Определение № 2032 от 13.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 10.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601942 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение от 27.01.2023 г. по НЧД № 15223/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 107-ми състав, е потвърдил постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 03.11.2022 г., изведено от канцеларията на 04.11.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1896/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 17686/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл. 81, ал. 3 от НК.

По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

Срещу така постановеното определение на СРС, в частта му, в която е прието, че липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, е подадена въззивна частна жалба от посочената като пострадала М. Д. С.. В жалбата се твърди, че фактическата обстановка по досъдебното производство е неправилно установена от прокурора при СРП и това е довело до неправилни изводи, от правна страна. Сочи се, че при първата оперативна интервенция спрямо С., извършена на 01.12.2014 г. във Втора МБАЛ – София, е била допусната лекарска грешка от лекарския екип, изразяваща се в несъобразяване на обстоятелството, съобщено от пациентката, че същата е родилка с вродена бета таласемия, в резултат на което има опасност от кървене и усложнения. Поради това не е била проведена нито окситоцинова, нито метергинова терапия, с цел стимулация на матката за по-бързото 1 свиване след раждането и предотвратяване на евентуален кръвоизлив, в съответствие с медицинските стандарти и добрата лекарска практика.

В жалбата се развиват доводи, че при извършване на плановото оперативно родоразширение чрез секцио цезареа и при следродовото проследяване на пациентката от страна на лекарския екип са били допуснати грешки, немарливост, нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, които, ако не са били допуснати, не би настъпила атония на матката и провеждане на животоспасяващата оперативна интервенция. В подкрепа на изложеното се сочи, че направените прегледи и изследвания преди раждането, по време на престоя на пациентката в Отделението по проблемна бременност във Втора МБАЛ – София, не са дали основание да се приеме отклонение на плацентата и матката от нормалните показатели, нито срастване на матка и плацента.

Изтъква се, че при извършените изследвания на кръвните показатели на С. преди раждането е установен нисък хемоглобин, който е налагал кръвопреливане или отлагане на секциото с няколко дни до стабилизиране на родилката, но това не е било сторено. Излага се, че при извършване на оперативното родоразширение не е направено разширение на цервикалния канал, в нарушение на установените медицински стандарти и добрата лекарска практика, поради което е било невъзможно изхвърлянето на локхиите и вероятно това е довело до увреждане на матката – тя се е опитвала да контрахира, но не е могла да изхвърли локхиите, което е довело до преразтягане на матката, впиване на конците, с които е била зашита и оттам – до вътрешен кръвоизлив. Навеждат се доводи, че по време и след раждането не е проведена профилактика – метергинова или окситоцинова, за по-ефективно контрахиране на матката и избягване на евентуални усложнения или кръвоизлив, а окситоцинова терапия е проведена осем часа по-късно, когато е била безвъзвратно закъсняла и е довела до допълнително усложняване на ситуацията и атония. Застъпва се, че следоперативно С. не е била поставена под активно наблюдение в реанимацията, не са изготвени записи за престоя и извършените там прегледи на пациентката, липсва разрешение за извеждането от реанимация, не е извършена правилна и навременна профилактика, в резултат на което е било допуснато значимо забавяне при диагностицирането на иначе обратимата хипотония на матката. Сочи се, че след установеното кръвотечение и изпаднал голям съсирек в 18.00 часа, т.е. десет часа след секциото, не е било назначено кръвно изследване, за да се проследи хемодинамиката и състоянието на хемоглобина на С., като рискова родилка, а такова е назначено едва на следващия ден.

Твърди се, че в медицинската документация за проведеното лечение има несъответствия и противоречия, като отбелязванията за извършени медицински дейности и диагностика не отговарят на реално извършените такива от медицинския персонал. В тази връзка се изтъкват противоречия относно състоянието на матката на пострадалата в 18.00 часа и четири часа по-късно, както и дозата на предписания и приложения окситоцин.

Изтъква се, че липсва запис за проведено наблюдение от лекар на състоянието на матката на пациентката до 18.00 часа, което неправилно е било изтълкувано от вещите лица в смисъл, че през този период същата не е имала оплаквания.

2

В жалбата се навеждат доводи, че и разследващият полицай, и прокурорът при СРП безкритично са кредитирали заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, въпреки че същите са противоречиви по въпроса, необходимо ли е било прилагане на метергинова или окситоцинова терапия непосредствено след раждането. Вещите лица са игнорирали липсата на данни за обективно проведено следоперативно наблюдение на родилката и данните, че още към 16.00 часа е изпитвала нетърпими болки, като двукратно повиканите медицински сестри не са извършили каквито и да било манипулации до 18.00 часа. Заключенията са изготвени само въз основа на медицинската документация, чиято достоверност е била оборена от експертизата на вещите лица – патоанатоми. Излага се, че по делото са събрани доказателства, оборващи извода на вещите лица за наличие на плацента акрета. Сочи се, че в нарушение на чл. 154 от НПК не са били обсъдени събраните гласни доказателствени средства и в частност – показанията на св. Д. – К. и св. К., и същите не са били съпоставени с експертните заключения, което е довело до неправилно кредитиране на последните. Изтъква се, че медицинската документация, кредитирана от представителя на СРП, няма характер на официален документ, поради което и няма формална обвързваща сила за органите на досъдебното производство.

Жалбоподателката твърди, че са допуснати нарушения от лекарския екип, изразяващи се в: пристъпване към оперативна интервенция – оперативно родоразширение, въпреки ниските стойности на хемоглобина на пациентката – 90.2 гр/л., налагащо кръвопреливане или отлагане на оперативната интервенция; непредприемане на разширяване на цервикалния канал, който е бил затворен, поради липса на родова дейност и липса на зрялост на маточната шийка; неприлагане на метергинова или окситоцинова терапия по време на родоразширението и веднага след него (съответно – в първа и втора фаза на раждането); неосъществяване на наблюдение в следродовия период, довело до пропуск да се констатира своевременно хипотонията на матката; непредприемане на предписаните мерки за овладяване и избягване на атонията и последвалата животоспасяваща операция – вливане на окситоцин или метергин, масаж на матката през коремната стена, инструментална ревизия на матката, масаж по Хробак, маточна тампонада, легиране на маточните съдове; неизвършване на парентерално въвеждане на медикаменти и инфузионни разтвори, предназначени за по-ефективно контрахиране на матката и спиране на евентуално кръвоотделяне; предаване на новороденото в неонатология без АБГАР.

Излага се, че без навременните действия на друг от лекарските екипи, застъпил на смяна, е щяла да настъпи смъртта на родилката.

Отправя се искане за отмяна на атакувания пред СРС прокурорски акт, в частта му, съдържащ изводи за наличие на прекратително основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, произнасяне по достоверността на КСМЕ и сезиране на прокуратурата за допуснати закононарушения от вещите лица.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената въззивна частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от 3 надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната въззивна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

Преценката по обосноваността на контролираното от съда постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени ; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение ; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал.

8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение.

Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното 4 нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли актът на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява, дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). В рамките на тази преценка е и правомощието на съда да установи и правилността на правната квалификация, по която лицето е привлечено като обвиняем. Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса, дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Поради това, съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице, за конкретно извършено от него престъпление, още помалко да му указва да повдигне обвинение с внасянето на обвинителен акт. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на І-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на II-ро н. о. на ВКС и др.

Разпечатката съдържа 26 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e7c8211-5ff4-4c7f-8d55-50c6ac62a51f