Решение № 39 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Б. Р. против Решение № 107/ 24.03.2025 г. по гр. д. № 411/ 2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е осъдена да заплати на А.

И. Б. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН сумата от 56 280. 77 лв., изтеглени на 24.03.2022 г., както следва: 44 000лв. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и 12 287. 77 лв. от „Юробанк България“АД с пълномощни и неотчетени на възложителя Ц.С.Ш., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното и изплащане, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 238. 33 лв., представляваща лихва за забава, считано от 24.03.2022 г. до предявяване на исковата молба на 29.06.2023 г.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се съображения, че окръжният съд превратно е тълкувал събраните доказателства, както и доводи, че сумите, предмет на преводните нареждания, са дарени на ответницата Е. Б.

Р. от починалата Ц.С.Ш.. Жалбоподателката иска да се отмени обжалваното 1 решение, вместо което се постанови ново, с която да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият А. И.

Б., който чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 411/ 2023 г. на ОС – Пазарджик е образувано по искова молба на А. И. Б., с която е предявил против Е. Б. Р. главен иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 56 280. 77 лв., при условията на евентуалност иск по чл. 55 ЗЗД за същата сума, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 238. 33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.03.2022 г. до 29.06.2023 г.

Предявеният главен иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД се основава на твърденията, че ищецът е наследник по завещание на Ц.С.Ш., починала на 25.06.2022 г., която с Нотариално завещание № 12, т. I, рег. № 29850, д. № 12 от 15.09.2016 г. му завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Ц.Ш. е сестра на бабата на ищеца К.С.С. През м. януари 2021 г. претърпяла хирургична операция, в резултат на която десният й крайник е ампутиран над коляното.

След стабилизиране на състоянието й през август 2021 г. поискала да види сестра си К., която живеела в гр. *********** при дъщеря си Е. Р. – негова леля. Първоначалната нагласа била това гостуване да продължи около две седмици до месец, но по молба на леля му Ц.Ш. останала за по – дълго време, където починала на 25.06.2022 г. След смъртта й установил, че на 24.03.2022 г. въз основа на издадено й от Ц.Ш. пълномощно ответницата Е. Б. Р. изтеглила от сметката й в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 44 000 лв., а от „Юробанк България“ АД сумата от 12 287. 77 лв., които превела по своя сметка. На отправената покана да му предаде посочените суми, които му принадлежат по силата на изготвеното в негова полза завещание, ответницата отказала. Счита, че между Ц.Ш. и Е. Р. е възникнало мандатно правоотношение, поради което по силата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД следва да му 2 предаде паричните средства, които е получила вследствие на посочените банкови операции. В случай, че не е налице валидно договорно правоотношение между наследодателката му и Е. Р. иска да бъде осъдена да му върне посочените средства, които е получила без основание.

Ответницата оспорва иска с възражения, че между нея и Ц.Ш. не е съществувало мандатно правоотношение и не е теглила парични средства от банковите й сметки. Не оспорва, че на 06.12.2021 г. получила нотариално заверено пълномощно от Ц.Ш., с което я упълномощила да я представлява пред „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и да се разпорежда с банковите й сметки, но твърди, че сумата от 44 000 лв. е преведена по банковата й сметка от Ц.Ш. с подписано лично от нея платежно нареждане. На 24.03.2022 г. било изготвено ново нотариално заверено пълномощно, с което по молба на Ц.Ш. като благодарност за полаганите към нея грижи ответницата изтеглила от банковата й сметка в „Юробанк България“ АД сумата от 12 287. 77 лв., която превела по своя сметка.

От фактическа страна не е спорно, че починалата Ц.Ш. е сестра на бабата на ищеца - К. С. и леля на ответницата Е. Р.. С Нотариално завещание № 12, том 1, рег. № 29850, д. № 12 от 15.09.2016 г. Ц.С.Ш. завещала на А. И. Б. цялото си имущество. През м. януари 2021 г. Ц.Ш. претърпяла операция, вследствие на която бил ампутиран десният й крак над коляното. След ампутацията 8 месеца живяла в дома на бащата на ищеца – св. И. Б. - в гр.

**********, който полагал грижи за нея. По негово предложение се съгласила да отиде в гр. *********** при сестра й К. С., за да се видят, където останала до смъртта й на 25.06.2022 г., през който период за нея се грижела ответницата.

С нотариално заверено Пълномощно рег. № 4562/ 28.09.2021 г. на нотариус Невяна Мазникова – Т.а Ц.Ш. упълномощила Е. Р. да я представлява пред „Райфайзенбанк /България/“ АД, като се разпорежда с банковите й сметки в тази банка, внася суми, тегли суми без ограничение на размера, прехвърля суми без ограничения на размера, извършва всякакви други банкови операции без ограничение, включително и да открива и закрива банкови сметки, да получава извлечение за движението по сметките, да подписва всички необходими декларации във връзка с разпореждането с тази сметка и др. Впоследствие с Пълномощно рег. № 1254 от 23.03.2022 г. на 3 нотариус Невяна Мазникова – Т.а е упълномощила Е. Р. да я представлява пред „Пощенска банка“ АД/“Юробанк (България)“АД, като тегли и внася суми без ограничение на размера, прехвърля суми и извършва всякакви банкови операции, включително и закрИ.е на сметката, получаване на дебитни/кредитни карти от нейно име, извлечения за движението по сметката и да подписва всички необходими декларации във връзка с разпореждането с тази сметка.

