Решение № 12198 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12198 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110176414 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно субективно активно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да заплати на С. С. Г. сумата от 15 000.00 лева, а на А. С. Г.- сумата от 5000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 28.09.2024г., в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „****, при което управляваният от С. С. Г. мотоциклет „***“ с рег. № СА *** Х бил ударен от лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен със „***“ АД договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 28.09.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищците твърдят, че на 28.09.2024г. претърпели ПТП, при което в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „****- продължение на бул. „Райко Даскалов“, управляваният по бул. „***“ от С. Г. мотоциклет „***“ с рег. № СА *** Х, на който като пътник пътувал ищецът А. С. Г., бил ударен от движещия се по бул. „Райкo Даскалов“ лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ, чийто водач не спрял на знак „Стоп“ преди кръстовището и навлязъл в същото, докато през него преминавал и мотоциклетът. В резултат от ПТП С. С. Г. получил счупване на лявата лъчева кост, което наложило обездвижване на ръката му чрез имобилизираща гипсова шина, кръвонасядане в областта на лявата седалищна област, оток и охлузване на лявото коляно, като това негово състояние след инцидента довело до трайни затруднения- ищецът не можел да удовлетворява ежедневните си хигиенни и битови потребности, поради което се налагало да ползва помощта на своите близки, изпитвал неописуеми болки, което налагало да приема обезболяващи, не бил в състояние да работи, тъй като преди инцидента работел като шофьор- куриер, изпитвал притеснения и страх, че няма да може да се грижи за близките си, което довело до усещане за непълноценност. Все още изпитвал болки и дискомфорт. Ищецът А. С. Г.- син на С. Г., от своя страна, получил охлузвания на ръката и бедрото, изпитвал неописуеми болки в главата, като все още изпитва болки в главата. Инцидентът се отразил негативно и на психиката на този ищец, доколкото към датата на настъпването му същият бил на осем години. След ПТП А. Г. станал мълчалив, затворен в себе си, станал тревожен и 1 започнал да изпитва притеснение, дори страх от това да се вози на МПС, вкл. на мотоциклета на баща си. С оглед на така изложеното ищците поканили ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач да им изплати обезщетение за неимуществени вреди, което последният не сторил. Поради това претендират процесните суми, ведно със законната лихва от датата на настъпване на инцидента, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изрично заявява, че не оспорва, че към датата на ПТП е обезпечавал гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ. Оспорва доказаността на механизма на ПТП, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства, както и наличието на пострадали лица в резултат от същия. В условията на евентуалност- в случай че се установи противоправно поведение на сочения за виновен водач, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от С. Г., който управлявал мотоциклета с несъобразена с пътната обстановка скорост, която не му позволила да спре, за да пропусне вече започналия маневрата по преминаване през кръстовището лек автомобил „***“, както и от двамата ищци, които били без поставени каски и протектори. Оспорва ищците да са претърпели сочените от тях травматични увреждания, респ. същите да се намират в причинна връзка с ПТП, като твърди в тази връзка, че уврежданията им се дължат единствено на заболявания, от които страдали отпреди ПТП. Оспорва исковете и по размер, считайки, че описаните в исковата молба болки и страдания в действителност не се отличавали с висок интензитет и продължителност, като в резултат от инцидента не били настъпили усложнения в състоянието на когото и да е от ищците. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято *** е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на всеки от ищците, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинноследствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищците.

Не е спорно между страните, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение се установява от приобщената като писмено доказателство справка от 2 поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „***“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 28.09.2024г., че на тази дата, около 14:50 часа, на кръстовището на бул. „**** и ул. „***“ в гр. София настъпил пътен инцидент между движещия се по бул. „**** лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ, чийто водач съгласно отбелязването в част 12- „обстоятелства“, от протокола не спазил знак за предимство, обозначен в скицата на пътната обстановка и ПТП като знак „Стоп“, при което настъпил удар с движещия се по ул. „***“ и идващ от дясната страна на лекия автомобил мотоциклет „***“ с рег. № СА *** Х, управляван от ищеца С. Г..

