Определение № 92 от 18.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. София, 15.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Ман Фууд“ ЕООД и на „Балкан Асет“ АД срещу решение № 465 от 04.07.2022г. по в.т.д. № 331/2022г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 323 от 08.12.2021г. по т.д. № 839/2021г. на Софийски градски съд, е признат, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителен, по отношение на „Кристал Хеленик“ (Cristal Hellenic), дружество, регистрирано в Република Гърция, договор за цесия от 17.08.2020г., с който „Ман Фууд“ ЕООД е прехвърлило на „Балкан Асет“ АД вземания срещу „Митекс 1“ ЕООД в размер на 640 000 лева главница и 172 266. 67 лева законна лихва.

Оплакванията на касатора „Ман Фууд“ ЕООД са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение въз основа на изключени писмени доказателства (договор за 1 реален залог на акции с анекс). Той е постановил решението си единствено на база един косвен факт, а именно, че И. Д. като изпълнителен директор на „Балкан Асет“ АД притежава част от капитала на „Лагера Асет“ АД, дружество, на което представител е Ендер Нигеров, едноличен собственик и управител на „Ман Фууд“ ЕООД, представка, обуславяща наличието на общата хипотеза на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Не е направен анализ и съответна обосновка, основание за фактическия извод за свързаност. Този извод е явно необоснован и в явно противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното решение е очевидно неправилно. По иск по чл. 135 от ЗЗД на кредитор, предявен в общото исково производство, доказването на подобни отношения, поради които длъжникът и третото лице са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ или на други закони, използващи понятието, са само част от системата на косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка са необходими за логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането. Несъстоятелен е и косвеният извод за наличие на знание по отношение на неплащането веднага на сумата по цесията. Падежът е бил на 31.12.2021г., а искът по делото е предявен през месец август 2021г. Не е налице знание на касатора и на „Балкан Асет“ АД за увреждането.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 343 от 03.12.2018г. по т.д. № 396/2018г.г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 21.02.2011г. по т.д. № 27/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 34 от 04.05.2022г. по гр.д. № 1250/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60164 от 31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 64 от 07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 189 от 17.01.2018г. по т.д. № 2646/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

2

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Ако се приеме, че има свързаност на две дружества с трето, може ли да се направи извод, че дружествата – ответници като свързани лица могат да уговарят условия извън обичайните или условия, от които произлиза вреда за друго дружество извън това, с което са свързани лица? Или ако се приеме, че „Ман Фууд“ ЕООД и „Балкан Асет“ АД са свързани с „Лагера Асет“ АД, то може ли да приложи § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ уговаряне на условия, различни от обичайните във вреда на „Кристал Хеленик“?

2. Позовавайки се на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, въззивната инстанция не е ли следвало да направи анализ на следните обстоятелства: икономически свързани ли са цедента и цесионера преди сключване на оспорваната сделка, т.е. съвпада ли предметът им на дейност, имат ли търговски отношения и с оглед отговора на въпроса – дали това позволява уговаряне на условия, различни от обичайните?

3. Не следва ли, за да бъде направен извода за знание на третото лице или предполагайки недобросъвестност в хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, прилагайки § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ за юридическите лица, и ищецът да докаже, след като е негова доказателствена тежест, дали третото лице е знаело всички обстоятелства (кой е кредитор, кой е длъжник, правопораждащи факти и съдържанието на притезанието) или да се докажат само някои от обстоятелствата, според които да се направи заключение, че е възникнало вземане?

Оплакванията на касатора „Балкан Асет“ АД също са за неправилност на въззивното решение. Не са обсъдени събраните доказателства (показанията на свидетелите Христова и Митин), както и доводите на дружеството в отговора на подадената от ищеца въззивна жалба, довело до липса на мотиви, но и до неправилен извод за свързаност между ответниците по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Трябвало е да се изследват предметът на дейност на дружествата, търговските им отношения, отношенията с „Лагера Асет“ АД. Неправилно е прието, че е имало предпоставки за уговаряне на условия, различни от обичайните. И този касатор намира въззивното решение за очевидно неправилно.

3

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора „Балкан Асет“ АД въпроси са:

1. Въпрос, касаещ значението и характера на отношенията между физическите лица, притежаващи собственост в търговските дружества и участващи в управлението, представителните органи, при доказване на знанието за увреждане като субективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, както и какво е значението на обстоятелството, че страните по сделката, която уврежда кредитора, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, кои групи обстоятелства следва да бъдат установени – доказани за свързаност на лицата по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?

