Решение № 296 от 18.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Б., 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500911 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба подадена от ОДМВР Б., ул.“В. Ч.“ №*, представлявана от Директора Д. Г. Д., срещу решение № 402 от 12.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 1727 от 2019 г. по описа на Районен съд Петрич, с което са уважени претенциите на Д. К. Б., с ЕГН **********, от гр. П., ул.“С. В.“ № * за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд като полицай, заедно със законната лихва.

В подадената жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Сочи се, че същото противоречи на материалния закон и събраните доказателства, като са нарушени процесуалните норми, както и че не е мотивирано. Излага се, че решението е необосновано, тъй като не са обсъдени възраженията на ОДМВР. Доводите наведени в жалбата, са досежно обстоятелството, че служебното правоотношение на ищеца се урежда единствено със ЗМВР, като законодателят е предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва се в жалбата, че не е налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт, тъй като такава била изричната воля на законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. Поддържа се, че в случая няма положен извънреден труд, а нощен такъв, за който е заплатено съответното допълнително възнаграждение. На следващо място се навежда, че съдът неправилно е изтълкувал разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е, че специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, е неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. Излага се, че от приложените доказателства не става ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. Изложени са доводи, че КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждат заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд, като КТ не може да намери приложение в служебното 1 правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Заявено е, че не е налице сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не е по чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържа в чл. 179 и 187 от ЗМВР. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, като дори и да се приеме, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било поискано, тъй като претенцията има за предмет заплащане на положен извънреден труд.

Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски, като в случай, че решението е неблагоприятно за жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски и се иска същите да бъдат намалени до минималния предвиден в Наредбата размер.

Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК, като насрещната страна е подала отговор на жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът ОДМВР Б. се представлява от главен юрисконсулт Величка Янева, която доразвива доводите за неправилност на решението на районния съд с искане за неговата отмяна. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

Въззиваемата страна – ищецът Д. К. Б. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представя писмени бележки.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Петрич е сезиран с искова молба, предявена от Д. К. Б., срещу ОДМВР-Б., в която се твърди, че за периода от 24.09.2016г. до 24.09.2019г. ищецът е работил на смени, като младши експерт – командир на отделение от РУ – МВР Петрич при ОД на МВР Благоевград, като е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6,47 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът има задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1662 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 200 лева, за периода от 01.10.2016г. до 24.09.2019г.

В хода на първоинстанционното производство с влязло в сила определение е допуснато изменение на размера на исковите претенции, както следва : по иска за главница чрез намаляването му от 1662 лв. на 1096,01 лв., като е прекратено производството по делото в частта относно разликата между двете суми, поради отказ от иска от страна на ищеца в тази му част; по иска за мораторна лихва чрез намаляването му от 200 лв. на 194,57 лв., като е прекратено на основание чл.233, изр.1 ГПК производството по делото в частта му отнасяща се до разликата между двете суми поради частичен отказ от иска.

В отговора на исковата молба ответникът ОДМВР Б. оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Изложено е възражение, че за дата 24.09.2016г. претенцията е погасена по давност, с оглед датата на подаване на исковата молба в съда, тъй като с този ден се надхвърля тригодишния давностен срок на претендираното периодично вземане.

В отговора се твърди, че ищецът е държавен служител в МВР, заемащ длъжността 2 командир на отделение в група „Охранителна полиция“ на РУ П. при ОДМВР Б..

Сочи се, че в Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, изрично е предвидено, че за всеки отработен час през нощта между 22 ч. и 6 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди се, че отработените часове за времето от 22 ч. до 6 ч. са отчетени в протоколи, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване“ към ОДМВР Б. за изплащане на отчетения нощен труд. Ответникът твърди, че за положения от ищеца нощен труд на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд по 0.25 лв. на час. Ответникът счита, че положеният труд между 22 ч. и 6 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, и е недопустимо за същите часове да се претендира и възнаграждение за извънреден труд, което би довело до дублиране на заплащането. В отговора се навеждат правни доводи, че ищецът е държавен служител, а за държавните служители-полицейски органи е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата инстанция.

Не е спорно по делото, че ищецът е назначен при ответника на длъжност командир на отделение в група „Охранителна полиция“ на РУ П. при ОДМВР Б., считано от 20.04.2015г., която заема и към настоящия момент, като същия е държавен служител.

По делото са приобщени заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения.

От заключението на изготвената пред първата инстанция счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че положения от ищеца нощен труд е отчитан и заплащан всеки месец. В процесния период ищеца е положил 1165 ч. нощен труд в 145,63 нощни смени. Тези часове преизчислени с коефициент 1,143 представляват общо 1331,60 часа дневен труд. Размерът на възнаграждението неизплатено от работодателя за положения от последния извънреден труд /получен при преобразуването на нощния труд в дневен е 1096,01 лв. лихвата за забава върху дължимите от работодателя ответник суми представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за всяка главница за периода на забавата считано от деня, когато сумите са станали изискуеми до 24.09.2019г. е в размер на 194.57 лв.

Събраните по делото доказателствени средства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в 3 частност - чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.