Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 18 от 31.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 183/2023
Вид
Присъда № 18
Подписан
31.03.2023
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 18 от 31.03.2023 г., постановена по ВНОХД № 183/2023 г. на Окръжен съд - Бургас

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 1 от 13.01.2023 г. на Районен съд – Несебър, постановена по НОХД № 1002/2021 г. по описа на същия съд..

С атакуваната присъда, подсъдимият Р. А. В., ЕГН **********, е признат за невиновен затова, че на 27.07.2016 г. в к. к. „Слънчев Бряг“, в апартхотел „Зорница“, в сграда С, в търговски обект – магазин № 4, стопанисван от фирма ЕТ „Р. В.-Б.-**“ с ЕИК ***, без съгласието на притежателя на изключителното право по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), дадено съгласно чл. 22, ал.1 от ЗМГО, го използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 от ЗМГО, като предлагал за продажба стоки (рокли, блузи, панталони, чанта и шапка) с изобразени върху тях знаци, идентични на търговските марки (словна, фигуративна и комбинирана) съответно: „DOLCE & GABBANA“ (Долче и Габана) – обект на това изключително право с притежател DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL“ (Шанел) – обект на това изключително право с притежател CHANEL SARL; „BOSS“ (Бос), BOSS/HUGO BOSS (Бос Хюго Бос) и „HUGO BOSS“ (Хуго Бос)“ – обект на това изключително право с притежател HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co KG и „DSQUARED2“ – oбeкт на това изключително право с притежател DSQUARED2 Trademarks limited, без правно основание, като всички стоки са на общата стойност на 10 530 (десет хиляди петстотин и тридесет) лева като оригинали и 5 320 (пет хиляди триста и двадесет) лева като реплики на оригиналите, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК.

С атакуваната присъда, първоинстанционният съд, на основание чл. 172б, ал.3, вр. чл. 53, ал.1, б.”б” от НК и чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.), е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъплението, като е разпоредил същите, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.

Прокуратурата атакува постановената първоинстанционна присъда като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Във въззивния протест се твърди, че фактическа обстановка е изяснена правилно от районния съд и тя безспорно обуславяла извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия В. по смисъла на чл. 172б, ал.1 от НК, поради което се изразява несъгласие с извода на решаващия съд, че деянието на подсъдимия представлявало административно нарушение. В тази връзка прокурорът възразява, че размерът на вредите, установени от назначената съдебно-оценителна експертиза, се равнявали на двадесет и пет минимални 1 работни заплати – обстоятелство, което само по себе си обуславяло по-висока степен на обществена опасност на деянието. От въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия В. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 172б, ал.1 от НК и осъден за това престъпление чрез налагане на съответно наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивният протест на посочените в него основания. Излага доводи в подкрепа на становището в протеста, че фактическата обстановка по делото е изяснена, както и че действията на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е предявено обвинение. Изразява категорично несъгласие с извода на първоинстанционният съд, че деятелността на подсъдимия, в конкретния случай, представлява административно нарушение, като се аргументира както с значителния брой вещи, предмет на престъплението, изложени за продажба, така и с значителната по размер тяхна стойност. От въззивния съд се иска да признае подсъдимият В. за виновен, като му се наложи наказание, чиито вид и размер да бъдат съобразени и с дългия период от време, в който е протекло разследването.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Р. В., редовно призован, се явява и оспорва въззивния протест. Моли за потвърждаване на атакуваната присъда. Упълномощеният му защитник оспорва въззивния протест, тъй като намира за правилен изводът на първостепенният съд, че извършеното от неговия подзащитен следва да се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО. Изразява становище, че не е налице висока степен на обществена опасност от страна на подсъдимия и на деянието, въпреки посочените от прокуратурата обстоятелства, като в тази връзка сочи, че установеното в търговския обект количество вещи, предмет на престъплението, не са били купени еднократно от подсъдимия, а в по-продължителен период от време в хода на осъществяваната от В. търговска дейност. Моли присъдата на РС – Бургас да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и обоснована.

Окръжен съд – Бургас, след като изслуша явилите се в съдебното заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като анализира наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, стига до извода, че въззивният протест на Бургаска районна прокуратура е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен.

Въз основа на приобщените по делото доказателствени материали се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. А. В. е роден на *** г. в ***, общ. ***, живее в гр. ***, *** гражданин е, **, ***, има завършено **** образование, ***.

2

Към 2016 г. подсъдимият В. извършвал търговска дейност като регистрирано физическо лице търговец – ЕТ „Р. В. – Б.-**“ ЕИК ****.

Основният предмет на дейност на подсъдимия била търговията с дрехи, като през летния сезон тя се осъществявала в к. к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, а през останалото време – в гр. Сливен. Подсъдимият заемал длъжността управител на посочената фирма, а синът му – А. Р. бил назначен на длъжността продавач –консултант. През 2016 г. нямало назначени други служители във фирмата.

На 01.04.2016г. между „ТРВ Конструкшън“ ООД – София (като наемодател) и ЕТ „Р. В. - Б.-***“ (като наемател) бил сключен договор за наем (на л. л. 65-66, т.I от ДП) на помещение – самостоятелен обект в апартхотел „Зорница“, в сграда С, магазин 4, с идентификатор ***, с площ от 32,35 кв.м и с предназначение търговска дейност. В този търговски обект, за времето от месец май 2016 г. до м. септември 2016 г., В. осъществявал търговска дейност като предлагал за продажба стоки – рокли, блузи, тениски и панталони. В търговския обект работел и сина на подсъдимия – св. А. В..