2. Кои и какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждане на кредитора?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 64 от 07.05.2021г. по гр.д. № 2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

От насрещната страна по жалбата „Кристал Хеленик“ (Cristal Hellenic) са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационните жалби по делото се оспорват като неоснователни. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

4

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба по делото „Кристал Хеленик“ ( Cristal Hellenic) е изложило, че има вземания спрямо „Ман Фууд“ ЕООД, произтичащи от подписано на 01.03.2019г. споразумение относно погасяване на търговски вземания в общ размер на 7 500 000 евро, обезпечено с ипотека на имоти, собственост на „Митекс 1“ ЕООД. В споразумението страните са уговорили дължимост на част от сумата до 60 календарни дни от подписването му.

Задължението не е платено и по образувано срещу „Ман Фууд“ ЕООД ч.гр.д.

№ 31968/2020г. на Софийски районен съд на 13.08.2020г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 1 250 000 евро. На 17.08.2020г. длъжникът „Ман Фууд“ ЕООД е сключил договор за цесия с „Балкан Асет“ АД, съгласно който на „Балкан Асет“ АД са били прехвърлени вземания на „Ман Фууд“ ЕООД срещу „Митекс 1“ ЕООД по договор за стоков кредит – 640 000 лева главница и 172 266. 67 законна лихва, с всички привилегии и обезпечения. Извършената цесия е сделка, която уврежда ищеца като кредитор. Събраните суми при изпълнение срещу „Митекс 1“ ЕООД ще се разпределят към цесионера, а не към длъжника „Ман Фууд“ ЕООД и в последствие няма да могат да послужат за удовлетворяване на кредитора „Кристал Хеленик“. С прехвърляне на вземанията длъжникът е намалил своята платежоспособност и е затруднил удовлетворяването на кредитора. Макар цесията да е възмездна, продажната цена, дължима едва до 31.12.2021г., не е била платена. „Балкан Асет“ АД е знаело, че цесията уврежда кредитора. Между ищеца и „Ман Фууд“ ЕООД е сключен анекс към споразумението от 01.03.2019г., с който длъжникът се е задължил да учреди или да осигури учредяването на първи по реда залог върху 115 400 броя 5 поименни акции, представляващи 100% от капитала на „Балкан Асет“ АД, притежавани от Гленбрук Партисипейшънс Лимитид, учредено по законите на Сейнт Кристофър Невис. Същевременно изпълнителният директор на „Балкан Асет“ АД – И. А. Д., подписал договора за цесия, е действителен собственик на „Лагера Асет“ АД, дружество, представлявано от Ендер Алиев Нигеров, едноличен собственик на капитала и управител на „Ман Фууд“ ЕООД. Налице е свързаност.

С подадени отговори касаторите – ответници са възразили срещу качеството на „Кристал Хеленик“ кредитор, че няма увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като платената цена отговаря по номинал на прехвърленото вземане (812 266. 67 лева) и то е обезпечено с имот, обезпечил вземанията на ищеца с втора по ред ипотека, както и че няма знание за увреждането, включително от „Балкан Асет“ АД. Дружеството е било добросъвестно към момента на сделката. Законният представител И.

Д. не е знаел, че договорът за цесия уврежда „Кристал Хеленик“. Не са налице фактически обстоятелства, които да обуславят свързаност по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. В исковата молба не са посочени такива обстоятелства.

С първоинстанционното решение предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е бил отхвърлен поради това, че не се е установило знание на цесионера за увреждането – знание за съществуването на задължения на „Ман Фууд“ ЕООД към ищеца. Цесията е била възмездна, независимо, че цената на прехвърленото вземане не е била платена. Липсва свързаност. Фактът, че И. Д. е бил собственик на капитала на „Лагера Асет“ АД и представляващ „Балкан Асет“ АД е основание за свързаност между тези дружества по § 1 от ДР на ТЗ, а не между „Балкан Асет“ АД и „Ман Фууд“ ООД. Същевременно договорът за реален залог е подписан само от „Ман Фууд“ ЕООД, няма данни за учредяването му и вписване в книгата на поименните акционери на „Балкан Асет“ АД. От първоинстанционния съд е било потвърдено качеството на ищеца кредитор. Според този съд доколкото не е било представено влязло в сила съдебно решение, с което да е отречено съществуването на вземането на ищеца, той има такова качество, в който смисъл са мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Допълнително за вземането са били издадени изпълнителни листи освен по ч.гр.д. № 31968/2020г. на Софийски 6 районен съд (на 13.08.2020г.), още и по ч.гр.д. № 63573/2020г. (25.01.2021г.) и ч.гр.д. № 10276/2021г. (на 05.03.2021г.). Налице е също увреждащо действие.