Решение № 232 от 08.09.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Монтана, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20231630200862 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 8162/03.05.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ град София на И. К. П. ЕГН ********** от град В, ул. „Ц“ № ХХ, вх. Д, ет. 6, ап.

ХХХ, е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 1 от Закона за пътищата.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление П., чрез процесуалния си представител адв. Б. К. К. от АК - Б, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакувавото НП-законосъобразно.

Редовно призована не се явява по делото.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен 1 интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.04.2023 г. по път І-1, в посока на град Видин- град Монтана жалбоподателят извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси МПС с две оси марка Скания, модел К440 с рег. № В ХХХХ НТ и полуремарке с три оси с рег. № В ХХХХ ЕН. Около 15:30 часа в района км.

102 бил спрян за проверка от служители на АПИ. В процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18 (5 м), е констатирано следното:

1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 14.265 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква ,,а“ от Наредбата, като превишаването е с 2.765 т;

2. При измерено разстояние между осите 1.33 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.740 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, а.п. 1, т. 3, буква ,,б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.740 т.

На водача на МПС бил съставен АУАН за допуснатото нарушение. При предявяването на акта жалбоподателят не е направил конкретни възражения.

Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Н. М. А. и И. К. С.. Всеки от тези свидетели дава показания по факти, които лично е възприел.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № РД-11-247/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на приложената по делото Заповед № РД-11246/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция 2

„Пътна инфрастуртура“.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за специално ползване на пътищата, без разрешение от администрацията, управляваща пътя. В разпоредбата на § 1, т.

8 от Допълнителни разпоредби на Закона за пътищата /ЗП/ е визирано, че „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари“. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Член 18 от Закона за пътищата изисква разрешение за специално ползване на пътищата от администрацията, управляваща пътя, след заплащане на такса.

В случая се касае за нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП, който нормативен текст налага забрана за извършването на дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение, като т. 1. буква „а“ конкретизира - за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В конкретния случай за извършване на законосъобразен превоз на товари е било необходимо издаването на специално разрешение за превозването на тежък товар и заплащане на пътна такса, тъй като от извършеното измерване се установява, че ППС-то е тежко по смисъла на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18 (5 м).

Нарушението е обективирано в съставения

АУАН

№

0009542/05.04.2023 г, и НП № 8162/03.05.2023 г, връчено с известие за доставяне.

По делото е приложена и ЕС декларация за съответствие - в превод и Сертификат за съответствие DIN 50049-2. 1 за ролетка 1313/18 (5 м.) - в превод, относно използваната ролетка, както и документ удостоверяващ 3 техническата годност на електронната везна модел DFW-KR № 118807.

Видно от тези документи към датата на извършване на проверката използваните техническа средства отговарят на всички необходими изисквания, за което са предоставени съответните сертификати, поради което съдът приема за достоверно отразеното от тях. В хода на извършената служебна проверка от съда не се констатира нарушение на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ относно начина на извършване на измерването.

Съгласно чл. 37, т. 1 от Наредба № 11/2001 г, се съставя АУАН и НП на водача на движещото се извънгабаритно или тежко ППС. Водачът на извънгабаритното ППС е субект на административно нарушение по чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата /ЗП/ и е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, които подлежат на санкциониране в случаите, когато извършват движение на извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя, в случая АПИ.

Административното нарушение се отнася до специалното ползване на пътищата, което е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/.

„Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗП, разрешенията се издават при определени в същата правна норма условия, като в т. 4 е определена задължителната необходимост от подаване на декларация от собственика или ползвателя на пътното превозно средство /ППС/ по т. 1, или лицето, което извършва превоза. Въз основа на тази декларация, представляваща приложение № 4 от наредбата, служителят на АПИ определя, дали да се издаде специално Разрешително за движение на извънгабаритно или тежко ППС, което е приложение № 3 от наредбата или да се разреши превоза само с квитанция за платени такси, при наличие на параметрите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

Контролът съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата се извършва от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Ако процесното ППС отговаря по масата и на данните в разрешителното или документа за платена такса за движение и товарът е добре укрепен и сигнализиран съгласно изискванията на раздел V, разрешителното и / или документът за платена такса в случаите по чл. 14, ал.

3 се заверяват с подпис и печат, с което се удостоверява, че превозът се осъществява.

В чл. 26, ал. 2 от ЗП е определено, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение (което може да бъде разрешително или квитанция за платени пътни такси) се забранява в обхвата на пътя, като в т. 1, буква „а“ е конкретизирано - движението на извънгабаритен и тежки пътни превозни средства /ППС/.

В случая правилно наказващият орган е определил нарушението в НП, 4 като нарушение именно на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, тъй като се отнася до ФЛ, което е нарушило разпоредбата, реализирайки движение на тежко ППС без необходимото разрешение за специално ползване на пътищата.

Нарушението е извършено виновно от водача на процесното ППС. От обективна страна е нарушил законовите изисквания. От субективна страна, същият е действал непредпазливо - не е държал сметка за действителното натоварване на управляваното ППС.

Правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел, че не е налице хипотезата на член 28, ал. 1 от ЗАНН – маловажен случай и е наложил административно наказание с оглед възможните вредни последици от извършеното нарушение – потенциална опасност от настъпване на ПТП и щети по пътната настилка.

Правилно в НП наказващият орган е обосновал наказанието във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗП, в която правна норма е предвидено налагане на административно наказание глоба за физическите лица, нарушили нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, а в настоящия случай движението на тежко ППС е осъществено именно от водачът на превозното средство, чиято е отговорността за извършеното нарушение. Горното се допълва и от чл. 37, ал.

1 от Наредбата.

Административнонаказващият орган, провеждайки цялото административно наказателно производство, както в АУАН, така и в НП, освен точното определяне на нарушените норми на ЗП е посочил точно и нарушените подзаконови разпоредби на Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.

Съдът обаче намира, че неправилно е индивидуализирано определеното наказание. При индивидуализацията на същото следва да бъдат взети предвид липсата на реално настъпили вредни последици, обстоятелството, че същото е първо за нарушителя, както и имотното му състояние. При анализа на тези факти съдът намира че наказанието е завишено и следва да бъде намалено.

Ето защо атакуваното НП следва да се измени, като се намали наложеното наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева на „глоба“ в размер на 1000.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 8162/03.05.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна 5 инфраструктура“ /АПИ/ град София, с което на И. К. П. ЕГН ********** от град В, ул. „Ц“ № ХХ, вх. Д, ет. 6, ап. ХХХ, е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2 от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА наказанието на глоба в размер на 1000.00 лева.