Така възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се потвърждава от показанията на разпитаната по искане на ответното дружество А. В., управлявала процесния лек автомобил към момента на ПТП. Свидетелката си спомня, че в края на м. септември 2024г. участвала в ПТП с управлявания от нея лек автомобил „***“ с рег. № СВ **** НТ, като се движела по булевард в ж.к. „Люлин“ в гр. София, при което на голямо кръстовище с друг булевард от дясната й страна дошло малко моторче- тип скутер с мъж и дете на него, с което настъпил удар. Твърди, че преди моторчето през кръстовището от булеварда, по който същото се движeло, от дясната й страна преминали няколко автомобила. Изяснява, че ударът настъпил в предната дясна част на управлявания от нея автомобил, а по ширината и дължината на пътя- по средата на самото кръстовище, което не било регулирано от светофар, a свидетелката не си спомня дали е имало знаци. Спомня си, че водачът и пътникът на мотоциклета били с каски. След удара видяла, че бащата и детето, които преди това били на мотора, са паднали, поради което се обадила на телефон 112.

Водачът на мотоциклета лежал на земята, като първо от земята станало детето, което попитало баща си: „Тате, тате, добре ли си?“. Първоначално водачът на мотоциклета не можел да стане. Детето имало охлузвания по ръцете, а баща му изпитвал болки в областта на ръката и накуцвал леко, а като се чули по телефона вечерта, последният й казал, че се намира в болница в гр. София, както и че ръката му е счупена.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото същите намират опора в данните в останалата доказателствена съвкупност, вкл. обсъдения вече протокол за ПТП.

Наред с това, правдоподобността от техническа гледна точка на установения въз основа на протокола за ПТП и от показанията на свидетеля механизъм на произшествието се потвърждава от неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност не се установява поведение на водача на мотоциклета, вкл. соченото в отговора на исковата молба, което обективно да е допринесло за настъпване на ПТП, доколкото по делото не са приобщени данни относно скоростта му на движение, поради което и не би могъл да бъде формиран извод, че същата е била несъобразена с пътната обстановка, а същевременно, съгласно показанията на свидетелката А. В. ПТП е настъпило точно по средата на процесното кръстовище, поради което и при липсата на каквито и да е други данни в тази насока не би могло да се приеме, че първи в кръстовището е бил навлязъл лекият автомобил, респ. че за водача на мотоциклета е съществувало задължение да изчака преминаването му.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент е поведението на водача на лекия автомобил, 3 който, като не е съобразил знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!", респ. не е пропуснал движещия се по този път мотоциклет, е нарушил правилото на чл. 47 ЗДвП, съгласно което водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, както и на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно което на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Поради това именно водачът на лекия автомобил, респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност е легитимиран да обезщети всички претърпени от ищците вреди, намиращи се в причинна връзка с инцидента.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния пътен инцидент ищецът С. С. Г. е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на лъчевата кост на лява предмишница, контузия с кръвонасядане на лявата седалищна област, както и контузия с оток и охлузване на лявото коляно, които, съгласно неоспорения и в тази му част извод на вещото лице, се намират в причинно- следствена връзка с установения механизъм на ПТП и за които не би могло да се приеме, противно на поддържаното от името на ответника в отговора на исковата молба, че са съществували отпреди инцидента, доколкото въпреки указанията в доклада по делото в тази насока ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си в изяснения смисъл. Експертът е констатирал, че след инцидента на С. Г. била поставена гипсова имобилизация, като е изяснил, че така полученото счупване му причинило намалена работоспособност за период от около един месец, а продължителността на общия възстановителен период била общо около два месеца, а за получените контузии и охлузвания- около 15- 20 дни. При извършения на този ищец личен преглед на 10.03.2026г. експертът е констатирал, че възстановителният процес при него е завършил, като не е установен функционален дефицит в областта на лявата лакътна става.