Не е спорно по делото, че на 24.03.2022 г. Ц.Ш. подписала платежно нареждане (л. 62), с което е прехвърлила от собствената си сметка в „Райфайзенбанк (България)“ АД по сметка на Е. Б. Р. сумата от 44 000 лв.

Също така не е спорно, че въз основа на изготвеното на 23.03.2022 г. пълномощно Е. Б. Р. е прехвърлила на 24.03.2022 г. сумата от 12 280. 77 лв. от банковата сметка на Ц.Ш. в „Юробанк (България)“ АД по своя сметка в банката.

По делото не е спорен фактът, че подписът върху платежното нареждане от 24.03.2024 г. е положен от Ц.Ш., както и че съдържанието му е попълнено от служител на банката. Относно обстоятелствата, при които е съставено въпросното платежно нареждане, се установява, че бланката на платежното нареждане е предоставена от банков служител, която Е. Р. занесла на Ц.Ш. да я подпише лично. От телефона на ответницата бил проведен разговор между банковия служител и Ц.Ш., който й разяснил последиците от посочената банкова операция, характера на документа, който следва да подпише и за да се увери в намерението й да се разпореди със средствата по банковата й сметка в полза на племенницата си. След като ответницата занесла подписаното платежно нареждане, бил проведен повторен телефонен разговор, с който Ц.Ш. потвърдила подписа си върху платежното нареждане. Платежното нареждане било попълнено от служителя на банката с изписване имената получателката Е. Б. Р. и наредителката Ц.С.Ш., както и по указание на ответницата част от цялата сума по сметката в размер на 44 000 лв.

При тези данни по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е претенцията на ищеца като наследник на Ц.Ш. за прехвърляне на резултата от изпълнената от ответницата Е. Р. поръчка, изразяваща се в изтегляне на средства на 24.03.2022 г. от банковите сметки на Ц.Ш. в „Райфайзенбанк (България)“ АД и „Юробанк 4

(България)“ АД общо в размер на 56 280. 77 лв..

Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД задължава довереникът да даде сметка на доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. По отношение на първата банкова транзакция – прехвърлянето на сумата от 44 000 лв. от банковата сметка на Ц.Ш. в „Райфайзенбанк (България)“ АД по сметка на ответницата - се установи, че е същата е извършена лично от титуляра на сметката, поради което цитираното правило на чл. 284, ал. 2 ЗЗД е неприложимо.

При това положение следва да се разгледа предявеният като евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който се основава на твърдения, че Е. Р. се е обогатила с процесната сума, която е получила без основание - при липса на договорно правоотношение.

Настоящият състав не споделя становището на окръжния съд за нищожност на извършеното от Ц.Ш. разпореждане със съдържащите се по банковата й сметка в „Райфайзенбанк (България)“ АД средства в полза на ответницата Е. Р.. Разпорежданията със средства по банкови сметки се извършва въз основа на сключен между клиента и банката договор за платежни услуги, регламентиран в ЗПУПС, който съдържа много от белезите на договора за поръчка по ЗЗД. С платежното нареждане титулярът на сметката нарежда на банката да извърши посочената в него банкова операция.

По правното си естество платежното нареждане представлява едностранна формална правна сделка, спрямо която са приложими правилата за нищожност и унищожаемост по ЗЗД. Изводът на първоинстанционния съд за нищожност на платежното нареждане поради липса на съгласие не кореспондира с доказателствата по делото. Липса на съгласие е налице, когато обективираното в правната сделка волеизявление не изхожда от лицето, което се сочи за негов автор, или когато е дадено без намерение за обвързване (изтръгнато е с насилие, на шега, като учебен пример и др.) . В разглеждания случай обстоятелството, че Ц.Ш. е подписала празна бланка на платежно нареждане, чието съдържание впоследствие е попълнено от банков служител, не може само по себе си да обоснове извод, че не е била съгласна с посочените в нареждането параметри относно получателя и размера на сумата. С оглед предоставеното на Е. Р. пълномощно, с което Ц.Ш. я овластила да се разпорежда без ограничение с банковите й сметки в „Райфайзенбанк 5

(България)“ АД, както и изрично заявеното и потвърдено пред банковия служител при проведения телефонен разговор желание да се разпореди със средствата от банковата си сметка в полза на ответницата, се налага безспорният извод, че Ц.Ш. е била съгласна със съдържанието и правните последици на подписаното от нея платежно нареждане макар и съдържанието му да не е попълнено в нейно присъствие. Липса на съгласие като основание за нищожност на извършеното разпореждане ще е налице само ако допълнително попълнената сума в платежното нареждане не съответства на волята на наредителя, но в случая е несъмнено, че волята на Ц.Ш. е била да прехвърли цялата сума на ответницата Е. Р.. Ц.Ш. е действала с ясното съзнание, че с посочената банкова операция парите ще постъпят по сметката на племенницата й, което формира правното основание за получаването им и което съответно прави несъстоятелна тезата на ищеца, че ответницата се е обогатила без основание за сметка на наследодателката му. Конкретният вид на правното основание – дарение или друга правна сделка – е без правно значение при преценка наличието на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото фактическият състав на цитираната разпоредба изисква единствено липса на правно основание за имущественото разместване. В случай, че посоченото правно основание поражда насрещно задължение за ответника, което не е изпълнил, ищецът разполага с друг иск за защита на имуществените си права. От изложеното се налага извод, че ответницата е получила процесната сума на валидно правно основание, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД.