Решение № 135 от 25.02.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4328/2021
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 25.02.2022
- Състав
- Светозар Димов Светиев
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Сливен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20212230104328 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ за заплащане на сумата 650 лева, представляваща обезщетение в полза на работодателя при дисциплинарно уволнение на работник или служител. Твърди се, че на 13.07.2020 г. между страните е сключен трудов договор за неопределено време, като поради нарушение на трудовата дисциплина на 16.07.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено с дисциплинарното уволнение на ответницата. Сочи се, че ответницата дължи на работодателя обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и се претендира сумата 650 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане. Претендират се разноските.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск, като се излагат съображения, с които фактически се оспорва законността на уволнението.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от управителя и пълномощник. Исковата молба се поддържа.
Ответницата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:
На 13.07.2020г. между ищцовото „МСС-13“ ЕООД и ответницата К.И. е сключен трудов договор за неопределено време и с уговорен срок на предизвестие за прекратяване от 30 дни.
На 16.07.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено с налагането на ищцата на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението е в размер на 650 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ е допустима и основателна. При наличието на дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово възнаграждение. Дисциплинарното уволнение на ответницата е безспорно установено, като е установен и размера на брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Доводите на ответницата в отговора на исковата молба са неотносими, тъй като се отнасят за законността на уволнението, което е можело да бъде оспорено от нея по съдебен ред до изтичането на двумесечния давностен срок. В случая не се установява да е налице отмяна на уволнението по надлежния съдебен ред, поради което са налице всички елементи от фактическия състав на чл.221, ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ е основателна и следва да се уважи, като върху главницата се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ищцовата страна претендираните разноски по делото в размер на 350 лева, от които 50 лева- държавна такса и 300 лева-адвокатско възнаграждение. Последното не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН-********** от с.************************** ДА ЗАПЛАТИ на „МСС-13“ ЕООД, ЕИК 205906229, със седалище и адрес на управление2 с.Крушаре, ул.“Георги Стоянов“ №64 сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.09.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3