02.2008 година, като общото задължение към банката възлизало на 73 233.15 лева. Плащането на задължението трябвало да бъде направено съгласно погасителен план към споразумението и облекчаващи условия.

С подписването на допълнителните споразумения, ищците признали вземанията на банката за основателни, ликвидни и изискуеми, включително факта на настъпилата предсрочна изискуемост и се съгласили с техните размери. При наведени твърдения за неправилно изчисляване и погасяване на дълга не се отчитало от ищците, че до окончателното му плащане по двата договора за кредит се начислявала законна лихва, а през периода на действие на споразуменията и в случай на точно изпълнение от страна на длъжниците, били договорени облекчаващи за тях условия. Образуваното изпълнително дело №314/2012 година по описа на ЧСИ peг. № 800 било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление 08.10.2020 година.

Именно поради неспазване на подписаните споразумения от 25.01.2013 година, на 3

09.09.2021 година ответникът подал молба за образуване на изпълнително дело, актуализирайки размера на дълга след приспадане на всяко плащане постъпило по негова сметка вследствие на подписаните споразумения и правените доброволни плащания от страна на ищците. Образувано било изпълнително дело № 867/2021 година по описа на ЧСИ с peг. №800. С молбата за образуване било поискано и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. С.. Банката актуализирала остатъчния размер на задълженията към датата на образуване на изпълнителното дело, които били както следва: по изпълнителен лист от 15.05.2012 година, издаден по частно гражд. дело № 3968/2012 година по описа на Районен съд-Бургас към 07.09.2021 година общият размер на задължението бил 32 392.69 лева, от които 26 390.13 лева - главница; 5 154.09 лева - законна лихва към 07.09.2021 година и 848.47 лева - разноски. По изпълнителния лист от 15.05.2012 година, издаден по частно гражд. дело № 3967/2012 година към 07.09.2021 година общият размер на задължението бил 53 120.31 лева, от които 43 515.85 лева - главница; 8 451.97 лева - законна лихва към 07.09.2021 година и 1 152.49 лева - разноски. Поради това и напълно неоснователни били твърденията на ищците, че по изпълнително дело № 314/2012 година не били извършвани други изпълнителни действия, освен наложената възбрана от 20.07.2012 година. С молбите и по двете изпълнителни дела ответникът многократно посочвал изпълнителни способи за събиране на вземанията си, спирани нееднократно поради водените преговори с длъжниците.

По отношение на твърденията за недължимост на претендираните суми се сочи следното:

Не се оспорва от ответника, че за периода от 2013 година до 2021 година длъжниците са правили плащания в размери, които надхвърлят тези по т. III от подписаните споразумения и погасителния план към него, но към момента на тяхното подписване задълженията по тях са били предсрочно изискуеми, поради което именно банката се е снабдила с изпълнителни листи. Това сочи на преустановяване на действието на уговорките по първоначалните договори. Със споразуменията банката дала възможност на С. С. да издължи на месечни погасителни вноски предсрочно изискуемите си задължения, съгласно погасителен план към тях.

Сочи се, че нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следвала да намери приложение и по отношение на процесните вземания, за които били налице издадени изпълнителни листи.

Двете процесни заповеди за изпълнение били влезли в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С подписването на двете споразумения длъжникът С. С. бил направил изрично признание на процесните вземания, което според ответника прекъсвало давността. Още повече, че към момента на изпълнителното производство по изпълнително дело № 314/2012 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова било в сила ППВС № 3/18.11.1980 година, което било отменено едва с постановеното ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Според него, погасителна давност не течала, докато траел изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Извън горното, следвало да се има 4 предвид и това, че плащанията извършени от ищците в периода от 2013-2021 година, които нито банката, нито длъжниците оспорвали представлявали признание на дълга и прекъсвали давността на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. С всяко плащане на суми от ищците директно на банката, в качеството й на взискател по изпълнително дело № 314/2012 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова и изричното посочване във всяка една разписка, че се извършва частично плащане на дължимите суми, се прекъсвала давността. Поради всичко гореизложено следвал извод, че давността не била изтекла.

След указана възможност за ищците за депозиране на писмено становище по отговора на ответника, такова е постъпило в предоставения им срок. Отново се посочва от тях, че са налице плащания на вноски по процесните договори за кредит и споразумения към тях, които не били отразявани коректно при ответника. Това обстоятелство било установено от ищците след като получили поканата за доброволно изпълнение. Твърдят настъпила погасителна давност на вземането по изпълнителния лист, като се цитира съдебна практика в тази връзка.

Разпечатката съдържа 28 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e7fb091-9d1b-4469-b75f-7ffa9825b675