Решение № 109 от 05.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110125501 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с която срещу К. П. И. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 46304/2010 г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на „*****“ АД по договор за потребителски кредит от 15.12.2007 г.

Ищецът твърди, че на 15.12.2007 г. между ответника и банката кредитор, праводател на ищеца, е бил сключен договор за потребителски кредит Старт № *****, по силата на който банката е отпуснала на ответника сума в размер на 9000 лева със срок за погасяване 15.12.2017 г. при общи условия. Кредитът е бил изцяло усвоен чрез превеждането на сумата по банкова сметка на получателя. Твърди вземанията по договора за кредит да са били обявени от страна на банката за предсрочно изискуеми.

Въз основа на издадените от съда в заповедното производство заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК твърди да са били образувани изпълнителни дела, в хода на които взискателят да е целял събиране на вземанията си. Излага твърдения, че е цесионер по силата на договор за цесия, сключен с банката, с оглед което се явява легитимирана страна по правоотношението с длъжника. Оспорва възражението за погасяване на правото на принудително изпълнение за процесните вземания по давност да е основателно. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. К. Г., с който предявените искове се оспорват. Навежда възражения срещу действителността на договора за кредит и тази на договора за цесия, както и оспорва последният да е породил действие по отношение на длъжника. Позовава се на качеството си на 1 потребител, като счита, че договорът е нищожен, като сключен в противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП (отм.) за недействителност на договора за целеви потребителски кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Позовава се на изтекла поради бездействие на кредитора погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между ответника и „*****“ АД на 15.12.2007 г. договор за кредит Старт № *****. Със същия е договорен размер на кредита от 9 000 лева за лични и текущи нужди, която сума банката е поела задължение да преведе по сметка на кредитополучателя, а последният се е задължила да върне на 120 месечни вноски съгласно погасителен план към договора. С чл. 4 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базов лихвен процент и надбавка от 10.50 %. Посочено е, че към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4% или договореният ГЛП към този момент е посочен на 14,50 %. ГПР е посочен в размер на 16,42 %. В чл. 6 от договора е посочено, че банката си запазва правото да променя лихвения процент по кредита при наличие на посочените в тази разпоредба основания, както и при наличие на други основателни причини. Съгласно договора банката се е задължила да уведоми кредитополучателя за промяната, а последният се е задължил да се яви за подписване на нов погасителен план, отразяващ промяната. С разпоредбата на чл.9 е предвидено при забава да се дължи законна лихва за забава, а при просрочие с повече от 60 дни е предвидено настъпването на предсрочна изискуемост на непогасените вземания по договора за кредит.

По делото е представен и е приет погасителният план към договора за кредит, съгласно който потребителят е следвало да извършва месечни плащания в размер на суми от по 142,46 лева и една последна вноска с падеж 15.12.2017 г. в размер на 142,23 лева. Потребителят е информиран, че общата сума, която следва да върне, е в размер на 17 094, 97 лева за срока от 10 години (120 месеца).

Установява се на следващо място, че с адресирани от банката до кредитополучателя писма, изпратени до адреса й, посочен в догоора за кредит, потребителят е информиран за допусната забава в плащанията по договора, считано от 15.05.2009 г. Предоставен й е 7-дневен срок за погасяване на просрочените задължения, при неспазването на който е информирана, че банката упражнява правото си да направи вземанията по договора изцяло предсрочно изискуеми.

На 24.09.2010 г. заявителят „*****“ АД е подал до СРС заявление по чл. 417 ГПК с искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката. Било е образувано ч.гр.д.

№ 46304/2010 г. по описа на 41 състав.

Към заявлението е приложено писмо, изх. № 031-Е-001-11207/27.01.2010 г. относно даването на допълнителен срок за погасяване на просрочените вземания с предупреждение за настъпване на предсрочна изискуемост, както и известие за доставяне, видно от което на 02.02.2010 г. К. И. е получила лично на адреса си в ж.к.

„Илинден“ изпратена й от кредитодателя пощенска пратка.

Като е приел, че искането е редовно, заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 11.10.2010 г. , които са били получени от заявителя на 16.11.2010 г.

2

По молба от 24.11.2010 г. и въз основа на издадения по заповедното дело изпълнителен лист е било образувано изп.д. № *****/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег.

№ *****, със страни взискател „*****“ АД и длъжник К. П. И.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи способа на изпълнение по реда на чл.

18 ЗЧСИ.

На 27.01.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило изявление от взискателя за прехвърляне на вземанията, за които е издаден листа, в полза на „*****“ ЕООД.

По изпълнителното дело с постановление е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, вписана на 10.03.2011 г., след което в продължение на период от повече от две години нито са били поискани, нито са извършвани изпълнителни действия, с оглед което и същото се е прекратило на 10.03.2013 г.

На 12.03.2015 г. и на 08.04.2015 г. ЧСИ Б. е била сезирана с молби от „*****“ ЕООД, с които е поискано да се наложи възбрана върху имот в района на гр. *****.

