Решение № 250 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000083 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№107135/17.11.2023 година от „М енд М ГРУП 2014“ ООД, ЕИК-203010044, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ж.к. „Белите брези“, бл.3, вх.1, ет.12, ап.45 против решение № 1309/01.11.2023 г. по т.д.№ 798/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, с което е осъдено да заплати на „Хринис2009“ ЕООД, ЕИК-200882913, със седалище и адрес на управлениегр.Гълъбово, бул.“Република“, 19, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 ТЗ сумата от 56731.07 лева, представляваща дължими възнаграждения за извършени автомобилни превози на товари –филтърен прах за периода от м.февруари, 2019 година до м.септември 2019 година по маршрут от гр.Гълъбово до гр.Сливен, въз основа на сключени неформални договори за автомобилен превоз, за извършването, на който са издадени 113 броя товарителници в периода от 01.02.2019 -30.09.2019 година, съответно 8 броя фактури, издадени в периода от 28.02.2019-30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 18538.59 лева, 1 представляваща начислено обезщетение за забава за периода от 14.03.2019 година до 07.09.2019 година, както и сумата от 7210.72 лева, разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилна преценка на представените по делото доказателства, което е довело до извода, че ответникът има качеството товародател и дължи възнаграждение за извършените превози. Няма приложени писмени документи, от които да се направи такъв извод.

Приложените товарителници и фактури не обуславят такъв извод.

Претендира се отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Против жалбата е подаден писмен отговор, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 08.09.2022 година ищецът „ХРИНИС-2009“ твърди, че е в трайни търговски правоотношения с „М енд М ГРУП 2014“ ООД, считано от месец април, 2017 година като е сключил договор за периодично извършване на автомобилни превози на товари /филтърен прах/ от площадката на „Брикел“ ЕАД в гр.Гълъбово до площадката на „Траш енерджи“ ЕООД, находяща се на територията на „Топлофикация-Сливенинж.А. А.“ ЕАД, при установен между страните начин на заявяване, извършване на превозите и начин на заплащане на превозното възнаграждение. Договорено е за възнагражденията за извършените превози през съответния месец да бъде издавана месечна фактура, която да се заплаща след получаването и от товародателя – „М енд М ГРУП 2014“ ООД. По силата на така установената облигационна обвързаност „Хринис-2009“ е извършвало превозни курсове на филтърен прах от гр.Гълъбово до гр.Сливен, като последното, в качеството си на товародател по договора за автомобилен превоз се е задължило да заплати превозно възнаграждение, съобразно издадените месечни фактури.

За удостоверяване на сключения договор са съставени представените като доказателства товарителници за обществен автомобилен превоз в страната. В изпълнение на поетите задължения „Хринис-2009“ ЕООД е 2 извършило превозните курсове и е транспортирало товарите по уговорения маршрут, в количеството, качеството и състоянието, в което са му предавани при натоварването. При приемането на товарите не са констатирани никакви нередности, няма отразени възражения в товарителниците, както не са направени възражения за скрити липси или повреди на превозените товари.

Договорът за автомобилен превоз е неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи – превозваните товари и навлото. За превозите, извършвани през месеците са издавани данъчни фактури, като видно от приложените товарителници, експедиционни и кантарни бележки са изпълнени поетите договорни задължения, извършени са превозите на товарите, предадени са на товарополучателя, издадена е данъчна фактура и е заплатен дължимият ДДС по сметка на бюджета, поради което за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговореното навло. Общият размер на задълженията за превози, извършени в периода месец февруари, 2019 – месец септември, 2019 възлиза на сумата от 56 731,07 лева, като въпреки многократните опити за извънсъдебно уреждане на спора ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на превозните възнаграждения, поради което следва да бъде осъден да го заплати, ведно с обезщетение за забава, тъй като при издадена данъчна фактура, ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си за заплащане на дължимото превозно възнаграждение, считано от деня, следващ датата на издаване на съответната фактура. Моли съдът да постанови решение, с което осъди „М енд М ГРУП 2014“ ООД да заплати сума в размер на 5231,65 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 317,36 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №382/28.02.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1851,57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на посоченото възнаграждение за периода от 14.03.2019 година до 07.09.2022 година; сума в размер на 11739,84 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 698,80 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №386/31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното из изплащане, както и сумата от 4053,83 лева, 3 представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 14.04.2019 година до 07.09.2022 година; сума в размер на 5985,50 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 356,28 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №392/30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2016,94 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от 14.05.2019 година до 07.09.2022 година; сума в размер на 10 099,15 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 601,14 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №396/31.05.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3316,15 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на посоченото възнаграждение за периода от 14.06.2019 година до 07.09.2022 година; сума в размер на 5733,50 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 341,28 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №442/30.06.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1834,87 лева, обезщетение за забава за периода 14.07.2019 година до 07.09.2022 година; сумата от 8318,02 лева, представляваща дължимо възнаграждение за превоз на 495,12 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №466/31.07.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2590,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2019 до 07.09.2022 година; сума в размер на 8458,80 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 503,50 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №487/31.08.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата от 2561,34 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 14.09.2019 - 07.09.2022 година; сума в размер на 1064,78 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършен превоз на общо 63,38 тона превозен товар, за което е издадена данъчна фактура №494/30.09.2019 година, ведно със 4 законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 313,54 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 14.10.2019 година до 07.09.2022 година.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск.

Оспорва наличието на предоставени услуги по превоз на товари за период след февруари до септември, 2019 година, за който период са налични фактури, но не са извършени превози, а отделно фактурите са едностранно подписани. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че ежемесечно, съобразно договореното са обобщавани извършените за периода превози на товари, съобразявайки данните, съдържащи се в съставените товарителници и кантарни и експедиционни бележки, в следствие, на което е съставен опис на възложените превози за съответния месец като е издавана данъчна фактура за дължимото превозно възнаграждение. Видно от приложените описи за възложени товари, същите имат идентично съдържание с товарителниците, приложени към първоначалната искова молба. Фактурата може да се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение от търговски договор между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на доставената престация, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Ето защо счита, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение за извършения автомобилен превоз.

В допълнителния отговор ответникът излага, че за да се ангажира отговорността му, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е налице осъществен в правния мир сложен фактически състав, пораждащ правото и включващ елементите: наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен помежду им търговски договор за превоз и изпълнение от страна на ищеца – превозвач на поетите с договора за превоз задължения, за да има същия качеството на кредитор. Постигнатото съгласие и сключен договор не може да бъде доказано, тъй като не са налице документи, доказващи съществуването на правоотношение между страните. Съществуването на 5 постигнато съгласие и сключен договор не може да бъде доказано, тъй като представените доказателства не съдържат подписи на двете страни.

Ответникът не фигурира в товарителниците. Посочени са три други юридически лица-„Брикел“ ЕАД като изпращач, „Траш енерджи“ ЕООД като получател и „Хринис-2009“ ЕООД като превозвач.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, видно от съвпадащите волеизявления, че същите са се намирали в трайни търговски отношения, считано от месец април, 2017 година, като ищецът е извършвал превози на товари /филтърен прах/ от площадката на „Брикел“ ЕАД в гр.Гълъбово до площадката на „Траш енерджи“ ЕООД, находяща се на територията на „Топлофикация-Сливенинж.А. А.“ ЕАД в гр.Сливен срещу задължението на ответника да му заплаща превозно възнаграждение. Видно от изложеното в отговора ответника не оспорва наличието на неформални договори за превоз до месец януари, 2019 година, като твърди, че до този момент е заплатил всички превози.