На 23.06.2016 г. в ОД на МВР – Бургас бил получен сигнал от адвокат Пламена Попова (л. л. 24-25, т.I от ДП), действаща в качеството й на представител на търговски марки, сред които PUMA, Chanel, G-Star, Polo Ralph Lauren, Dsquared (чрез дружеството „Турку, Таджер и Турку“), че на територията на к. к. „Слънчев бряг“, в района на централната част, както и в района на крайбрежната алея, се извършва търговска дейност с различни видове стоки, носещи знаци, идентични с търговските марки на част от представляваните от нея дружества. Във връзка с този сигнал на територията на „Слънчев бряг“ били извършени проверки от служители на ОД на МВРБургас, като на 27.07.2016 г. била извършена проверка и на търговския обект, стопанисван от подсъдимия, в качеството му на търговец – магазин, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, комплекс „Зорница“, магазин № С-4. В проверката участвала св. С., която към 2016 г. работела в сектор „Икономическа полиция“, а така също и св. Г. (към 2016 г. частен детектив, работещ за дружеството „Турку, Таджер и Турку“).

На място в търговския обект проверяващите установили св. В., син на подсъдимия, който в този момент работел в магазина като продавачконсултант. При проверката се установило, че в магазина, на закачалки и рафтове, били изложени стоки с цени и етикети, които носели знаци на търговски марки, защитени на територията на Република България. Св. Г., позовавайки се на притежаваните от него специални знания, индивидуализирал конкретни стоки, които според него носели знаци на истински продукти от конкретните марки, но всъщност били фалшиви.

Подсъдимият обяснил, че въпросните вещи били закупени от него от търговец, превозващ ги с бус, който му издал и фактури за тях.

Във връзка с установените стоки бил изготвен протокол за претърсване и 3 изземване (на л. л. 5-7, т.I от ДП), в присъствието и на поемни лица – свидетелите И. и Р.. В този протокол били описани следните, открити в търговския обект и иззети като веществени доказателства, вещи: 2 бр. рокли с марка „Долче и Габана”; 18 бр. ризи с марка „Долче и Габана”; 14 бр. тениски с марка „Долче и Габана”; 1 бр. потник с марка „Долче и Габана”; 1 бр. блуза с марка „Долче и Габана” с къс ръкав; 1 бр. блуза с марка „Долче и Габана” с дълъг ръкав; 4 бр. къси панталони „Долче и Габана”; 7 бр. дънки „Долче и Габана”; 3 бр. дънкови къси панталони „Долче и Габана”; 3 бр. панталони „Долче и Габана”; 4 бр. ризи „Шанел”; 3 бр. тениски „Шанел”; 1 бр. шапка „Шанел”; 1 бр. чанта „Шанел”; 3 бр. рокли „Шанел”; 6 бр. къси панталони „БОС”; 2 бр. тениски „БОС”; 7 бр. къси панталони „DSQUARED”; 9 бр. къси дънкови панталони „DSQUARED”; 28 бр. дънки „DSQUARED”; 1 бр. панталон „DSQUARED”; 2 бр. панталони „Долче и Габана”.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство авторско-правна експертиза, съществува сходство между изобразените върху процесните стоки знаци и регистрираните марки, както и идентичност между самите стоки и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Вещото лице е направило извод, че предлаганите за продажба стоки са „фалшиви“, тъй като не се представят документи, удостоверяващи правно основание за ползване на търговските знаци. Според вещото лице стоките са фалшиви и по произхода си, т.е. не са произведени от съответните притежатели на регистрираната търговска марка. Вещото лице е установило визуално, фонетично и смислово сходство, както и идентичност във вида на стоките и общото впечатление, създавано от сравняваните марка/маркировка. Вещото лице е основало изводите си и на факта, че наличните върху част от иззетите и проверени от него стоки „баркодове“ (при извършена справка) не съответстват на баркодове на регистрираните търговски марки.

Дружествата „DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l; „CHANEL SARL“;

„HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co KG“ и „DSQUARED2 Trademarks limited“, собственици на посочените съответни търговски марки, не са давали своето съгласие (вкл. и чрез представителите си за Република България – в това число и св. Б.) търговските марки, които притежават, да бъдат използвани под каквато и да е форма в търговската дейност, по смисъла на ЗМГО, на ЕТ „Р. В. – Б.-**“.

Видно от писменото заключение по назначената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки в оригинал би била в размер на 10 530 лв., а като имитации – в размер на 5320 лв. Установява се, че към 27.07.2016 г., ако вещите са били оригинални и е имало сключен договор за лицензионно възнаграждение (т.нар. „роялти“), възнаграждението за процесните стоки, които представителите на търговските марки е следвало да получат е следвало да бъде в размер на 1158,30 лв.

4

В хода на разследването подсъдимият Р. В. предал на разследващите оригинал на фактура № 24/25.07.2016 г., издадена от „Дар 22“ ЕООД, ведно с фискален бон и оригинал на фактура № 37/26.07.2016 г., издадена от „Дар 22“ ЕООД, ведно с фискален бон. От заключението на приетия по делото протокол № 85 за извършена техническа експертиза (л. 152, т.I от ДП), се установява, че положеният в посочените две фактури печат не е идентичен с оригиналния печат на дружеството „Дар – 22“ ЕООД гр. София. От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза (протокол № 180 от 01.06.2017 г. – л. л. 150-151, т.I от ДП) се установява, че ръкописният текст и положените във фактурите подписи се различават от тези на подсъдимия В. и лицето К. С. (представител на „Дар – 22“ ЕООД).