Решение № 1232 от 02.12.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 566/2023
- Вид
- Решение № 1232
- Подписан
- 02.12.2023
- Състав
- Михаил Ангелов Алексов
Цитирани разпоредби
- чл. 111 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124о · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. В · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1232 гр. Перник, 02.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаил Анг. Алексов като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720100566 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Г. М. Г., ЕГН: ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***** - за адв. Н. Ц. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1766, ж.к. С. парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6.
С искане за признаване за установено, че Г. М. Г., ЕГН: ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: гр. С., ул. „**** - за адв. Н. Ц. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1766, ж.к. С. парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6 сумите по справка № БНБ-02/094 от 09.01.2023г., изготвена по искане вх. № БНБ-02033/09.01.2023г., по описа на БНБ, възлизащи в размер на: 2500лв. - главница, 2418лв. - начислени лихви до 30.11.2022г., както и разноски в размер на 501лв., респективно ответникът не притежава правото на принудително изпълнение по гореописаното вземане и за посочените суми спрямо ищеца.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че при извършена справка в кредитния регистър на БНБ било установено, че е вписано непогасен от него кредит. От данните в регистъра бил установил, че се касае за задължение, което се идентифицира в регистъра по следния начин:
EOSDP00000000l, което е за следните суми: 2500лв. - главница, 2418лв. - начислени лихви до 30.11.2022г., както и разноски в размер на 501лв.. В исковата молба ищеца твърди, че тези суми са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който не изразява 1 становище по същество на спора, сочи, че моли да му бъде посочена сметка по която да преведе сумата на ищеца.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
По частно гр.д. № 1793/2014г. на Пернишкия районен съд е издал изпълнителен лист от 21.03.2014г. в полза на „ДСК Банк“ ЕАД - С. за следните суми: главница в общ размер на 2500.лв. представляваща главница по договор за кредит, както и неуточнен в исковата молба размер на договорната лихва. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 267/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д., което изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие вземането е цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което от своя страна го цедирало на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. След придобиване на вземането на 21.10.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 30.11.2022 е подало информация към ЦКР на БНБ, в която е посочило, че ищеца Г.
М. Г. има задължение в размер на е 4885.00 лв., в позицията вид на кредита е посочено „Придобиване на вземания по кредити“, а в позицията „дата на разрешаване“ е посочено 21.10.2020г., в позицията „балансова експозиция“ е посочено 5419.00 лв..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124о от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
2
Следователно след 21.03.2014г. /датата на издаване на последното изпълнително действие/ до 17.02.2023г. в условията на пълно и главно доказване при разпределена доказателствена тежест на ответника от последния не е доказано, че в този период давността е била прекъсвана и спирана. При тези съображения съдът приема, че погасителната давност е изтекла.
Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на главницата. е изтекъл приложимият специален петгодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва и вземането за съдебни разноски.
На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника.
При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателени и следва да бъде уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 850.00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че ответника е станал причина за образуване на настоящето производство, тъй като с подаване на информацията за наличието на изискуемо и ликвидно задължение, каквото към момента на цесията не то не е имало характеристиките на такова, както и вписването, че задължението по кредита е възникнало на 21.10.2020г., е въвел некоректни данни в ЦКР на БНБ, с които е заблудил останалите крайните потребители на регистъра, че на тази дата ищеца е изтеглил нов кредит, което не кореспондира с обективната действителност. Предвид на това и настоящия съдебен състав намира, че ответника е станал повод в конкретния случай за образуване и водене на делото и следва да понесе разноските по делото въпреки направено признание по иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1766, ж.к. С. парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6 от Г. М. Г., ЕГН: ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***** - за адв. Н. Ц. за сумите 3 по справка № БНБ-02/094 от 09.01.2023г., изготвена по искане вх. № БНБ02033/09.01.2023г., по описа на БНБ, възлизащи в размер на: 2500лв. - главница, 2418лв. начислени лихви до 30.11.2022г., както и разноски в размер на 501лв., респективно ответникът не притежава правото на принудително изпълнение по гореописаното вземане и за посочените суми спрямо ищеца не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1766, ж.к. С. парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6 да заплати на Г. М. Г., ЕГН: ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***** - за адв. Н. Ц. сумата от 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4