Решение № 158 от 22.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Смолян, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440101013 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от З. А. О. срещу Главна дирекция „**“ към МВР гр. София с правното основание на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, чл. 181, ал.3 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумите в размер на 2 212,86 лева – неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, 304,98 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, 261,00 лева – левова равностойността безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, 70,75 лева – мораторна лихва върху тази сума, ведно със законната лихва върху сумите по главните искове.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца- адв.О..

За ответник исковете се оспорват чрез юриск.Х.

В постъпили в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че З. А. О.-служител в системата на МВР в РД ** гр.Смолян, ГПУ **. За процесния период 11.10.2019 г. - 30.09.2022 г. е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен 1 служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

За процесния период от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г. З. А. О. е положил общо 1 554 часа нощен труд, както следва: - за периода 11.10.2019 – 31.12.2019 г. – 120 часа нощен труд; - за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. – 552 часа нощен труд; - за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. – 522 часа нощен труд; - за периода 01.01.2022 – 30.09.2022 г. – 360 часа нощен труд.

При извършената проверка на документите, находящи се в РД „**“ гр.Смолян, вещото лице е установило, че на З. А. О. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл.9, ал.2 е 1 776 часа.Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 222 часа.

За процесния период ищецът основната заплата за длъжността, която заема З. А. О. е променяна, както следва: - от 01.08.2019 г. до 09.01.2020 г. – 900.00 лева - от 10.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 990.00 лева - от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. – 1 139.00 лева - от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. – 1 367.00 лева.

Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 01.08.20219 г. до 31.10.2022 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за З. А. О. е 2 212.86 лева.

Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 17.10.2022 г./датата на завеждане на исковата молба/ е 304.98 лева.

Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Условията и реда за предоставянето са определени в Наредба 8131з-904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Размерът на левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер и ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. - 6.00 ч. за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. е 261.00 лева, както следва: - 219.60 лева - левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер,. - 41.40 лева - левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. 6.00 ч.

Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на 2 полагащата се храна и на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22.00-6.00 ч. за процесния период до 17.10.2022 г. е 70.75 лева.

Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в. бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.

С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно решение, не следва да се възприема и дадения вариант от вещото лице със заключението по ССчЕ, съобразно което е поискано и допуснато изменение на иска. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в 3

ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР у словията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Според заключението по ССчЕ положеният от ищеца нощен труд е заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни съгласно чл.9 от НСОРЗ. Т.е., в случая, допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е заплатено според приетото в ЗМВР- на база заповед на министъра на вътрешните работи, което се установява и от заключението по назначената ССчЕ.

След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.

Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.

Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.

Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение, изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.

Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде отхвърлена. Тъй като иска за лихви е акцесорен и е обусловен от изхода по главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.

По отношение на другия главен иск, съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015г., доп., бр. 97 от 2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност. Според разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите 4 на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Отчитайки характера на търсеното вземане, при положение, че реално не са предоставени полагащите се храна и напитки за процесния период и понастоящем такова изпълнение е невъзможно, се дължи левовата им равностойност. В другия случай, длъжникът би бил освободен именно поради негово неизпълнение. Исковете подлежат на уважаване съобразно установения от вещото лице по назначената ССчЕ размер и допуснатото изменение на размера на претенциите за левовата равностойност на безплатна храна и напитки, както и за лихвите.

С оглед изхода на делото, ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца направени съдебни разноски, изчислени съобразно уважената част от исковете в размер на 58,21лева.