Направено е отбелязване от страна на органа по изпълнението, че имотът е бил отчужден през 2012 г.

Н а 01.08.2016 г. от страна на ищеца е подадена молба до ЧСИ Б., с която е поискано извършването на справки и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 02.08.2016 г. ЧСИ Б. е изпратила запорно съобщение за налагане на запор върху вземането за трудовото възнаграждение на И., дължимо й от „*****“ ЕООД.

С постановление от 25.10.2018 г. производството пред ЧСИ Б. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

С протокол от 29.10.2018 г. на взискателя е бил върнат изпълнителният лист.

Н а 06.11.2018 г. ищецът е поискал въз основа на същия изпълнителен лист и приложен договор за цесия от 29.12.2010 г. да бъде образувано изпълнително дело от ЧСИ Н.М. . Поискано е да бъде извършено имуществено проучване на длъжника, за резултатите от което взискателят да бъде уведомен, както и да бъде наложен запор върху вземанията, дължими на длъжника от осигурители и/или работодатели. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено уведомление от 26.01.2011 г., подписано от името на банката, адресирано до ответника, с което последната се уведомява за прехвърлянето на вземанията по договора за цесия в полза на „*****“ ЕООД. Представено е и известие за доставяне.

По това изпълнително дело са изпратени запорни съобщения до банки, с които е наложен запор върху вземания на дъжника по банковите му сметки.

С молба от 30.03.2020 г. взискателят е поискал да се извърши справка и да се наложи запор върху вземания на длъжника от работодатели и/или осигурители.

На 30.09.2021 г. по изпълнителното дело е подадена молба от адв. Борислав Златков, в качеството му на пълномощник на длъжника, на който към този момент покана за доброволно изпълнение, респ. препис от заповедта за изпълнение не са били надлежно връчени. Поискано е делото да му се предостави за справка. Не са налице данни препис от заповедта да е бил връчен на длъжника чрез пълномощника му при предоставяне на делото за справка.

Поканата за доброволно изпълнение с препис от заповедта са били връчени на длъжника на 10.10.2023 г.

На 16.10.2023 г. по заповедното дело е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Н а 27.02.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взсикателя 3

(ищец), с която е поискал от ЧСИ М. извършването на конкретни изпълнителни действия.

С разпореждане от 26.03.2024 г. за поведният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви искове за вземанията си по реда и в срока по чл. 415 ГПК. Препис от същото е връчен на 02.04.2024 г., а исковете са предявени от ищеца на 02.05.2024 г.

Приет като доказателство по делото е препис от договор за цесия № 3/29.12.2010 г., сключен между ищеца и заявителя, съгласно който са прехвърлени вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, страна по който е длъжника, ведно с всички лихви, привилегии и други обезпечения, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия. С договора цедентът е поел задължение да уведоми длъжника за цесията.

Видно е от приложеното към исковата молба уведомление до длъжника от 26.01.2011 г., че старият кредитор е уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията, произтичащи от договора за кредит, посочил е кой е новият му кредитор и е предоставил надлежна информация за контакт с последния. Установява се от представеното известие за доставяне, че съобщението е било получено лично от адресата на 28.01.2011 г.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършена справка при цедента, проверка на актуален погасителен план, извлечение за платени и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното:

На 15.12.2007 г. кредитът е бил усвоен и по разплащателната сметка на ответника е постъпила заемната сума в размер на 9 000 лева. В периода до 03.12.2009 г. са извършвани плащания в размер на общо 2822,65 лева, с които са погасени: 683,69 лева - главница с падежи 15.01.2008 г. – 15.07.2009 г.; 2144,85 лева - договорна лихва с падежи 15.01.2008 г. – 15.08.2009 г. /частично/; 5,11 лева - лихвена надбавка за забава до 21.07.2009 г. След датата на последното плащане непогасени са били вземанията по договора за кредит с падеж от 15.08.2009 г. до 15.09.2010 г. вкл. Към този момент непогасени са били следните суми: 8316,31 лева – главница; договорна лихва – 1542,85 лева за периода 15.08.2009 г. – 23.09.2010 г. вкл., наказателна лихва в размер на 107,14 лева за периода 21.07.2009 г. – 23.09.2010 г.

Вещото лице Д. е установила, че за периода до 15.12.2008 г. по договора е прилган ГЛП в размер на 14,50 %, а след тази дата за периода от 15.01.2009 г. е прилагана лихва в размер на 16,50 %, като месечната вноска е била увеличена на 152,83 лева. По служебно поставената задача експертът е посочила, че при спазване на първоначалните условия по договора, със заплатената от кредитополучателя сума биха се погасили главница в размер на 720,67 лева, договорна лихва до 15.08.2009 г. в размер на 2094,92 лева и лихва за просрочие до 21.08.2009 г. в размер на 7,06 лева.

Разпечатката съдържа 44 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e759256-65b1-417e-b7a4-5f8e8e213a1a