Решение № 10018 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10018 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110143471 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от С. И. Д., ЕГН **********, с адрес ........ чрез адв. ....... срещу ...... ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ........ обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2022 г. и за осъждане на ответника да заплати сумата 6000,92 лв., представляваща платена без правно основание сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия договор, предвиждаща обезпечение чрез поръчителство, предоставено от ......

Ищцата твърди, че на 20.10.2022 г. между нея, в качеството на кредитополучател, и ответното дружество, в качеството на кредитор, е сключен Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставена сума в размер на 5000 лв. Посочва, че в договора е уговорено задължение за връщане на обща сума 6750 лв., при договорен годишен лихвен процент 23,33 % и посочен годишен процент на разходите 49,66 %. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него годишен процент на разходите не отразява действителната цена на кредита и не включва възнаграждението по договора за гаранция, сключен с ...... което е в размер на 5050 лв.

Твърди, че това възнаграждение представлява общ разход по кредита, тъй като обезпечението чрез гаранция не е било действително свободно избрана, самостоятелна и незадължителна услуга, а е било обусловено от получаването на кредита и е било предвидено в чл. 5 от договора за кредит като част от договорната конструкция, чрез която се осигурява отпускането на заемната сума.

1

Ищцата излага, че чрез невключването на възнаграждението за гаранция в годишния процент на разходите е създадена привидност, че цената на кредита е в рамките на законово допустимото, докато реалният годишен процент на разходите надвишава установения в закона предел. Според ищцата договорът противоречи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и на добрите нрави, доколкото при предоставена главница от 5000 лв. потребителят е натоварен с разход за гаранция от 5050 лв., наред с възнаградителната лихва и останалите начисления. Поддържа, че след като договорът е недействителен, тя дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 5000 лв., поради което всичко платено над тази сума е недължимо. Твърди, че е заплатила общо 11000,92 лв., поради което претендира разликата от 6000,92 лв.

Ответникът ....... оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е валиден и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Поддържа, че посоченият в договора годишен процент на разходите е правилно изчислен, тъй като възнаграждението по договора за гаранция не следва да бъде включвано в него. Според ответника услугата по предоставяне на гаранция е отделна и незадължителна услуга, предоставяна от трето лице, различно от кредитора. Излага, че ищцата е имала възможност да предложи собствен поръчител или да избере друга допустима форма на обезпечение, като доброволно е избрала гаранцията от ...... Твърди, че ищцата е била предварително, ясно и пълно информирана за всички дължими суми, включително за възнаграждението за гаранция, и че не е налице заблуждаваща търговска практика.

Ответникът оспорва и твърдението за свързаност между него и гаранта в смисъл, който да обоснове заобикаляне на закона, като сочи, че двете дружества са отделни правни и икономически субекти. Поддържа също, че клаузата на чл. 5 от договора не е неравноправна, не противоречи на добрите нрави и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Прави и възражение за недопустимост на претенции, насочени към договора за гаранция, доколкото страна по този договор е ...... а не ........

Съдът намира, че предявеният главен установителен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, както и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, доколкото се твърди противоречие с добрите нрави.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл.

23 ЗПК. Евентуалният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, във връзка с чл. 146 ЗЗП.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищцата следва да установи наличието на облигационно отношение с твърдяното съдържание, качеството си на потребител по договора, твърдените пороци на договора, факта и размера на извършените плащания, както и обстоятелствата, от които извежда недължимостта на платеното над чистата стойност на кредита. Ответникът следва да установи обстоятелствата, на които основава правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително че годишният процент на разходите е изчислен законосъобразно, че възнаграждението за 2 гаранция не представлява задължителен разход по кредита, че потребителят е имал действителен, реален и информиран избор относно обезпечението, както и че договорните клаузи са индивидуално уговорени, ясни, прозрачни и съответстващи на императивните изисквания на потребителското законодателство.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 20.10.2022 г. между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ..........., че размерът на отпуснатия кредит е 5000 лв., че срокът на договора е 18 месеца, че в договора е посочен годишен процент на разходите 49,66 %, че чл. 5 от договора предвижда обезпечение чрез поръчителство, предоставено от ...... че във връзка с договора е сключен договор за гаранция с ......p.l.c., както и че дължимата такса по договора за гаранция е в общ размер на 5050 лв.

