Решение № 1244 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - ВА. при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА. Административно наказателно дело № 20265330201297 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25 – 1030 – 008799/ 04.12.2025 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Т. А. Т. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалванато НП, като се моли за неговата отмяна. Алтернативно поддържа се искане за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Смята жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на оспореното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.11.2025 г., около 18,20 часа жалбоподателката Т. управлявала личния си лек автомобил – Тойота Рав, с рег. № ***, в град Пловдив. Същата се движела по ул. „Васил Левски“, когато достигнала до № 86 – паркинга на магазин „Билла“. Тогава Т. предприела маневра завИ.е надясно за навлизане на територията на паркинга на магазин „Билла“. За контролиране достъпа до паркинга била монтирана бариера, която се вдигала след разчитане регистрационния номер на автомобила. Същевременно непосредствено на тротоара била монтирана табела с надпис „Вход/ Изход“. До табелката, извън зоната на тротоара, от дясната страна била поставена /неясно от кого и кога/ бяла циментова саксия, която впоследствие била описана от актосъставителя, с дължина от около метър и височина от около 50 см. Същата била поставена „като продължение на бариерата“ , но била на много по – ниска височина от нея.

Така, жалбоподателката предприемайки маневра завой надясно спряла пред бариерата на паркинга и изчакала автомобилът й да бъде пропуснат.

След като бариерата отчела регистрационния номер на МПС, се вдигнала и жалбоподателката привела автомобила в движение изключително бавно.

Тогава същата чула странен звук и веднага спряла автомобила си. Установила, че в дясно от нея на самия вход на паркинга, до табелата „вход/ изход“ била поставена описаната по – горе саксия, в ръба на която пасажерска врата на автомобила й влезнала в съприкосновение. В резултат от така настъпилото ПТП била причинена имуществена вреда – драскотина в долната част на дясната пасажерска врата. Всичко описано било възприето от намиращия се на входа на магазин „Билла“, в зоната до количките, свид. Ш. - партньор на жалбоподателката, който я чакал да пристигне, за да посетят търговския обект.

Изненадана от наличието на коментираната саксия, непосредствено на входа на паркинга, жалбоподателката Т., заедно със свид. Ш., веднага констатирала настъпилите имуществени вреди и подала сигнал на тел. 112.

На място пристигнал свид. С., който след разговор с жалбоподателката Т., свид. Ш. и оглед на настъпилите щети по МПС, приел, че настъпилото ПТП е вследствие виновно поведение на жалбоподателката Т., изразило се в загуба на контрол над управлявания от нея автомобил при извършваната маневра завой на дясно за влизане в паркинга на магазин „Билла“. Така, свид. С. приел, 2 че е настъпило ПТП с материални щети по вина на жалбоподателката и в нейно присъствие и присъствието на свид. Ш., и пол. служител Сариев, съставил АУАН серия G A № 3301582. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателката, като същата го подписала изрично отбелязвайки, че има възражения. На място били съставени протокол за ПТП, снимков материал на процесния автомобил и щетите по него, както и на мястото на произшествието. Допълнителни възражения в срока по чл. 44 ЗАНН не постъпили, като въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Администрацията приела, че жалбоподателката е нарушила чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което й било наложено наказание глоба на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. С. – актосъставител, които съдът кредитира като добросъвестно дадени.

