Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 11.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 151/2025
Вид
Решение № 29
Подписан
11.02.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 234, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 234, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 33 от 14.03.2025 г. по т.д. № 5/2024 г. Окръжен съд Плевен е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от „Градски проекти“ ООД срещу „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28800 лв., представляваща сбор от наеми с вкл. ДДС, дължими за периода от октомври 2021 г. до януари 2022 г. по договор за наем на недвижим имот от 28.09.2018 г., трансформиран след 01.10.2021 г. в безсрочен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният иск от „Градски проекти“ ООД против „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД, с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 7200 лв., като неустойка за забавено плащане на наема за м. октомври 2021 г., както е предвидено в чл. 13 от договора за наем на недвижим имот от 28.09.2018 г., 1 трансформиран след 01.10.2021 г. в безсрочен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Градски проекти“ ООД с наведени доводи за неговата неправилност.

Жалбоподателят счита, че решението е необосновано, като са налице съществени противоречия в аргументите, с които е мотивиран актът.

Събраните доказателства водят до извода за продължилото ползване на имота от страна на ответното дружество след периода на изтичане на първоначалния срок на договора за наем. Коментират се обясненията на управителя на ищцовото дружество, тълкувани превратно от решаващия състав. Обсъжда се значението на изпратената покана за изпълнение. Сочи се, че е налице фактическият състав на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, от което се поражда твърдяното материално право за ищеца – наличие на валидно облигационно правоотношение, изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора за наем, последващо поведение на наемателя, съответстващо на съдържанието на облигационна връзка и непротивопоставяне от страна на наемодателя. Счита, че с конклудентни действия е изразено съгласие за ползването. Решаващият състав приема, че е налице продължило ползване след изтичане на първоначалния период, приема изпратената покана около две години след края на процесния период до ответното дружество, като противопоставяне, но не се произнася по дължимостта на обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. С допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че договорът за наем е бил продължен при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, и в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е бил прекратен, то на наемодателя му се следва обезщетение за ползването на имота в размер, равен на договорения месечен наем. Подобно предявяване на искове по чл.

236, ал. 1 и в условията на евентуалност – по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е допустимо.

Не кореспондира с обективната действителност становището, че съдът не е надлежно сезиран с иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в условията на евентуалност.

Освен това, съдът квалифицира иска на база представените факти, като в случая в исковата молба и в допълнителната искова молба изрично е посочено, че дължимото от ответника обезщетение за ползването на имота след изтичане на наемния срок не може да бъде по-нисък от уговорения наем.

При положение, че съдът е приел, че е налице ползване на имота и 2 изпращането на покана до ответното дружество е форма на противопоставяне, то и исковете е следвало да бъдат уважени по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Държането на отпаднало основание и последиците от него са съизмерими със задълженията по наемния договор – грижа за вещта, необходими разходи и др. По въпроса за реалното ползване на наетите вещи, според константната съдебна практика, при преустановяване на наемното правоотношение законодателят е поставил в тежест на наемателя задължението за връщане на наетата вещ, за доказване на това връщане, като неизпълнението е свързано с последиците на чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението е съизмеримо със средния пазарен наем на имотите, но не може да бъде по-ниско от уговорения наем, поради което съдът е следвало да уважи предявените искове.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което бъдат уважени изцяло всички предявени осъдителни искове. При условията на евентуалност, да се обезсили решението и се върне делото да разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по заявените от ищеца искове, предявени при условията на евентуалност.

В срока за отговор ответникът по жалба „Палфингер ПТ България“ ЕООД заема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Развива подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства, посочени в исковата молба, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

3

Ищецът "Градски проекти" ООД излага обстоятелства, че на 28.09.2018 г. между него и ответникът „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД е сключен договор за наем на поземлен имот в индустриалната зона на с. Тенево, община Тунджа, обл. Ямбол. След изтичане на определения в договора наемен срок, считано от 01.10.2021 г. наемателят на имота е продължил да го ползва, без да заплаща наемна цена във връзка с продължилото от него ползване на наетия имот. Пояснява, че на 01.09.2018 г. между ЕТ „Д. Г. – Комерсиал“ и „Градски проекти“ ООД е сключен договор за наем, по силата на който „Градски проекти“ ООД наема недвижим имот – ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** /нов идентификатор ***/, с обща площ от 26 дка, ведно с намиращите се в имота сгради.

