Решение № 20916 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20916 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221110108692 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от Р. С. Х., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, за прогласяване нищожността на клаузите на т. 7. 1, т. 7. 3, т. 7.

9, т. 8, и т. 19. 2 от Общите условия, изготвени от ответника, както и на чл. 8, чл. 9, чл. 12, чл. 14 и чл. 15 от сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г., както и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв., получени от „Банка ДСК“ АД без правно основание за периода 18.02.2017 г. – 17.02.2022 г. включително /съгласно уточнителна молба с вх. № от 31.03.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 310.06 лв. за периода 18.02.2017 г. до 17.02.2022 г. включително/. Претендира обезщетение за забава до окончателното изплащане на задължението, т. е. и законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба – виж петитум на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2013 г. ищецът е подписал Договор за кредит за текущо потребление с ответното дружество със следните параметри на кредита: сума на кредита в размер на 15 600 лв., срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 197.19 лв. Кредитът е бил надлежно погасен. Твърди, че предвид характера на договора, приложение намирали разпоредбите на ЗЗП. При подписване на процесния договор потребителят възразил срещу съдържанието на клаузите на т. 7. 1, т. 7. 3, т. 7. 9, т. 8, и т. 19.

2 от Общите условия, изготвени от ответника, както и на чл. 8, чл. 9, чл. 12, чл. 14 и чл. 15 от сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г. и пожелал да бъдат заменени с други, индивидуално уговорени между страните, но кредиторът отказал. Посочва, че през 2016 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № от 1

31.03.2022 г./ установил, че месечната погасителна вноска за кредита е увеличена в резултат от промяна в лихвения процент, прилаган от банката и вече е в размер на 218.37 лв., вместо първоначално уговорената сума от 197.19 лв. В резултат от това ответникът получил допълнително сумата от общо 1 200 лв., които според ищеца са платени без основание и подлежат на връщане, доколкото процесният договор съдържал неравноправни клаузи, които поради това били нищожни. В уточнителна молба с вх. № от 09.06.2022 г., ищецът уточнява, че разпоредбата на т. 7.1 от Общите условия, приложими към процесния договор за кредит, е неравноправна, доколкото лихвеният процент, заложен в договора, е поставен в зависимост от базовия лихвен процент, който нямал конкретна стойност, а представлявал величина, която се променяла своеволно и едностранно от кредитора въз основа на едностранни негови решения и неясна методология. Счита, че т. 7. 3 от Общите условия съдържал нищожно правило, тъй като размерът на анюитетната месечна вноска бил поставен в зависимост единствено от волята на кредитора, промените в нея ставали автоматично задължителни за потребителя, като той нямал право да възрази или да се откаже от договора за кредит. По отношение на т. 7. 9 от Общите условия счита, че неравноправността се състояла в това, че кредитополучателят не е имал възможност за индивидуално договаряне с кредитора на условията за преференции и отстъпки, предоставени по кредита, а последните били едностранно и предварително определени от ответника, като при неизпълнение на заложените в договора условия се променял размерът на анюитетната вноска. Сочи, че т. 8 от Общите условия на ответника и чл. 15 от договора също представляват неравноправни клаузи, защото ищецът не бил надлежно запознат с тарифите на банката за таксите и комисионните към датата на сключване на договора, такива не му били предоставени за сведение и страната не е имала възможност да повлияе върху размера на събираните от кредитора такси и комисионни. На следващо място твърди неравноправност на т. 19. 2 от Общите условия, доколкото счита за недопустима уговорката, че предсрочната изискуемост на кредита ще настъпи при забава или неплащане на определен брой вноски, предвид, че същата не можела да настъпи автоматично, а следвало задължително да се съобщи на длъжника. Счита за неравноправна и клаузата на чл. 8 от процесния договор за кредит, тъй като условията на програма „ДСК Престиж“ били едностранно определени от кредитора, нарушаването им водело до увеличаване на лихвения процент без да е определен максимален размер на това увеличение. Поддържа, че чл. 9 от договора също е нищожен, поради обстоятелството, че ГПР бил поставен в зависимост от волята на кредитора, който разполагал с възможност за едностранното му повишаване без да е установен краен предел за това действие. Твърди, че при сключване на договора на кредитополучателя не е представена никаква преддоговорна информация, с оглед което приема, че разпоредбата на чл. 12 от договора е неравноправна. Счита за нищожна и клаузата на чл. 14 от договора, доколкото на ищеца не била предоставена възможност да влияе върху съдържанието на приложимите Общи условия. Претендира и обезщетение за забава за периода 18.02.2017 г. до 17.02.2022 г. включително. Предвид изложеното, моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените в хода на настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Сочи банкова сметка с IBAN: BG28RZBB9155101234734.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Липсвал правен интерес за предявяване на исковете за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 15 от процесния договор за кредит, както и на тези по т. 7.1, т. 7.3. т. 8 и т.

19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Посочва, че сумата по кредита била усвоена на 10.07.2013 г. чрез превод по разплащателна сметка на кредитополучателя. Кредитът бил олихвяван с преференциален променлив референтен лихвен процент в размер на 8.95 % годишно, на основание и при изпълнение на Условията по програмата „ДСК Престиж“, като при нарушаване на тези условия, кредитополучателят губел преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал съгласно условията. Сочи, че преференциалните условия били подписани и приети от кредитополучателя. Съгласно т. 9.1.1 от Раздел II Отнемане на преференции по Условията по програмата „ДСК Престиж“, когато в продължение на два последователни месеца не постъпи работна заплата по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита при банката, но по сметката постъпва погасителна вноска по кредита, преференцията по т. 1.1 подлежала на частично отнемане, като приложимият лихвен процент се увеличавал и остатъкът от кредита започвал да се олихвява от първата следваща падежна дата с лихвения процент, приложим при изпълнение на условията по т. 1.3. от Условията по програма „ДСК Престиж". Съгласно т. 1.3. от Условията кредитополучателят можел да ползва преференциални условия за олихвяване на ползвания от него банков кредит в лева, при промоционална лихва в размер на 11.95%, без превод на работна заплата, при превод на погасителната вноска по кредита, с обезпечение поръчителство на физическо лице. Посочва, че процесният договор за кредит бил обезпечен чрез сключен договор за поръчителство на физическо лице от 10.07.2013 г. с Дилян Цветанов Димитров. Навежда твърдения, че към 23.12.2014 г. трудовото правоотношение между ищеца и неговия работодател било прекратено, като в продължение на три последователни месеца от 23.12.2014 г. до 23.02.2015 г. по разплащателната сметка не били постъпвали суми с произход работна заплата, което довело до отпадане на преференцията. На 23.03.2015 г., съгласно разпоредбите на Условията по програма „ДСК Престиж", непогасената главница по кредита била олихвена с преференциален лихвен процент от 11.95 %, което довело до промяна и увеличение на месечната погасителна вноска. Счита, че не е налице основание за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8, чл. 9, чл. 12 и чл. 14 от процесния договор за кредит, доколкото основанието за изменение на приложимия по кредита лихвен процент имало договорен характер, било налице индивидуално договаряне на преференциалната лихва по кредита, не се предвиждала възможност за банката за едностранна и необоснована промяна на лихвата, клаузата на ГПР била изготвена в съответствие с изискванията на ЗПК, в каквото се намирали и останалите клаузи в договора. Оспорва да е получил сумата в размер от 1 200 лв. без основание, тъй като увеличението на месечната погасителна вноска се основавало на неизпълнението от страна на ищеца на условията за предоставяне на преференциален лихвен процент, които имали обективен характер и изпълнението им не зависело от волята и преценката на кредитора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира 3 разноски.

В съдебно заседание на 25.09.2023 г. е допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на осъдителните претенции. Като е увеличен размерът на иска за главницата от сумата от 1200 лв. на сумата от 1759.11 лв., както и увеличен искът за обезщетение за забава за периода от 18.02.2017 г. до 17.02.2022 г. вкл. от 310.06 лв. на 550.31 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

От фактическа страна:

С определение от 03.03.2023 г. е отделено за безспорно и признато между страните обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Видно от договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2013 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е предоставила на кредитополучателя Р. С. Х. сумата от 15 600 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на подписване на договора, като крайната падежна дата за издължаване на кредита е 10.07.2023 г.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 23 число на месеца – чл. 7 от договора.

Според чл. 8 от договора за кредит – кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.95 % годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента.

Годишният процент на разходите по кредита е 9.59 %. ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия - чл. 9 от договора. Съгласно чл. 12 от договора с подписването на договора кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора чл. 14 от договора. В чл. 15 е посочено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/. Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на 4 сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове /Приложение № 3/. Договорът е обезпечен с договор за поръчителство от 10.07.2013 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Дилян Цветанов Димитров.