Такива са и показанията на свид. Ш. – партньор, живущ във фактическо съжителство с жалбоподателката. Последното мотивира съда да подходи с особено внимание към показанията на свид. Ш.. Прочита на заявеното от него, анализирано самостоятелно и в съвкупност с показанията на актосъставителя и приобщените по делото писмени доказателства, както и приложения по преписката снимков материал, водят на извод за добросъвестност на заявеното от свид. Ш.. Същият напълно логично, последователно и екзактно описа възприетите непосредствено от него събития, включително поведението на жалбоподателката Т. при навлизане в зоната на паркинга на магазин „Билла“, както и уведомяването на органите на реда на тел. 112. Ето защо и съдът намира, че показанията на свид.Ш. са годен доказателствен източник на базата на който съдът формира изводите си от фактическа страна. Събраните по делото гласни доказателства се подкрепят и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – както тези приложени по АНП, така и събраните в хода на съдебното следствие.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на жалбоподателката.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението, което администрацията е приела да е било 3 извършено, е описано в пълнота. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствието на жалбоподателката, подписан е както от нея, така и от актосъставителя и свидетеля очевидец. Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената заповед от министъра на вътрешните работи. В него е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Въпреки горното, съдът намира, че от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, на първо място, се опровергават изводите от фактическа страна до които актосъставителят и административно – наказващият орган са достигнали. Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установи, че реализиралото се в действителността управление от страна на жалбоподателката Т. на собствения й лек автомобил не е било по начин довел до загуба на контрол на МПС. Установи се от доказателствата по делото, че Т. се е движила с изключително ниска скорост, като при навлизане на паркинга е спряла, за да изчака вдигането на бариерата, след което е привела МПС в движение. Именно в този момент е възникнало съприкосновението между управлявания от нея автомобил и въпросната саксия, за която съдът е на мнение, че представлява нерегламентирано поставен елемент от градската среда, представляващ препятствие на пътя, създаващо непосредствен риск от ПТП. Посоченото се установява от приложените по преписката снимки, изготвени от актосъставителя. Видно е, че въпросната саксия е поставена отдясно на платното за движение като „продължение“ на бариерата. От заявеното от свид. Ш. и при съпоставка с констатираните имуществени вреди по процесния автомобил, с категоричност се опровергава извода, че жалбоподателката не е съобразила поведението си с правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и се е „блъснала“ странично в саксията.

Отделно от това, предвид представените по делото снимкови материали, изготвени от актосъставителя и колегата му при посещение на местопроизшествието, в контекста на показанията на свид. Ш. и естеството на настъпилите материални щети, съдът намира за напълно неправилен извода на администрацията изобщо да има каквото и да било виновно поведение от страна на жалбоподателката.

Предвид описаното по – горе разположение на въпросната саксия, съдът приема, че по делото липсват данни жалбоподателката като водач на ППС да е възприела саксията, или да е била в състояние да предвиди, вече в тъмната част на денонощието, при движение за навлизане в паркинга на магазин „Билла“, че може да попадне в участък от пътя представляващ вход за паркинг, върху който има поставен такъв предмет, респективно да формира представи за обстоятелството, че вследствие наличието му на пътното платно, върху съответният пътен участък има препятствие. Следователно описаното по – горе ПТП не е вследствие на загуба на контрол върху МПС, а вследствие 4 на наличието на елемент от градската среда, какъвто представлява въпросната саксия, поставен в нарушение на правилата на ЗДвП и ЗУТ. Тук е моментът да се подчертае, че съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, компонентите на градската среда / каквито са спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, чешми, фонтани, часовници, кашпи, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други обекти, свързани с облика на градските пространства/, и техните елементи трябва да се изграждат и поддържат в добро техническо състояние и да са видими и лесно разпознаваеми. В този смисъл, имайки предвид, че възможностите на дееца да предвиди и предотврати настъпването на вредоносния резултат се преценява не изобщо, по принцип, а конкретно за всеки отделен случай и с оглед материалите по делото в конкретния случай, съдът приема, че липсва виновна причинна връзка между действията на жалбоподателката и настъпилите последици.

В случая не се доказа, че настъпилото ПТП се намира в причинна връзка с поведението на водача и с евентуално допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което извършеното от Т. деяние осъществява признаците на посоченото в разпоредбата на чл. 15 от НК случайно деяние. Деянието на водача е случайно, защото опасността за него не е била предвидима, поради което е настъпил непредотвратим пътен инцидент.

В този смисъл не би следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача, доколкото същият нито е знаел, нито е могъл да предвиди наличието на въпросната саксия на пътната настилка към входа за паркинга. Не се установява жалбоподателката като водач да е пропуснала преценката на релевантните фактори, влияещи върху пътната обстановка и възможността й да упражнява непрекъснат контрол върху ППС, което е управлявала. При това положение, доколкото деянието не е виновно извършено, Т. не следва да отговаря за настъпилите общественоопасни последици. Според установената съдебна практика на ВКС деянието, в резултат на което е станало пътнотранспортно произшествие със съставомерни последици, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за дееца и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици, както и когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредните последици, е налице случайно деяние.