Решение № 11 от 25.02.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Н., 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20253620200551 по описа за 2025 година

Настоящето производство е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ю. В. А., ЕГН: ********** от град Ш., бул. „***“ №* срещу Наказателно постановление № 25 – 0307 – 000947 от 11.11.2025 год.

(НП) на Началника на РУ – Н. при ОДМВР Ш., с което му е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 лева (153,39 евро) за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че са нарушени материалният и процесуалният закон, с което на жалбоподателя не е дадена възможност да упражни правото си на защита. Липсват безспорни доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който се твърди, че е извършено нарушението.

Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован не се явява лично в съдебно заседание, но е представляван от процесуален представител – адв. С., който изразява съображения по същество.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител. Депозирани са писмени бележки по същество, с които се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На *** год. в 21:45 часа в град Н., на улица „***“, пред дом № 52 в посока от улица „***“ към улица „***“, Ю. В. А. управлявал товарен автомобил ***, рег. № ***, собственост на П.С.Г., без да е правоспособен и да притежава СУМПС. Актът на установяване на административно нарушение 1 бил предявен на нарушителя и бил подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение.

От приложена справка за нарушител се установява, че за жалбоподателя няма данни за издавано СУМПС на територията на Р България.

На жалбоподателя Ю. В. А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, акт № 4482067 на *** г., за административно нарушение, с правна квалификация по чл.150 от ЗДвП. В АУАН не е вписано възражение.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното длъжностно лице, упълномощено въз основа на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да издава наказателни постановления – началник на РУ – Н..

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, които съдът цени.

От показанията на свидетелите П. П. С. и К. Б. Б. се установява, че след подаден сигнал за възникнало ПТП в град Н., двамата полицейски служители установяват собствениците на ударен автомобил – мъж и жена, и товарен автомобил микробус ***, който бил управляван от жалбоподателя, но поради техническа неизправност не могъл да спре и нанесъл минимални вреди на лекия автомобил. Установена е употреба на алкохол, като освен липсата на СУМПС е констатирана и липсата на застраховка „Гражданска отговорност“, а товарният автомобил не бил минавал преглед и бил спрян от движение.

Поради отказ да даде кръв жалбоподателят бил задържан в РУ – Н.. И двамата свидетели са възприели фактите след настъпването на ПТП. Собствениците на увредения автомобил са посочили А., който си признал, че е управлявал товарния автомобил и подписал без възражение АУАН.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно - наказателната процедура, като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за компетентност.

Обстоятелствено и пълно е описано, както нарушението, така и обстоятелствата, при които същото е установено. Спазени са в хода на административнонаказателното производство разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на 2 административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение, което е правно квалифицирано като такова по чл.150 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.150 от ЗДвП „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда фиксирано административно наказание глоба от 300 лв. (153,39 евро) за водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.

От събраните по делото доказателства се установи, че изложеното нарушение в НП се явява правилно правно квалифицирано. По делото се установи, че жалбоподателят към момента на проверката от контролните органи е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, тъй като е бил неправоспособен водач. Предвид което се установи както субективната страна на нарушението, а именно жалбоподателят е знаел, че управлява МПС без да е правоспособен, така и обективната страна, че същият е управлявал МПС без да притежава СУ на МПС.

Поради което и правилно същият е привлечен към административнонаказателна отговорност на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, а именно за управление на МПС от неправоспособен водач.

При определянето на административното наказание на жалбоподателя е наложено фиксирано наказание за извършеното нарушение, а именно глоба в размер на 300 лв. (153,39 евро).

С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който е представил писмена защита. Самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН , във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66,47 евро за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0307 – 000947 от 11.11.2025 год. (НП) на Началника на РУ – Н. в ОДМВР Ш., с което на Ю.

В. А., ЕГН: ********** му е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 300 лева (153,39 евро) за нарушение по чл.150 от ЗДвП, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Ю. В. А., ЕГН: ********** от град Ш., бул. „***“ №* ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР - Ш. сумата от 66,47 евро, представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред РС – Н..

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – град Ш. в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________ 4