Решение № 448 от 10.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Ботевград, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН .

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Н. П. Ц., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от Н. П. Ц., чрез адв. И. В. от АК-Враца е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се явява лично и с адв. В., който по време на съдебните прения поддържа жалбата като излага и доводи за извършени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира адвокатско възнаграждение.

Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита наказващият орган е изложил съображения за 1 законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна:

Според процесния електронен фиш на 13.05.2023 г. в 12.16 часа, в Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 41+300 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ситроен Ц5, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 97 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 14 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано 2 техническо средство за контрол на скоростта на дата 13.05.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 41+300 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /13.05.2023г./ при км 41+300 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 41+220.

Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г.

Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.

От снимката на автомобила се установява и още едно МПС в обхвата на радара, което сочи че не може по несъмнен начин да бъде индетифицирано МПС, което се е движело с установената скорост. Тоест, в случая не може да се обоснове категоричен извод за извършване на нарушението именно от страна на санкционираното лице.

От правна страна:

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя, следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на моторното превозно средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от 3 заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС.

В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

Не се установява от материалите по делото жалбоподателят да се е възползвал от предвидените алтернативни способа, поради което именно той е санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

При служебна проверка за законосъобразност се установи, че обжалваният електронен фиш се явява и незаконосъобразен поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в 4 закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш.

Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш, а при оспорването на същия съответно развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.

Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от административно-наказващия орган.

Отделно от констатираните множество съществени процесуални нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство, ЕФ следва да бъде отменен и по следните съображенията:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази Наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта". В случая в протокола по чл. 10 от Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС е 250 метра. По делото обаче несъмнено е доказано (от справката на АПИ схемата към нея), че автомобилът е бил позициониран на разстояние 80 метра след знака за ограничение на скоростта. При така установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството, че разстоянието на действие, или 5 обсегът на радара е от 60 до 120 метра в зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на жалбоподателя, би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с представените доказателства. Задължение на административнонаказващият орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение, респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е трето самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

По разноските:

При този изход от спора и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, които съдът определя на 400 лева съгл. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед направеното от АНО в съпроводителното писмо възражение за прекомерност.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 2 от Закона за 6 движението по пътищата /ЗДвП/ на Н. П. Ц., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.