Определение № 412 от 23.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Разград, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500282 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3476/17.07.2024 г., подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юрисконсулт И.Н., срещу Разпореждане № 1863/25.06.2024 г, постановено от Районен съд - Разград по ч. гр. дело № 928/2024 г., с която отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Ц. Т. с постоянен адрес в с.О., община Разград за дължими суми по договор за паричен кредит, № ********** г.,сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което подаденото заявление да бъде уважено.Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в установения за това срок , при наличие на правен интерес и спазване на изискванията за редовност , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Ц. Т. с постоянен адрес в гр.Разград за вземания в размер на 500 лв. главница, 34, 09 лв., договорна лихва за периода 07.08.2023г. – 07.10.2023г., обезщетение за забава в размер на 51, 60 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението , сума за допълнителни услуги в размер на 163,86 лв. и за разноски., произтичащи от договор за паричен заем.За същият се твърди, че е с № ********** г. и е сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500. 00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Посочва, че съгласно договора за заем страните са уговорили, че договора за заем има сила на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя. Наред с главното вземане по договора било уговорено и такова по договор за допълнителни услуги със съответен номер, като и двете вземания били прехвърления на заявителя с рамков договор за 1 прехвърляне на вземания. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 34,09 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 07.10.2023 г. чрез общо три месечни погасителни вноски в размер на 178, 03 лв.

Посочва, че на 20.11.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, сключен между „Микро Кредит“ АД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на заемодателя , произтичащо от договор за паричен заем от 07.07.2023г. е прехвърлено в собственост на "Агенция за събиране на вземания" ,сега АД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от 08.12.2023г.Липсва твърдение дали са извършвани плащания по договора, като към заявлението не е представен погасителен план.

С разпореждане № 1511/29.05.2024 год. заповедният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщаването да посочи начало на просрочие; извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, предвид неясната в този смисъл обстоятелствена част на заявлението.

С молба вх. № 5257/07.06.2024 година заявителят е посочил, че началната дата на забавата е 08.08.2023г., без друга конкретизация.Заявил е пред заповедния съд, че въпроса за извършените плащания, е от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково производство. Поддържал е в молбата,че уточнения досежно постъпилите плащания и начисляване на компоненти (неустойки и т. н.), които не са претендирани в производството не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало и същите са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в обстоятелствената част на заявлението.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната,съответно и с обичайно местопребиваване на нейна територия.

В настоящия случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно цедиране на вземането, то липсват такива за безспорното съобщаване на длъжника за извършената цесия, като в случая вземането на заявителя произтича не от самия договор за заем, а от сложен фактически състав.

Няма спор, че производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия. При действието на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията чрез писмо от дата 23.06.2023г. изпратено с известие за доставяне от страна на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, без да е посочено на коя дата е получено от 2 длъжника и без да приложена разписка за получаването.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В случая не е налице индивидуализация на вземането по основание и размер, тъй като липсва изобщо информация налице ли е погасяване на някое от задълженията по договора и в каква част, при положение, че в договора е посочена възнаградителна лихва по същия в порядъка на 34,09 лв., а е налице допълнителна договорка за заплащане на допълнителни услуги в размер на 163,86 лв. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните от районния съд нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РРС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1863/25.06.2024 г, постановено от Районен съд - Разград по ч. гр. дело № 928/2024 г., с която отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Ц. Т. с постоянен адрес в с.О., община Разград за дължими суми по договор за паричен кредит, № ********** г.,сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3