Решение № 249 от 10.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 189 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1064/2023 г. по описа на РС – Б., е признато за установено, че Ц. Х. М. не дължи, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на Б. С. З. сумата от 2945 лв., представляваща главница – сума, получена на отпаднало основание поради разваляне на договор за ремонтна дейност, сключен на 27.10.2006 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2007 г. до окончателното плащане /изчислена в размер на 4909.28 лв. към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № 20231810400083 по описа на ДСИ при РС - Б. - 25.05.2023 г./, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.10.2013 г. по гр. д. № 708/2007 г. по описа на РС - Б., които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20231810400083 по описа на ДСИ при РС - Б., както и че не дължи сумата от 72.60 лв. - разноски по изп. д. № 20231810400083 по описа на ДСИ при РС - Б. и сумата от 648.34 лв. - такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като същите суми представляват разноски по новообразувано изпълнително дело, вземането по което е погасено по давност към датата на образуването му. С решението в полза на ищеца са присъдени и разноски.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност изцяло и недопустимост в частта, 1 в която е признато за установено, че Ц. Х. М. не дължи на Б. С. З. сумите от 72.60 лв. /разноски по изпълнителното дело/ и 648.34 лв. /държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, съответно се иска обезсилване на решението в частта досежно разноските по изпълнителното дело и таксата по чл. 53 от тарифата и отмяната му в останалата част, евентуално – отмяната му изцяло.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за допустимост и правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Жалбата е основателна в частта, в която се иска обезсилване на решенето в частта, в която е признато за установено, че Ц. Х. М. не дължи на Б. С. З. сумите от 72.60 лв. /разноски по изпълнителното дело/ и 648.34 лв.

/държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, които суми общо представляват разноски по изп. д.

№ 20231810400083 по описа на ДСИ при РС - Б.. В тази част решението е недопустимо, тъй като вземанията за разноски по изпълнителното дело не могат да бъдат предмет на исковете по чл. 439 ГПК. Само вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, са предмет на исковете по чл. 439 ГПК и само по отношение на тях са относими правните твърдения и подкрепящите ги доводи за погасяване по давност. Освен това са различни титулярите на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, и на част от вземанията за разноски по изпълнителното дело. Титуляр на вземанията по изпълнителния лист е взискателят, докато титуляр на вземанията за тези разноски по изпълнителното дело, които не са внесени авансово от взискателя /таксата по чл. 53 от тарифата/, е държавата /чрез ДСИ и по сметка на РС/.

Следва да се отбележи, че гореизложеното не обуславя извод за дължимост на горепосочените суми от ищеца. Тези суми не се дължат от него, но не като част от предмета на исковете по чл. 439 ГПК, а като последица от уважаване на исковете по чл. 439 ГПК и в съответствие с правилото на чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Сумата от 72.60 лв., представляваща разноски за държавна такса /в размер на 20 лв. за образуване на изпълнително дело по чл. 30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и в размер на 50 лв. за проучване на имуществото на длъжника по чл. 31 от тарифата, заедно с дължимата към БНБ такса в размер на 2.60 лв. за справка във връзка с проучването на имуществото/, която с разпореждането на ДСИ при РС – Б. от 23.05.2023 г. е възложена в тежест на длъжника и е платена от взискателя на 22.05.2023 г. като дължима авансово, при този изход на настоящото производство не може да остане в тежест на длъжника по изпълнителното дело. Уважаването на иск по чл. 439 ГПК има за последица прекратяване на производството по принудително изпълнение по 2 вина на взискателя, тъй като поради неговото бездействие вземането му се е погасило по давност, при това още преди образуване на изпълнителното производство, в което горепосочените авансово дължими разноски са сторени.

Поради това, а и съобразно чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК тези разноски остават в тежест на взискателя. Сумата от 648.34 лв., представляваща държавна такса по чл. 53 от тарифата, която в ПДИ е посочена като дължима от длъжника, но не е внесена от взискателя поради това, че не се дължи авансово, се събира при изпълнение на паричното вземане върху стойността на събраната сума.

