Акт от 08.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Административно наказателно дело № 20251110208706 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. От Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез адвокат И. З. от САК, против Наказателно постановление (НП) №22-2500316/16.05.2025 г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“-София (ДИТ-София), с което, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба с искане то да бъде отменено.

С депозираната жалба се навежда, че в предсъдебната фаза било допуснато съществено нарушение на материалния закон. Поддържа се и това, че не била налице обективната страна административното нарушение, вменено в отговорност на дружеството-жалбоподател.

Изтъква се, че твърдяното нарушение не се установявало от събрания доказателствен материал.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „***“ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Адвокат И. З. – упълномощен от дружеството-жалбоподател, също не се явява в съдебното заседание, в което делото било обявено за решаване. По делото е постъпила писмена молба, изготвена от адвокат И. З., с която съдът се моли да постанови решение, с което да уважи процесната жалба и да отмени атакуваното наказателно постановление. В писмената молба се изтъква, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвиждала задължително застраховане единствено за работещи, които извършват работа, при чието осъществяване съществува опасност за живота и здравето им. В тази връзка се сочи, че не бил събран доказателствен материал, посредством който да бъде установено, че извършваната от Ю. М. Ш. работа, създавала опасност за неговите живот и здраве. Обръща 1 се внимание на това, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ работниците и служители, които подлежали на задължително застраховане за риска „Трудова злополука“, се определяли с писмена заповед от техния работодател след консултации със службата по трудова медицина и комитета/групата по условията на труд и в съответствие с оценката на риска. В писмените бележи се излага, че не бил събран доказателствен материал, чрез който да бъде установено и това, че работникът Ю. М. Ш. е бил включен сред работниците, определени с писмена заповед на работодателя след консултации със службата по трудова дисциплина и с комитета/групата по условията на труд и в съответствие с оценката на риска. В тази връзка се навежда, че липсата на доказателствен материал, установяващ това обстоятелство, водела до недоказаност на обективната страна на състава на административното нарушение, за чието осъществяване е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че неправилно била определена датата на нарушението, поради това, че като дата на нарушението не била приета датата на сключване на трудовия договор, по силата на който между работника Ю. М. Ш. и дружеството-жалбоподател възникнало трудово правоотношение. Изтъква се, че на 11.02.2025 г. дружеството-жалбоподател сключило застрахователен договор за „Трудова злополука“ и представило застрахователна полица №04400100047462, издадена от застрахователно дружество „***“АД със Списък на застрахованите работници, измежду които попадал и работникът Ю. М. Ш.. В тази връзка се сочи, че по отношение на процесния случай приложение намира разпоредбата на чл. 415в от КТ. В писмената молба е формулирано възражение за прекомерност на претендираните в полза на административнонаказващия орган разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – *** на Дирекция „Инспекция по труда“-София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М. Ц. Т., който моли съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Юрисконсулт Т. поддържа, че за работника Ю. М. Ш. не била сключена застраховка за риска „Трудова злополука“. Навежда, че дружеството-жалбоподател е осъществило административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Изтъква, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно съставено и връчено на дружеството-жалбоподател. Претендира в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „***“ЕООД, ЕИК ***, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. ***, р-н „***, с управител и едноличен собственик на капитала Л. Т. У.. Информацията, публикувана в търговския регистър на Република България, е общодостъпна, като от нея става ясно, че предметът на дейност на дружеството е обширен, като обхваща и строителство, ремонт, реконструкция и обзавеждане на недвижими имоти. Дружеството-жалбоподател оперирало в обект „***“, УПИ XV-2567, с идентификатор ***, кв. „Дружба 2“. Дружеството-жалбоподател притежавало качеството „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, като било сключило с физически лица трудови договори, по силата на които част от наетите от него работници изпълнявали работа, при чието извършване съществувала опасност за техните живот и здраве.

