Решение № 195 от 08.02.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 3016/2021
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 08.02.2022
- В сила
- 08.02.2022
- Състав
- МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА, ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ, АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, пр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
Гр.
Пловдив, 08.02.2022г. год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора
ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3016 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба, предявена от И.А. Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1539 от 28.09.2021г. на Пловдивски районен съд, II – ри н.с. постановено по АНД № 3077 по описа на същия съд за 2021г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 21-1030-002539 от 23.03.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.А.Г., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че касатора не е осъществил съставите на визираните в АУАН и наказателното постановление административни нарушения, както и, че деянията съставляват маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от ЗАНН което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.А. Г., срещу Наказателно постановление № 21-1030-002539 от 23.03.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
С издаденото НП на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки на водача.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН Серия АА № 849321 от 28.02.2021г., съставен от И. С. Г. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :
На 28.02.2021г. около
12:20 часа в гр.П., ул.“****“ пред № 244 управлява л.а. „***“ с рег. № ***, като не е включил задължителни светлини през деня или къси светлини и не използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.
Процесните административни наказаня са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН И. С. Г.,който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора са осъществени съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения по чл.70, ал.3 и чл.137 А, ал.1 от ЗДв.П. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушенията.
По отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са във фиксирания размер, предвиден в санкционните норми на чл. 185 и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П, поради което не подлежат на редуциране от страна на съда.
Първоинстанционния съд е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б ”а” от
ЗАНН, тъй като в случая се касае за две умишлени деяния, които сами по себе си се характеризират с висока степен на обществена опасност поради повишеният риск от допуснатото от жалбоподателя поведение, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител.
Съдът е приел също така, че законосъобразно е постановено отнемане на шест контролни точки, на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от 4.02.2013г./, IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложените административни наказания глоба са въз фиксирания размер, предвиден за процесните административни нарушения, предвиден в санкционните норми на чл. 185 и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер и заканосъобразно е определен броя на отнетите на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539 на МВР контролни точки за нарушението, а именно 6 контролни точки.
В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 б ”а” от ЗАНН, като в този връзка без всякакво съмнение следва да се зачете приетото от първоинстанционния съд обстоятелство, че в случая се касае за две умишлени деяния, които сами по себе си се характеризират с висока степен на обществена опасност поради повишеният риск от допуснатото от жалбоподателя поведение, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител.
11. Впрочем, във връзка с оплакванията на касатора за липса на извършено административно нарушение и за наличие на маловажен случай на административно нарушение, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
12.
В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав Р Е Ш И :
Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e7b354a-870f-4f51-96ea-72c3a5a82cfa