Решение № 383 от 26.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Плевен, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500708 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12/15.01.2021 г. по гр.д. № 3956/2020 г. Плевенския т районен съд е прекратил на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо производството по гр.д. № 1520/2020 г. по описа на съда в частта за предявените от ищеца Д.И.А.. против ответницата И.Д.И. искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС.

Със същото решение Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ищеца Д.И.А.. против ответницата И.Д.И. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

1

Със същото решение Плевенският районен съд е обявил за нищожен по предявения от ищеца Д.И.А.. против ответницата И.Д.И. иск на основание чл.

26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС до размер на ½ и.ч. от описаните в него четири недвижими имоти в гр. Славяново и гр. Пордим поради противоречие с добрите нрави поради това, че ответницата в качеството на пълномощник на продавача и като купувач на недвижимите имоти, знаейки за състоянието на упълномощителя злоупотребила с особеното му състояние.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил И.Д.И. да заплати на Д.И.А.. сумата от 298,75 лв. за направените по делото разноски, както и Д.И.А.. да заплати на И.Д.И. сумата от 1 080 лв. за направени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, както и в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите е останал въззивникът Д.И.А.., който чрез пълномощника си адвокат И.А. от ПлАК го обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част.

Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен предявения от иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави е останала въззивницата И.Д.И., която чрез пълномощника си адвокат Ю.С. от ПлАК го обжалва пред ПОС в законния срок. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.И.А.. от въззиваемата страна И.Д.И. чрез пълномощника й адвокат Ю.С., с който се оспорва основателността на 2 въззивната жалба. С отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебното заседание въззивника Д.И.А.. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат И.А. поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на другата страна и претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските за сумата от 640 лв..

Въззивницата И.Д.И. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Ю.С. поддържа въззивната жалба и депозирания отговор, оспорва въззивната жалба на другата страна и претендира направените по делото разноски.

Представя списък на разноските за сумата от 425 лв..

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът Д.И.А.. е предявил против ответницата И.Д.И. иск за прогласяване на нищожността договор за покупко продажба, обективиран в нотариален ************ г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави като се е позовал на нееквивалентност на престациите, липса на отчетна сделка и злоупотреба от страна на упълномощителката със състоянието на упълномощения, за което е знаела.

ПлРС е приел, че е сезиран с два иска с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.

3 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави, по първият от които противоречието произтича от нееквивалентност на престациите, а по вторият - от злоупотреба от страна на упълномощителката И.Д.И. със състоянието на упълномощения, за което е знаела.

За да прекрати частично на основание чл. 130 от ГПК производството по отношение предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимите имоти ПлРС е приел, че ищецът Д.А. се легитимира като собственик по наследство от И.А. на ½ и.ч. от недвижимите имоти, предмет на процесната прехвърлителна сделка, поради което не е активно легитимиран и няма правен интерес да брани чужди права, в случая на съсобственика си и свой брат Г.А. Позовава се на практика на ВКС в тази насока – решение № 140/17.11.2020 г. по гр.д. № 4530/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС.

3

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите по отношение на наследствената на Д.А. ½ и.ч. от недвижимите имоти ПлРС се е позовал на това, че продажната цена в размер на 2 900 лв. е много близка до данъчната оценка на имотите в размер на 2 854,12 лв. и 6,82 пъти по – ниска от пазарната цена на имотите в размер на 19 765 лв., но не може да се направи извод, че престацията е практически нулева.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави поради злоупотреба от страна на упълномощителката И.Д.И. със състоянието на упълномощения, за което е знаела, ПлРС е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ответницата в качеството на „старши експерт“ в Община Пордим, отговорящ за „Национални проглами и програми по заетост“ и в качеството на съжителстваща на семейни начала с Т.Б., определен от нея за личен асистент на наследодателя на ищеца - И.А. е знаела за рязко влошаващото се здравословно състояние на И.А. към датата на сключване на предварителния договор и датата на сключване на упълнощителната сделка и предстоящата му смърт и въпреки това е предприела действия за сключване на процесната сделка два дни преди смъртта му, като наред с това по делото са събрани и доказателства за липса на платена цена по предварителния договор уговорена общо в размер на 7 000 лв.. ПлРС е приел, че към датите на подписване на предварителния договор, пълномощното и разпоредителната сделка И.А. е бил изцяло зависим от ответницата И.И., с чието съдействие съжителят й Т.Б. е назначен за негов социален асистент и за които грижи последният е получавал трудово възнаграждение от Община Пордим, поради което получаването на престацията по договора от същата се явява извършено в противоречие с етичните неписани норми и морала, т.е. с добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно се установява от представените по делото в първата инстанция удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт на И.Д. А., че същият е починал на 22.11.2019 г. в гр. Пордим и е 4 оставил за законни наследници синовете на брат си И.Д.А., починал преди него на **** г., а именно: въззивника Д.А. и неговия брат Г.А.