В периода от 10.04.2025 г. до 30.04.2025 г. свидетелят Н. Л. В., заемащ длъжност „главен инспектор“ в отдел „Условия на труда“ към Дирекция „Инспекция по труда“-София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, и Е. Н. Г., също заемаща длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“-София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател „***“ЕООД, ЕИК ***. На 10.04.2025 г., при извършена проверка на място на обекта „***“, проверяващият екип раздал на заварените на 2 обекта лица декларации за установяването на трудови или граждански правоотношения. На обекта инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“-София заварили и работника Ю. М.

Ш., на когото също предоставили декларация за попълване. Работникът Ю. М. Ш. попълнил декларация, като вписал в нея, както това, че работи като „строителен работник“ в „***“ЕООД, така и това, че работното му време е от 08:00 до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден „1,30 ч.“.

По време на проверката на място проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда“-София връчили на управителя на дружеството-жалбоподател призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с указание на 16.04.2025 г. в 14:00 часа, законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател да се яви в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-София, находяща се в гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Лъчезар Станчев“ №20, и да представи изискани с призовката документи, в това число и трудови досиета на установени на обекта работници.

Междувременно на 11.04.2025 г. дружеството-жалбоподател сключило задължителна застраховка „Трудова застраховка“ към застрахователно дружество „***“АД, обективирана в застрахователна полица №04400100047462 за групова застраховка, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 12.04.2025 г. до 24:00 часа на 11.04.2026 г. Към застрахователната полица бил приложен списък на лицата, застраховани по полицата, в който списък под №3 фигурирал и работникът Ю. М. Ш., с което за последния възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на сключения договор.

Проверката на дружеството-жалбоподател продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-София. При проверката по документи инспекторите по труда установили трудово правоотношението, съществуващо между дружеството-жалбоподател и неговия работник - Ю. М. Ш.. За достигането до този извод допринесъл предоставения им трудов договор от 13.08.2024 г., по силата на който Ю. М. Ш. се задължил да изпълнява длъжността „Шпакловчик“ при търговското дружество, което от своя страна се задължило да заплаща на работника трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева. След като съобразил естеството на извършваната от Ю. М. Ш. работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за този вид дейност, свидетелят Н. Л. В. преценил, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не е осигурило застрахователна защита на Ю. М. Ш., което полагала труд в строителен обект, в който дружеството-жалбоподател оперирало. Свидетелят В. приел, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било изпълнило задължението си да застрахова за риска „Трудова злополука“ своя работник. Проверката на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“- София приключила със съставяне на Протокол за извършена проверка № ПР2515679/30.04.2025 г., в който било отразено, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. В Протокола за извършена проверка № ПР2515679/30.04.2025 г. били посочени и други нарушения на трудовото законодателство, вменени в отговорност на дружеството-жалбоподател „***“ЕООД, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на същото били дадени и задължени предписания с посочен срок за тяхното отстраняване.

Предвид констатациите, направени в хода на проверката по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател, на 30.04.2025 г. свидетелят Н. Л. В., в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството-жалбоподател – неговият управител Л. Т. У., съставил АУАН №22-2500316/30.04.2025 г., с който повдигнал против „***“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“.

Актосъставителят приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото в негова отговорност административно нарушение на 13.08.2024 г. – датата, на която, според актосъставителя, между дружеството-жалбоподател и работника Ю. М. Ш. бил сключен трудов договор, по силата на който между тях възникнало трудово правоотношение.

3

Процесният АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетелите и от управителя на дружеството-жалбоподател, като на последния бил връчен и препис от акта. При връчването на АУАН законният представител на дружеството-жалбоподател не вписал в акта възражения, насочени срещу него.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения срещу процесния АУАН.

На 16.05.2025 г., въз основа на АУАН №22-2500316/30.04.2025 г., И. Х. Й., заемаща длъжност „***“ на Дирекция „Инспекция по труда“-София, съставила обжалваното Наказателно постановление №22-2500316/16.05.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател „***“ЕООД, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“. Административнонаказващият орган преценил, че дружеството-жалбоподател е осъществило административното нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на риск „Трудова злополука“ на 14.08.2024 г. – датата, на която, според АНО, работникът Ю. М. Ш. започнал да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, възникнало между него и дружеството-жалбоподател.