Решение № 23 от 22.01.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 757/2024
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 22.01.2025
- В сила
- 13.02.2025
- Състав
- Гроздан Бончев Грозев
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал.4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. гр. Хасково, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. И. И. от гр.Хасково, против Наказателно постановление № 23-1253-002864/06.06.2024г. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Хасково. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението виновно, поради което е несъствомерно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото се явява от адв.Д.Г., с пълномощно по делото, редовно упълномощен, като заявява, че поддържа жалбата. Моли да се приемат постъпилите доказателства, излага становище по същество и иска съдът да отмени атакуваното НП. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. С писмото с което е представена преписката моли съда описаните в жалбата обстоятелства да не се вземат в предвид от съда и същата да не бъде уважена, а при отмяна на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП на Началник група в ОДМВР-Хасково, с-р Пътна полиция на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено наказание „Глоба„ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 23.12.2023г. около 10:55ч. в гр.Хасково на бул. „В. Левски“, в посока към бул.“Илинден“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мазда“, който автомобил след извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация и не бил регистриран по надлежният ред. За горното нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН. Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр от акта. В последствие с резолюция производството по преписката е прекратено, а АУАН е анулиран и преписката е изпратена на РП-Хасково. С 1 постановление от 16.04.2024г. прокурора е отказал да се образува ДП и е изпратил преписката на наказващият орган за отношение. Така на 06.06.2024г. е издадено и атакуваното НП на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Според съда не са посочени ясно и изчерпателно фактите и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Първо не става ясно чия собственост е автомобила. Не се посочва, същият дали изобщо не е бил регистриран или е с прекратена регистрация. Ако е с прекратена регистрация кога е станало това и по какъв ред е дерегистриран автомобила. Последното е от изключетелно значение за доказване на субективната страна на твърдяното в НП нарушение. Тоест дали жалбоподателят е знаел, че автомобилът който управлява не е регистриран по надлежния.
Подобни твърдения в НП не са изложени. Иначе твърденията в НП правилно са квалифицирани по чл.140, ал.1 от Здв.П. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на пълномощията му. Последното е съществено процесуално нарушение до колкото не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинени и да се зъщитиадекватно.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят на 23.12.2023г. около 10:55ч. в гр.Хасково на бул. „В. Левски“, в посока към бул.“Илинден“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мазда“, който е бил без регистрационни табели поставени на определените за това места, както задължава чл.140, ал.1 от ЗДвП. Безспорно се установи по делото и факта, че табелите на автомобила са били свалени на 22.12.2023г., по повод извършено друго нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДв.П. от собственика на автомобила – Л.Д.С.. В тази връзка е съставена и ЗПАМ № 23-1253000444/22.12.2023г., на осн.чл.171, т.2а, б.“А“от ЗДв.П. заповедтта е изискана и приета по делото, като видно от същата, а и от справката на ОДМВР-Хасково, е видно, че заповедта не е връчена на собственика на автомобила. Във връзка със свалянето на регистрационнита табели на автомобила, жалбоподателят е бил помолен да прибере същия, до колкото собственика бил лишен от правото да управлява МПС. Последното се доказва и от представеното по делото ЗПАМ № 23-1253-000444/22.12.2023г. освен всичко това се доказа по делото и от изисканата справка за регистрациите на процесният автомобил. От справката е видно, че същият е бил дерегистриран на 03.01.2024г. на основание чл.143, ал.10, от ЗДв.П.
Освен това в справката е посочено, че още веднъж автомобилът е бил дерегистриран на 31.01.2024г. на осн. чл.143, ал.11, като основание е посочена същата ЗПАМ № 23-1253000444/22.12.2023г. Тук следва да се поясни, че междувременно на автомобилът не е била възстановявана регистрацията преди отново да е дерегистриран на 31.01.2024г. на осн. чл.143, ал.11. или от горното се налага извода, че към датата на нарушението описано в обжалваното НП, регистрацията, автомобила не е била прекратена. Това е така, защото ЗПАМ № 23-1253-000444/22.12.2023г. видно от представената такава не е връчвана, а и прекратяването на регистрацията на процесният автомобил, видно от справката на ОДМВРХасково е станало за пръв път на 03.01.2024г. на основание чл.143, ал.10, от ЗДв.П. и в последствие на 31.01.2024г. на осн. чл.143, ал.11, като основание е посочена същата ЗПАМ № 23-1253-000444/22.12.2023г. Или към датата на нарушението посочена в НП, няма категорични данни автомобилът да не е бил регистриран по надлежния ред.
2
Тоест не се доказа по делото по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение. По-скоро се доказа нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДв.П но свързано с втората комулативна част от изпълнетелното Д.ие, а именно свързано с управление на МПС, което няма рагистрационни табели поставени на съответните места.
Такова нарушение обаче не е описано в НП с думи.
Горното съдът установи по безспорен начин от свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. П. П. и Р. Б. С., както и от всички събрани по делото писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата свидетели, до колкото се потвърждават изцяло от събраните по делото писмени доказателства.
Освен всичко изложено по-горе по същество съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая жалбоподателят не е собственик на автомобила и няма как да е знаел или поне не се доказа по делото, че автомобилът е бил дерегистриран към датата на нарушението описано в НП. Такива доказателства не се и събраха по делото. Той безспорно е знаел, че автомобил е без номера, но не и че е дерегистриран, което не се и доказа по делото.
Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Защото автомобилът е възможно да е регистриран, но да са му свалени регистрационните табели и да не са на съответните предвидени за това места, което другата част от форма на изпълнителното Д.ие по чл.140, ал.1 от ЗДв.П. но такова нарушение няма описано в НП.
Незнанието на жалбоподателя за прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, дори и да се бе доказало по делото, че регистрацията е прекратена, не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение.
Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на Д.ието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Действително, обратно на правилото съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК, според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите Д.ия не се наказват само в изрично предвидените случаи. При което, дори да би могло да бъде игнорирано правилото, че непредпазливостта следва задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че отсъствието на признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено Д.ие, то не би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика виждане, че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК, според който Д.ието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните 3 последици(престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от Д.ието - поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните Д.ия. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното Д.ие. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл. 175, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат(изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното Д.ие). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то дори не е с прекратена регистрация към дата на твърдяното нарушение, респ. и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.