По делото са приети писмени доказателства, включително договорът за потребителски кредит, преддоговорната информация, договорът за гаранция с приложимите към него общи условия, данни за извършени плащания, удостоверение за липса на задължения, нареждане разписка за усвояване на сумата от 5000 лв., справки за получени плащания и начисления по договора от счетоводната система на ответника, както и тарифа към общите условия. Приета е и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Б. В., която е изслушана в съдебно заседание и приета без възражения и без поставени допълнителни въпроси от страните.

От писмените доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, при което ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 5000 лв. Договорът е сключен с физическо лице, което не действа в рамките на търговска или професионална дейност, поради което ищцата има качеството потребител, а ответникът има качеството кредитор по смисъла на Закона за потребителския кредит. Поради това договорът попада в приложното поле на специалния защитен режим на ЗПК, чиито разпоредби имат императивен характер и са насочени към осигуряване на реална, ясна и сравнима информация относно икономическата тежест на кредита за потребителя.

От приетия договор се установява, че в него е посочен годишен процент на разходите 49,66 %. Същевременно чл. 5 от договора предвижда кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от ......в полза на дружеството. От съдържанието на договорната уредба се извежда, че това обезпечение не е външно за кредитното правоотношение обстоятелство, възникнало самостоятелно и независимо от него, а е въведено като елемент от договорния механизъм по предоставяне и обслужване на кредита. Възнаграждението за това обезпечение е уговорено в размер на 5050 лв., тоест в размер, който надхвърля чистата стойност на предоставения кредит от 5000 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно счетоводната експертиза като компетентно, обективно, пълно и съответстващо на останалите доказателства по делото.

Заключението е изготвено след проверка на документите по делото и допълнително предоставените от ответника счетоводни данни. То не е оспорено от страните и съдът не 3 констатира основания да се съмнява в неговата правилност.

От заключението на експертизата се установява, че годишният процент на разходите по кредита в размер на 49,66 %, посочен в чл. 4 от договора, включва единствено разхода за възнаградителна лихва при договорен лихвен процент 23,33 %. Експертизата изрично установява, че формулираният в договора годишен процент на разходите не включва възнаграждението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от ......в размер на 5050 лв. При включване на това възнаграждение, заедно с възнаградителната лихва, реалният годишен процент на разходите е изчислен от вещото лице на 136,00 %. Този извод е съществен за спора, тъй като показва, че договорът представя пред потребителя една цена на кредита, а действителната икономическа тежест на кредита е многократно по висока.

От експертизата се установява още, че по процесния договор ищцата е заплатила общо 11000,92 лв., като кредиторът е отнесъл тази сума по отделни пера, както следва: 5000 лв. за главница, 1504,22 лв. за възнаградителна лихва, 4221,70 лв. за гаранция, 250 лв. такси за разходи по събиране на вземането и 25 лв. обезщетение за предсрочно погасяване.

Установява се също, че кредитът е предсрочно погасен. По данни от системата на кредитора заплатената от ищцата сума за гаранция в размер на 4221,70 лв. е преведена към гаранта, като към датата на изготвяне на експертизата не е предоставена счетоводна документация за администрирането на тази сума.

По делото не са събирани гласни доказателства. Поради това съдът формира фактическите си изводи въз основа на писмените доказателства, безспорните обстоятелства и приетата съдебно счетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за потребителски кредит е формален договор, подчинен на специални императивни изисквания за съдържание. Законът изисква потребителят да получи не просто формално посочване на отделни числа, а ясна, вярна и прозрачна информация за цялостната цена на кредита. Годишният процент на разходите е централният законов показател, чрез който потребителят може да прецени икономическите последици от договора, да сравни различни кредитни продукти и да вземе информирано решение дали да се обвърже. Поради това неточното, непълно или подвеждащо посочване на ГПР не представлява маловажен технически пропуск, а засяга самата сърцевина на потребителската защита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и разходи от всякакъв вид, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Когато получаването на кредита или получаването му при предлаганите условия е обусловено от сключването на допълнителен договор или от заплащането на допълнително възнаграждение, този разход не може да бъде изведен извън 4

ГПР само чрез формалното му възлагане на трето лице или чрез обособяването му в отделен договор.

В настоящия случай възнаграждението за гаранция има характер на разход по кредита. То е свързано с договора за кредит, предвидено е във връзка с неговото обезпечаване, известно е на кредитора и е част от икономическата тежест, която потребителят поема, за да получи и обслужва кредита при предложените условия. Обстоятелството, че гаранцията е предоставена от отделно юридическо лице, не променя същността на разхода. За целите на потребителската защита решаващо значение има не формалната правна обособеност на гаранта, а икономическата функция на плащането и връзката му с отпускането на кредита.