Акт от 16.06.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№412 от 16.06.2022 г., гр. Хасково

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА като разгледа дело № 206/2022 г. по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от

Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А.У.А. срещу Решение №

1478/18.02.2022 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било издадено в нарушение на чл. 8 ЗУБ и при неспазване на принципа на безпристрастност, не било съобразено и индивидуалното положение на жалбоподателя. Същият бил преследван поради своето политическо мнение и поради това, че не подкрепя гХамасТ Р организацията, която упражнява фактическата власт в Ивицата Газа. Бил задържан два пъти Р през месеца май и ноември 2020 г., като административният орган неправилно бил посочил, че гчуждият гражданин е продължил да живее необезпокоявано в ПалестинаТ след месец май 2020 г. Представен бил доклад, че г-н А. е понесъл множество травми в главата, гърдите, горните и долните крайници, което противоречи на абсолютната забрана на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека /гникой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказаниеТ/. Твърди се също, че жалбоподателят бил малтретиран и от собствения си баща, поддръжник на Хамас. Нарушена била разпоредбата на чл. 75 ЗУБ.

Административният орган не бил провел интервю по чл. 63а, ал. 5 ЗУБ, за да изясни причините г-н А. да не напусне дома си въпреки тормоза, вкл. и да се премести гв друг град в ПалестинаТ. Сочат се данни за присъда спрямо г-н А., постановена спрямо него след напускането на Ивицата Газа.

Изложени са подробни съображения, че случаят на жалбоподателя попада в хипотезата на чл. 1D, изр. 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ¤ 1, б. гаТ, изр. Второ от Директива 2011/95/ЕС, като не било необходимо лицето задължително да докаже, че има основателни опасения от преследване. В подкрепа на горното било приложено копие на регистрационна карта към Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток, съгласно която жалбоподателят е признат за палестински бежанец от международната общност и има право на бежански статут съгласно Конвенцията от 1951 г. Невъзможно било завръщането на територията на Ивицата Газа, тъй като било необходимо разрешение от израелските власти с изключителен контрол върху влизане/излизане през границите на Палестина, а преминаването през Рафа /Египет/ било затруднено поради отварянето на пункта за много кратки периоди. Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток не била в състояние да осигури на палестинските бежанци помощта, от която се нуждаят с качеството, което да отговаря на минималните изисквания. В нарушение на чл. 75 ЗУБ и чл. 35 АПК не била събрана и преценена актуалната информация за страната на произход Р Ивицата Газа, а именно Р напрежението между палестинските въоръжени групи и Израел се увеличило при отчетния период /август 2021 г./, бомбардировките през месец май 2021 г., недостиг на храна, ток, питейна вода. Връщането на г-н А. в Ивицата Газа би застрашило в прекомерна степен живота и сигурността му, в нарушение на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 2-3 от Европейската конвенция за правата на човека. Моли оспореното решение да бъде отменено, а преписката Р върната на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят - А.У.А., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът

Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Акцентира, че от представената регистрационна карта за палестински бежанец, издадена от Върховния комисариат на ООН не се обуславя извод, че жалбоподателят е признат за бежанец.

Представителят на Окръжна прокуратура, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На

03.08.2021 г. /с молба вх. № 105450-3110 Р л. 94/ А.У.А. от Палестина е поискал закрила в Република България. Молбата е изпратена в ДАБ при МС.

На

11.08.2021 г. /с молба вх. № 1914 Р л. 93/ кандидатът е регистриран като А. /собствено/ У. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на *** г. в Палестинска окупирана територия, без гражданство, ЛНЧ *********** /регистрационна карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС Р л. 75/, етническа принадлежност Р ., религия: * Р сунит, семейно положение Р * /л. 69-69-гръб; декларация Р л. 77, регистрационен лист Р л. 91/.

На

18.09.2021 г. е проведено интервю с г-н А.

/покана Р л. 80; протокол Р л. 68-71/. Същият заявява, че е напуснал Палестина, Ивицата Газа, през февруари 2021 г. и преминал в Египет, където останал няколко дни. След това е заминал за Турция, а на 09.07.2021 г. по незаконен начин влязъл в Република България, през зелена граница, преминавайки транзитно през Гърция /заповед на Началник на ГПУ Р Ивайловград Р л. 95/. На българска територия го очаквал автомобил с две момичета, работещи в организация за защита на човешките права и с чиято помощ стигнал до полицията, където подписал молба за закрила. Бил отведен в бежански център. Допълва, че имал опасения за сигурността си в Палестина, тъй като не споделял убежденията на групировката гХамасТ. В групировката членувал и неговият баща, поради което последният го малтретирал многократно. В Палестина, в тяхното общество, всички членове на семейството трябвало да се съобразяват с определени правила, вкл. с идеите на гХамасТ. През месец май 2020 г. публикувал пост в социалната мрежа гФейсбукТ, в което изразил мнението си за групировката гХамасТ, довело до задържането му в продължение на шест дни и упражнено физическо насилие върху него. През месец февруари 2021 г. направил неуспешен опит да напусне страната си, защото имало доноси срещу него. Посочва, че е подал молба за закрила в Република България поради задържането му от полицията, тъй като целта му била до достигне до Белгия или Швеция. Твърди, че не е имал персонални проблеми заради етническата си /арабин/ и религиозна принадлежност /мюсюлманин-сунит/ в страната на произход, че не членува в политическа партия или организация. Бил заплашван от баща си, както и от хора, работещи за държавна сигурност. Посочва, че не иска да се връща в Палестина, защото ще бъде отведен в затвор и отново малтретиран.

На

20.09.2021 г. по повод искане от Директора на РПЦ Р Харманли, ДАБ при МС, е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А.У.А., роден *** г. в Палестинска окупирана територия, в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 67; л. 76/.

Въз основа на гореизложените факти и справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС /л. 43-56/ с Решение № 1478/18.02.2022 г. Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.У.А. /л. 15-21/.

Решението е връчено на г-н А. на 23.02.2022 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, Решение № 1478/18.02.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.

52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ - л. 42/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А.У.А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС /л. 67/. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А.У.А. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище /л. 22/, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А.У.А., инициирало производството за предоставяне на международна закрила, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрилаТ. Липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се установят твърдените от него факти, което препятства преценката относно изявленията му, конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ/.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-н А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се споделя от съда твърдението, че случаят на жалбоподателя попада в хипотезата на чл. 1D, изр. 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 12, ¤ 1, б. гаТ, изр.