Осъществявайки правото си да преотдава недвижимия имот, е сключен и договорът за наем от 28.09.2018 г., по силата на който „Градски проекти“ ООД преотдава 3000 кв.м. от посочения имот на „Палфингер ПТ България“ ЕООД, срещу задължение за плащане на месечна наемна цена в размер на 6000 лв. без ДДС или 7200 лв. с ДДС. Срокът на договора за наем е 3 години, считано от 01.10.2018 г. До изтичането на срока ответникът е получавал съответните фактури и погасявал месечните си задължения по договора за наем. След 01.10.2021 г. „Палфингер ПТ България“ ООД е продължило да ползва наетия имот, на което ищецът не се е противопоставил. Ползването е продължило до 30.04.2023 г. и се е изразявало в навлизане в имота с леки и товарни МПС, маневриране в него, паркиране и престой на същите, присъствие на служители на ответника в рамките на работното им време, оставяне и съхраняване на вещи, собственост на ответника. На 11.07.2023 г. ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение, тъй като за времето на ползване не са постъпвали плащания. Счита, че след изтичане на уговорения срок в договора, той се е трансформирал в безсрочен. По тази причина са предявени искове за заплащане на главница за дължимия наем за периода м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. включително по трансформирания в безсрочен договор за наем от 28.09.2018 г., в общ размер на 28800 лв. с ДДС, както и неустойка за забавено плащане на наемна цена за м. октомври 2021 г. в размер на 7200 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /изменението е допуснато с определение на съда от 17.02.2025 г./.

С отговора на исковата молба са наведени следните възражения: ищецът не е легитимиран да води исковете, тъй като няма правна връзка с 4 имота нито по време на, нито след изтичане на срока на договора за наем.

Няма доказателства, че ищецът е предал имота, и съответно да се определи какво е следвало да бъде върнато като държане. Договорът не може да се трансформира в безсрочен, поради нехайството на наемодателя да потърси връщане на имота срещу приемо-предавателен протокол или поради липса на покана за освобождаване. Законът изисква доказване на знание от страна на вече бившия наемодател, който до деня на получаване на поканата, приложена към исковата молба, не е засвидетелствал интерес към имота. До деня на прекратяване на договора за наем ищецът неизменно е издавал фактури, след което преустановява това. Неоснователна е претенцията за неустойка, след като няма изискуемост на задължението за плащане, поради неиздаването на фактура. Неустоечната клауза не може да се приложи, ако се приеме, че договорът е прекратен с изтичане на срока. На 04.04.2023 г. собственикът на имота се явил при ответника и имал претенции, че той ползва негов имот.

Направено било геодезическо заснемане, на което са присъствали служители на ответника, при което е установено, че върху част от имота, с площ не повече от 633 кв.м. са налице стелажи, заради които ответникът е приел, че ще възмезди собственика, но впоследствие контактите били преустановени. Сочи се, че ако и да е имало някакво ползване на част от поземления имот, след изтичане срока на договора, е ползвана площ от не повече от 633 кв.м., поради което претенция за заплащане на наем или обезщетение за по-голяма площ се явява неоснователна.

С допълнителната искова молба са изложени съображения, че ответникът е изпълнявал точно задълженията си до 01.10.2021 г., поради което има яснота за точния терен, отдаден под наем. Поддържа се, че претендираните суми за периода м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. са дължими по сключения между страните договор за наем, който поради продължилото ползване със знанието и без противопоставянето на наемодателя, се счита продължен за неопределен срок. При условията на евентуалност, в случай, че ответникът твърди, че договорът не е продължен и съдът приеме такова становище, е направено искане претендираната сума за посочения период и размер да се присъди като обезщетение за ползване на имота без правно основание. Неиздаването на фактура не може да се тълкува като липса на дължимост на вземанията. Оспорва се твърдението, че са били ползвани само 633 кв.м., вместо целите 3000 кв.м., но дори да се приеме, че 5 имотът не е ползван по най-пълния начин, отново се дължи цялата наемна цена.

С отговора на допълнителната искова молба се поддържат изложените оспорвания. В случай, че се приеме, че искът е за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, не се дължи ДДС върху сумата, както и неустойка за забава. Оспорва се съществуването на договор за наем между собственика на имота и ищеца, като се изразяват опасения, че собственикът може да заяви самостоятелни претенции срещу ответника. Заема се становище, че ако се установи неосвободена площ, същата се равнява на не повече от 633 кв.м. и независимо от основанието за дължимост на сумата, тя следва да се определи на база реално ползвана площ. По същия начин следва да се процедира и при неустоечната претенция, ако се приеме същата за основателна.

Третото лице помагач ЕТ „Д. Г. – Комерсиал“ заема становище, че има сключен договор за наем с „Градски проекти“ ООД от 01.09.2018 г., с който е дал възможност на дружеството да преотдава под наем притежавания от него недвижим имот от 26 дка. „Палфингер ПТ България“ ЕООД имат съседен имот и по тази причина са проявили интерес към наемането и на притежавания от третото лице имот. "Палфингер ПГ България“ ЕООД са ползвали имота не само до 01.10.2021 г., но и след това, като ползваната площ е много по-голяма от твърдяните 633 кв.м.