Решение № 262814 от 27.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев и секретар Ели Гигова разгледа гр. д. № 10 090/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и Р

Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на:

1.

“С.Р.“ ЕООД:

-

81 445,00 лева на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014 г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната лихва върху от 29.07.2016 г. до окончателното плащане

-

6 825,82 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото;

2.

„С.Р.“ ЕООД:

-

100 860,67 лева на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014 г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното плащане

-

8 300,07 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.

3.

“С.Г.С.“ ЕАД:

-

92 854,98 лева на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014 г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната лихва върху сумата от 29.07.2016 г. до окончателното плащане

-

7 693,01 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото. “С.Р.“ ЕООД, „С. РАС“ ЕООД и „С.Г.С.“

ЕАД (ГРУП) са със съдебен адрес - „С. Е. Е.К. М. Н. О. ЛЛП – клон България/Дънкан Уестън“, гр. София, бул. „******. Държавата е представлявана от Министъра на финансите с адрес в гр. София, ул. „******.

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

[3] Ако държавата обжалва решението, с въззивната си тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[4] “С.Р.“

ЕООД (Р1), „С.Р.“ ЕООД (РАС) и „С.Г.С.“ ЕАД (ГРУП) заявяват в искова молба от 29.07.2019 г., че всеки от тях притежава фотоволтаична електроцентрала. През 2013 г. Народното събрание (НС) е приело чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), с който е била въведена такса от 20%. Така от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. са били удържани следните суми от ищците:

- 81

445,02 лева от Р1;

-

100 860,67 лева от РАС;

- 92

854,98 лева от ГРУП.

[5] Ищците заявяват, че Конституционният съд (КС) е прогласил за противоконституционна нормата на чл. 35а от ЗЕВИ. Тази норма е противоречала и на правото на ЕС.

Приемането от НС на противоконституционна норма е противоправно, а ищците са претърпели вреди от това приемане.

[6] Ако съдът не установи увреждащо действие спрямо тях, те твърдят, че държавата се е обогатила със сумите, заплатени от ищците, а ищците са обеднели. Ето защо ищците молят съда да осъди държавата да им заплати тези суми поради събирането им вследствие прилагането на противоконституционна норма заедно с законната лихва от деня на увреждането. Ако съдът отхвърли тези искове, тогава да осъди държавата да им заплати сумите поради неоснователно обогатяване плюс законната лихва от деня на подаване на исковата молба (исковата молба, л. 2-21).

2. По писмения отговор на ответника

[7] Държавата е оспорила предявените искове: Тя е заявила, че:

- не отговаря за законодателната си дейност;

- само НС може да урежда последиците от противоконституционността на закон, но не и съдът;

- решенията на КС се прилагат занапред от влизането им в сила и затова събирането на таксата преди влизането в сила на решението на КС е законосъобразно;

- не е нарушено правото на ЕС;

- не държавата е възложила законодателна дейност на НС, защото не тя го избира, а гражданите;

- не е налице неоснователно обогатяване;

- исковете са погасени по давност. Затова държавата моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 193-212)

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[8] Р1,

РАС и ГРУП са собственици на фотоволтаични паркове с мощност до 5000 КВ всеки (разрешения за ползване, л. 37-38 и л.81 ). През 2011 г. те са сключили договори с „ЕВН България Електроразпределение“ АД (ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ) и електрическите им централи са били присъединени към електроразпределителната мрежа на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ (договори за присъединяване, л. 25-36, л. 48-59 и л. 69-80)

[9] През

2012 г. Р1, РАС и ГРУП са сключили договори и с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД (ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ). С тях Р1, РАС и ГРУП са се задължили да произвеждат и продават на ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ електрическа енергия от възобновяеми източници, която да бъде изкупувана на преференциални цени. Срокът на договорите е бил 20 години (чл. 3, ал. 1 от договорите, л. 39-44, 60-65 и л.

82-87).