Поради това същата в случая изобщо не се дължи. Както се посочи, уважаването на иск по чл. 439 ГПК има за последица прекратяване на производството по принудително изпълнение, при което до изпълнение на паричните вземания, за принудителното събиране на които е образувано изпълнителното производство, няма да се стигне /нито доброволно в резултат на изпратената ПДИ, нито принудително чрез съответния изпълнителен способ/, т. е. такса по чл. 53 от тарифата не се дължи в полза на държавата.

В останалата част жалбата е неоснователна.

За да уважи исковете в частта за сумите, за които е издаден изпълнителният лист, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на принудителното изпълнение, са погасени по давност /изтекла в периода 15.02.2016 г. - 15.02.2021 г./, тъй като от датата на последното изпълнително действие - налагане на възбрана на 15.02.2016 г., не са извършвани изпълнителни действия за период от повече от 5 години, а възражението на ответника, че давността е прекъсната с молба на взискателя от 19.07.2019 г., с която е поискано прехвърляне на изпълнително дело № 20169280402558 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова от този ЧСИ на ЧСИ Наталия Дангова, е неоснователно.

В горепосочената част решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени въз основа на закона и при съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните. Тези изводи се споделят изцяло от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва само с оглед изложените във въззивното производство доводи на страните да се добави следното:

Доводите във въззивната жалба за неправилност на решението в горепосочената част се свеждат до твърдението, че давността е прекъсната на 19.07.2019 г. с подаване на молба с вх. № 2600 от взискателя, с която е поискано прехвърляне на изпълнително дело № 20169280402558 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова от този ЧСИ на ЧСИ Наталия Дангова. Според въззивника с тази молба е поискано не само прехвърляне на делото на друг ЧСИ, но и предприемане на действия по изпълнението, поради което именно молбата прекъсвала давността.

Тези доводи са неоснователни, съответно е правилен направеният от първоинстанционния съд извод, че с тази молба давността не е прекъсната.

Видно от самата молба /съдържаща се на л. 77 от представеното по делото изп. д. № 20197930400719 по описа на ЧСИ Наталия Дангова/, със същата е 3 поискано „посоченото дело да бъде прехвърлено за продължаване на действия по изпълнението на ЧСИ с рег. № 793 /Дангова/“. От съдържанието на молбата е видно, че със същата не е направено искане за предприемане на изпълнителни действия – нито е поискано предприемане на конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, нито изложеното в молбата може да се тълкува в смисъл, че е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Молбата единствено десезира ЧСИ Магдалена Стоянова и съдържа искане за изпращане на делото на друг ЧСИ, като в тази връзка е изцяло основателно изложеното в отговора на въззивната жалба.

Молбата се приравнява на такава за образуване на изпълнително производство /в случая - пред нов съдебен изпълнител/ и не представлява действие, което прекъсва давността с оглед на задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка въззиваемият се позовава и на незадължителна съдебна практика, приетото в която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Съобразно всичко гореизложено решението следва да бъде обезсилено в частта, в която е признато за установено, че Ц. Х. М. не дължи на Б. С. З. сумите от 72.60 лв. /разноски по изпълнителното дело/ и 648.34 лв. /държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част, а в останалата част поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото.

Същият е направил и претендира с представения списък по чл. 80 ГПК разноски само за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1200 лв., съответно тези разноски следва да му се присъдят.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 189 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1064/2023 г. по описа на РС – Б., в частта, в която е признато за установено, че Ц. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № 24 не дължи на Б. С.

З. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „С.“, бл. 13, вх. А, ет. 7 сумата от 72.60 лв. /седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски по изпълнителното дело /авансово внесени държавни такси по чл. 30 и чл. 31 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, и сумата от 648.34 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 189 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1064/2023 г. по описа на РС – Б. в останалата част.

4

ОСЪЖДА Б. С. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „С.“, бл. 13, вх. А, ет. 7 да плати на Ц. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № 24 сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5