Безспорно се установява от представения по делото в първата инстанция договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № ***** г. по описа на нотариус С.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС, че същият е сключен на 20.11.2019 г. от въззивницата И.И. в качеството на пълномощник на продавача И.А. и купувач и по силата на договора същата е придобила възмездно общо срещу сумата от 2 900 лв., платена от купувача на продавача преди изповядване на сделката собствеността върху четири недвижими имота, както следва: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Славяново, в местността „К“, с площ 11 267 кв.м., ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново, в местността „К“, с площ *** кв.м., ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново, в местността „В.“, с площ **** кв.м., ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново, в местността „****, с площ ** кв.м., подробно описани в НА. Установява се, че съгласно НА данъчната оценка на продадените имоти е в размер на общата сума от 2 854,12 лв., както и че въззивницата е представлявала продача с пълномощно с удостоверен подпис с рег. № 373, том І, акт № 24 от 19.11.2019 г. от секретаря и завеждащ нотариалната служба при Община Пордим В.В.Х..

Безспорно се установява от изготвената служебна справка от ПлРС, че въззивницата И.И. не е омъжена и има родени през 2009 г. две малолетни деца, припознати от бащата Т.Б..

Безспорно се установява от представения пред първата инстанция предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, че същият е сключен на 15.11.2019 г. между И.А., в качеството на продавач и И.И., в качеството на купувач, по силата на който продавача се е зедължил да продаде на купувачката УПИ в гр. Пордим и четирите поземлени имота, предмет на процесната сделка, описана по-горе за общата сума от 7 000 лв., която продавачът е заявил, че му е заплатена от купувача преди подписване на предварителния договор. Установява се, че страните са договорили предаване на владението върху имотите в деня на сключване на предварителния договор и срок за сключване на окончателния договор до 31.12.2019 г..

Установява се от заключението на приетата в първата инстанция СТЕ, 5 изготвена от вещото лице инж. Силвия С., което е оспорено от въззивницата, че общата пазарна стойност на ПИ в гр.Славяново и гр. Пордим, предмет на атакуваната сделка е в размер на 24 412 лв.. Установява се от заключението на приетата в първата инстанция тройна СТЕ, изготвена от вещите лица Марияна Фитева, инж. Йоланда Бинева и инж. Анелин Славейков, което не е оспорено от страните, че общата пазарна стойност на ПИ в гр.Славяново и гр.

Пордим, предмет на атакуваната сделка е в размер на **** лв., от която: стойността на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново е **** лв., стойността на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Славяново е *** лв., стойността на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Славяново е *** лв., стойността на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.

Славяново е *** лв..

За установяване на спорните обстоятелства в първата инстанция са разпитани свидетелите посочени от страните, както следва:

Т.Г.М.,С.Л.Ш,М.Г.И., К.А.И., Л.С.У.,Т.Е.Б. и В.В.Х.. Установава се от показанията на разпитаните свидетели, че всички те с изключение на свидетелките К.И и В.Х. които са служителки на Община Пордим, са познавали добре И.А. през последните няколко години преди смъртта му и са имали непосредствени впечатления от състоянието му, като всички свидетели, с изключение на свидетелката Т.М. която е говорила с нея само по телефона познават лично въззивницата И.И.. Установи се по делото, че свидетелят М.И. е бил личен лекар на И.А. от 2 000 г. до смъртта му, свидетелката Т.М. се е запознала с И.А. през 2015 г., когато била наемателка в дома му за кратко и след това поддържали приятелска връзка по телефона /свидетелката живее в гр. Кюстендил/, свидетелят С.Ш. е първи братовчед на И.А. и са поддържали добри роднински отношения, като последно го посетил месец преди смъртта му, свидетелката Л.У. е била близка съседка на И.А., с който са поддържали добри приятелски отношения, но също така е близка с майката на въззивницата И.И. и към момента има за личен асистент жена, която се е грижила за И.А. до смъртта му, свидетелят Т.Б. е бил близък колега и в последствие личен асистент на И.А. през последните 2-3 години преди смъртта му и съжителства на семейни начала с въззивницата И.И., с която имат две деца. Показанията на разпитаните свидетели М.И., Т.М., С.Ш., Л.У. и Т.Б. съвпадат относно обстоятелството, че на Коледа 2018 г. И.А., който живеел сам в дома си в гр. Пордим получил инсулт, при който паднал 6 обездвижен и два дни по-късно бил намерен с помощта на свидетеля Т.Б. и въззивницата И.И. и след това приет в болница в гр. Плевен. Същите свидетели установяват, че след изписването му от болницата до смъртта си И.А. живеел в дома си в гр. Пордим, бил неподвижен на легло с парализирани лява ръка и ляв крак и за него полагали грижи личният му асистент Т.Б., съжителстващата с него въззивница И.И., която се занимавала с осигуряване на необходимите му медикаменти и жена на име С. която също работила като личен асистент на друго лице, като последната преобличала и се грижила за хигиената на И.А.. Показанията на тези свидетели кореспондират относно състоянието на И.А. до м. ІХ 2019 г., като всички разпитани свидетели установяват, че той е бил в съзнание, контактен и адекватен изцяло и в сравнително стабилно здравословно състояние. Показанията на свидетелите се различават относно състоянието на И.А. през последните два месеца, респ. седмици и дни от живота му, като всеки от свидетелите установява различни обстоятелства, от които има лично впечатление. Свидетелят М.И. установява, че в качеството на личен лекар на И.А. бил извикан да го прегледа в дома му два дни преди смъртта му и установил, че има слаб пулс, бил блед, в лошо здравословно състояние, с хрипове в дробовете, но в съзнание и контактен, като отказал да се повика линейка и да постъпи на лечение в болница.