Определение № 1477 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501465 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул."България" № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Г. С.КР., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2968/20.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5678/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, XIII гр.с. и допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Разпореждане № 8040/28.03.2023г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г. Й. Д., ЕГН – **********, по Договор за кредит с № 30040445994/06.11.2019г. в частта, с която се претендира присъждане на 28,03 лв.- договорно възнаграждение за периода 15.12.2019 г. до 15.06.2020 г., 60 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст дължимо до 15.06.2020 г., 100 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси дължимо до 15.06.2020 г.

Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по предявената искова молба.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Профи Кредит България“ ЕООД против Г. Й. Д. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

За да отхвърли заявлението за гореописаните претендирани суми, Районният съд се позовава на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, според която се издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

С частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД са направени следните основни възражения.

1.По отношение на договорната лихва в размер на 28,03 лв.

Дружеството поддържа, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. От представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит.

2

Поддържа, че добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови финансови институции са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови институции предлагат потребителски кредити. Съгласно критериите за поведение, установени в обществото по отношение на лихвените проценти по потребителски кредити от небанкови финансови институции, лихвен процент от 40,70 % и ГПР в размер на 45,50 % не противоречат на добрите нрави.

Възражението следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 45,50 %, а ГЛП е в размер на 40,70%. Липсва изобщо описание кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста 3 на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая, е установено нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, затова защото ГЛП не е бил ясно определен с договора като размер, за да може да се прецени дали действително е в обхвата на лимита на указания размер 40,70 %.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите не съответстват на действително уговорените такива и са нищожни.

В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

2.По отношение на сумата 60 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 15.06.2020 г. и сумата 100 лв. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 15.06.2020 г.

С оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това 4 положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Обстоятелството, че длъжникът се бил запознал със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити не променя направените изводи по делото, защото този формуляр съдържа само общи принципни положения. Процесните описани клаузи са неравноправни на осн. чл.143 т. 20 от ЗЗП и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

Разпореждането в обжалваните части се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2968/20.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5678/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив, XIII гр.с. и на осн. чл.250 от ГПК с Разпореждане № 8040/28.03.2023г., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул."България" № 49, бл.53Е, вх.В, против Г. Й. Д., ЕГН – **********, с.*************** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за присъждане на сумата 28,03 лв.- договорно възнаграждение за периода 15.12.2019 г. до 15.06.2020 г., сумата 60 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 15.06.2020 г., сумата 100 лв. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 15.06.2020 г.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6