Определение № 1630 от 25.08.2020, Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер1630 25.08.2020 г. град

Бургас

Административен съд – гр.Бургас, III-ти състав, на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

Съдия: Ч. Димитров като разгледа адм.д. №1721 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Ч.Г.Г. *** против мълчалив отказ на кмета на Община Бургас или упълномощено от него лице да допълни предоставена му неточна или непълна обществена информация.

В искането е отправено искане за отвод на всички съдии от Административен съд-Бургас, а като основание е посочено: „Съда дава указания за ДТ която не се дължи по специалната процедура и предмета, както и на основание Тарифа на МС, което уронва престижа на съдебната власт.“

Така направеното искане съдебният състав намира за неоснователно по следните причини:

Приложима в настоящата хипотеза спрямо направеното искане за отвод е разпоредбата на чл.22 от ГПК, вр. чл.144 АПК. В същата са изброени абсолютните предпоставки за отвод по т.т. от 1 до 5, а в т.6 е посочено че не може да участва като съдия по делото лице „относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.“ Като такова обстоятелство жалбоподателят е посочил, поисканата държавна такса за произнасяне по отправеното искане. Предпоставка за редовност на отправеното искане е заплащането на държавна такса, поради което то не може да бъде възприето за обективен белег на пристрастност. Изискването е установено в разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от АПК вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата. Това нормативноустановено задължение и не може да бъде преодоляно с искане за отвод. Условието за заплащане на държавна такса е правило, установено с разпоредбата на чл.12, ал.3 от АПК според която, „в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс/АПК/ се събират такси и разноски“. Изключение от този принцип е постановено с разпоредбата на чл.5 от ЗДТ, където са изброени случаите, при които не се заплаща държавна такса, но доказателства в тази насока не са представени, нито е отправено искане за освобождаване от държавна такса.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице предвидените в закона основания за отвод, при наличието на които съдията-докладчик следва да се отстрани от разглеждане на настоящия спор, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на Ч.Г.Г. по адм.д.№1721/2020г. по описа на АдмС Бургас.

Определението е окончателно.

СЪДИЯ