Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3892 от 04.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2601/2021
Вид
Определение № 3892
Подписан
04.11.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3892 гр. Варна, 03.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20213100502601 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от С. Б. К., чрез процесуален представител адв.

А.А., частна жалба срещу Определение № 264977/25.06.2021 г., постановено по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за разноските Решение № 261154/01.04.2021г. по делото, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Б.Ф. от ВАК сумата от 1349,17 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В частната жалба е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като не били налице основания за присъждане на разноски на процесуалния представител на ищеца. В допълнение се твърди, че размерът на същите е неправилно изчислен, като се отправя искане за отмяна обжалваното определение, евентуално за редуциране на присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Б.Ф., в качеството му на процесуален представител на К. Б. СТ., с който подадената частна жалба се оспорва като неоснователна и бланкетна, тъй като не са налице основанията за присъждане на претендираното възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита.

Обективирано е искане определението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С Решение № 261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС първоинстанционният съд е постановил Дял Втори (дял II) от заключението по тройната СТОЕ, обективиран на скицата към заключението на л. 224 от първоинстанционното дело да бъде поставен в дял на К. Б. СТ., а в дял на С. Б. К. да бъде оставен Дял Първи от заключението.

По отношение на исканията по сметки първостепенния съд се е произнесъл като е отхвърлил изцяло предявения от С. Б. К. срещу К. Б. СТ. иск с правно основание чл. 12 ЗН за заплащане на сумата от 640,00 лв., представляваща разход за изграждане на лятна кухня.

1

По иска на Кера Стоянов по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на С.К. да и́ заплати сумата от 22 854,00 лева, представляваща стойността, с която се е увеличила цената на процесния имот след извършените от ответника СМР, съдът го е осъдил за сумата от 5548,32 лева, като е отхвърлил същия за разликата до пълния претендиран размер. Не се е произнесъл по своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноските.

Производството по реда на чл. 248 от ГПК е образувано пред Варненския районен съд въз основа на молба с вх. № 286160/07.05.2021г., с която от адв. Б.Ф., в качеството си на пълномощник на К. Б. СТ., е отправил искане да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 261154/01.04.2021г., като в негова полза бъде присъдено възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита по предявените от С.К. по реда на чл.346 от ГПК искове.

Нормата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Тъй като размерът на възнаграждението се определя от съда, то в тези хипотези разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима. Доколкото в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение са дължими въз основа на осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ.

В настоящия случай ответникът своевременно е претендирал присъждането на разноски, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. Б.Ф. се е задължила да осъществи безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗАдв. Доколкото извършеното безплатно процесуалното представителство по делото е установено чрез представяне на надлежни доказателства, неприложимо е изискването за установяване на заплащане на адвокатско възнаграждение от страната, а същото следва да бъде определено от съда съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал, 3 от ГПК.

Цената на отхвърления в цялост иск по чл. 12 от ЗН е 640 лева, поради което дължимото съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на Висшия адвокатски съвет възлиза на 300 лева.

Вторият разгледан иск, с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е с цена 22 854 лева, от които е уважен за 5 548.32 лева, и съответно отхвърлен за 17 305.87 лева. Правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК изисква разноските, включително и адвокатското възнаграждение да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед цената на иска дължимото съобразно Наредба № 1/2004 на ВАдвС минимално адвокатско възнаграждение е 1215.62 лева, а отхвърлената част от иска възлиза на 17 305.68 лева. За да се изчислят пропорционално дължимите разноски следва отхвърлената стойност от исковата претенция /17 305.68 лева/ да се умножи по минималния размер на възнаграждението по наредбата /1215.62 лева/ и получената сума да бъде разделена със стойността на цената на иска /22 854 лева/. Така получената сума от 920.50 лева се явява пропорционално дължимото на основание чл.78, ал. 3 от ГПК адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Или общия размер на същото за двата иска възлиза на сумата от 1220.50 лева.

Предвид изложеното, определението в частта, с която е присъдена разликата над посочената сума до пълния размер от 1349.17 лева, който жалбоподателят е осъден да заплати на процесуалния представител на насрещната страна следва да бъде отменено. В останалата част същото подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 264977/25.06.2021 г., , постановено по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за разноските Решение № 261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, в частта, с която С. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „*** е осъден да заплати на адв. Б.Ф. от ВАК, разликата над дължимата сума от 1220.50 /хиляда двеста и двадесет лева и 50 ст./ лв. до присъдените 1349,17 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 286160/07.05.2021г., подадена от адв. Б.Ф., пълномощник на К. Б. СТ., с искане да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 261154/01.04.2021г. по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС за разликата над присъдената сума от 1220.50 /хиляда двеста и двадесет лева и 50 ст./ лв. до горницата от 1349,17 лв., присъдена с Определение № 264944/25.06.2021 г., постановено по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264977/25.06.2021 г.,, постановено по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, в частта, с която С. Б. К., ЕГН **********, с адрес в гр.

Варна, ж.к. „*** е осъден да заплати на адв. Б.Ф. от ВАК сумата от 1220.50 /хиляда двеста и двадесет лева и 50 ст./ лв., представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3